Решение № 16093 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7664/2009 г.

Решение № 16093 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7664/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Щерн енд ко" ООД - гр. София, представлявано от управителя Цвятко Радионов Топузов, чрез пълномощника адв. Айдарова, против решението от 23.03.2009 г., постановено по адм. дело № 2515 от 2005 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 644/29.12.2003 г., издадено от началника на Митница "Аерогара София". Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е потвърдим обжалваното решение като е приел, че стоката правилно е класирана под тарифен номер 020714200, вместо под декларирания номер 160232110. Съдът не се е съобразил със съдържанието на забележка 6а към глава 02 от Митническата тарифата, според която топлинно необработените меса с подправки се включват в глава 16. В случая е установено, че месото не е топлинно обработено и е подправено, поради което правилно е класирано при вноса. Касаторът поддържа още, че са допуснати нарушения при вземането и съхранението на пробата, поради което резултатите от изследванията на Централната митническа лаборатория не могат да се приемат за обективни. По подробни съображения в посочения смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане или вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено обжалваното митническо решение. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответниците по жалбата - началникът на Митница "Аерогара София" и директора на Регионална митническа дирекция гр. София не са изразили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Софийски градски съд е отхвърлена жалбата на "Щерн енд ко"ООД против решение № 644/29.12.2003 г. на началника на Митница "Аерогара София", потвърдено с решение № РМ 4401-0069/20.05.2005 г. на директора на РМД гр. София, с което са определени за внасяне допълнително митни сборове - мито в размер на 16832 лв. и ДДС. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваното митническо решение правилно е извършена промяна на тарифното класиране на стоката, внесена от "Щерн енд ко" ООД по ЕАД № 5102/4-6257/28.06.2003 г., декларирана като "замразени мариновани пилешки бутчета", от тарифен номер 160232110 на тарифен номер 020714200, като е прието, че стоката представлява "замразени, необезкостени задни четвъртинки от домашни птици (петли, кокошки) без топлинна обработка". Съдът е посочил, че промяната на тарифното класиране е извършена предвид резултатите от лабораторни изследвания по протоколи № 12-00-1257/300603 и № 12-00-1435/230703 на Централната митническа лаборатория (ЦМЛ) към Агенция "Митници", при които е установено, че в стоката липсва декстроза. Съдът е обсъдил изслушаните по делото заключения по съдебни експертизи, като е посочил, че според това на вещото лице В. Крумов декстрозата е съставна част на марината, тарифният номер на стоката е правилно определен от вносителя, като продукт без топлинна обработка. Според заключението на вещото лице К. Костов в случая е извършено мариноване с 16 % разтвор вода, сол, натриев фосфат и декстроза, което е посочено в писмото на директора маркетинг на птицеферми Клакстон, САЩ, но по делото няма документ за изследване на месото с цел установяване на фосфати. Според заключението на вещото лице Ст. Гешев вносителят правилно е определил тарифния номер на стоката. Вещото лице е посочило също, че критерият за разграничаване на класирането на месата по глава 2 и глава 16 от Митническата тарифа се състои във фазата на обработката, която месата са претърпели. Мариноването като операция за приготвянето на месата не е предвидено в гл. 2, а съгласно забележка 6а топлинно необработените меса с подправки са включени в гл. 16. Съдът е приел, че неправилното стоката е тарифирана от жалбоподателя по гл. 16, тъй като в тази глава се класират продукти на хранителната промишленост, а в подпозиция 1602 се класират стоки, описани като "други приготвени храни и консерви от месо, карантии и кръв". Внесената стока не представлява продукт от месо, готово за консумация след размразяване, а месо, поради което правилното му тарифно класиране е в гл. 2, както е направено с обжалваното митническо решение. В случая е установено, че е внесена стока, която не е продукт от месо, а е замразено месо, представляващо задни пилешки четвъртинки. Не се твърди по делото, че тези четвъртинки представляват, "приготвена храна" и че са годни за консумация след размразяването, като наличието на сол или декстроза в месото не води до извод, че пилешките четвъртинки представляват "приготвена храна" по смисъла на подпозиция 1602, която изисква допълнителна обработка на месото различна от тази, необходима за съхраняването му. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че касаторът "Щерн енд ко"ООД е вносител на стоката по ЕАД № 5102/4-6257/28.06.2003 г., декларирана като "замразени мариновани пилешки бутчета" с тарифен номер 160232110. От страна на митническите органи е извършена последваща проверка, при която са проведени лабораторни изследвания на взетата проба от стоката, за което са съставени протоколи № 12-00-1257/300603 и № 12-00-1435/230703 на Централната митническа лаборатория към Агенция "Митници". В резултат на тези изследвания е установено, че стоката представлява "замразени, необезкостени задни четвъртинки от домашни птици (петли, кокошки) без топлинна обработка" и не съдържа декстроза, поради което е прието, че правилното тарифно класиране е по тарифен номер 020714200. Спорът по делото е свързан с правилното тарифно класиране на внесената стока, като в тази връзка съществено значение имат резултатите по проведените лабораторни изследвания в ЦМЛ, както и заключенията на вещите лице по изслушаните пред съда експертизи. Освен посочените по-горе две заключения на ЦМЛ при Агенция "Митници", в административното производство е проведено и трето изследване по искане на вносителя, за резултатите от което е съставен протокол за резултати от изпитване № ХЛ-11-00-0013/2003 от 4.12.2003 г. При това изследване е установено, че в стоката има съдържание на декстроза 0, 15 %. Третото изследване, за разлика от другите две, е проведено по предоставена от "Щерн енд ко"ООД мостра, представляваща замразен продукт от животински произход, опакован в оригинална опаковка в кашон 15 кг., парт. № 092592, поставен в найлонов чувал, маркиран с етикет. В първия протокол за изпитване № 12-00-1257/300603 е посочено, че изследването е проведено на мостра, взета по протокол за взимане на проба от дата 28.06.2003 г., а във втория протокол за изпитване - № 12-00-1435/230703 изобщо не е посочено на каква проба е проведено изследването. При нито една от трите експертизи, назначени по делото не е правено изследване на проба от стоката, а заключенията на вещите лица се основават на събраните по делото писмени доказателства, на заключенията на ЦМЛ, както и на заключението, направено по искане на ДВСК от преведено изследване от Национална ветеринарномедицинска служба, Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт по искане на ДВСК изх. № 1802-МС (1.07.2003 г., което е изготвено по проба по акт за взимане на проби № 204174/28.06.2003 г. Този акт е приложен по делото и от него се установява, че пробите са взети на основание чл. 57, т. 2 ЗВМД от стоката по ЕАД № 5102/4-6257/28.06.2003 г., пробите се съхраняват в ДВСК и се изпращат за изследване в съответната лаборатория. Сред представените по делото доказателства не се намира протокол за вземане на проба от митническите органи за целите на митническата проверка по чл. 74 ЗМ. От представените доказателства не може да се установи по безспорен начин дали такъв протокол въобще съществува, доколкото и в двете изследвания на ЦМЛ - № 12-00-1257/300603 и № 12-00-1435/230703, не са посочени номер и дата на протокол за вземане на проба, като само в изследването от 30.06.03 г. е посочено, че пробата е взета по протокол от 28.06.06 г. Протокол за взимане на проба от митническите органи от дата 28.06.03 г. обаче също не е представен по делото. Поради липсата на този протокол не може да бъде направена преценка дали пробата е взета съгласно изискванията на чл. 74 ЗМ и чл. 155 ППЗМ, което е от съществено значение за преценката на обосноваността на резултатите от лабораторните изследвания. В чл. 155, ал. 4 ППЗМ е предвидено, че за процедурата по вземане на проби митническите органи попълват документ по образец съгласно приложение № 15. В образеца по приложението, в отделни графи са предвидени за попълване данни за митническото учреждение, за декларатора, за стоката по ЕАД, търговски документи и сертификати, за целта и начина на взимане на пробата, мястото от което е взета, разпределението на взетата пробата и предназначението на съответните опаковки, начина на запечатването им, следва да бъдат посочени дата и място на вземане на пробите, лицата които са присъствали, както и евентуалните възражения на декларатора по взимането на пробите. Протоколът за взимане на проба има доказателствено значение за установяване на начина на взимане на проба, което от своя страна има съществено значение при преценката на изводите направени от лабораторните изследвания на взетите проби. След като в случая протокол за взимане на проби по делото липсва, не може да се прецени основателността на направените от касатора възражения, че пробата не е взета съгласно нормативните изисквания, което според него е опорочило резултатите от изследванията. Такива възражения, както и възражения за неправилно съхраняване на взетите проби са поддържани и пред първата инстанция, но съдът не ги е обсъдил, с което е допуснал съществено нарушение на процесуални правила. Наред с това съдът е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка относно начина на взимане и съхранение на пробите, след като не е изискал и събрал като доказателство по делото протокола за взимане на проби по образец № 15 към чл. 155, ал. 4 ППЗМ, съответно не е дал указания на страните за представянето му. Следва да се отбележи, че протоколът за взимане на проба от органите на ДВСК по реда на чл. 57, ал. 2 ЗВМД не може да замести протокола за взимането на проба от митническите органи по чл. 155, ал. 4 ППЗМ. Изследванията, които се провеждат от тези органи имат различно предназначение и цели, провеждат се по различни правила, а самите проби се вземат от различни органи и по различни изисквания. В тази връзка доводите на касатора за допуснати нарушения на правилата при взимане на пробата по Наредба № 2/1997 г. за взимане на проби от хранителни продукти (отм.) са неотносими към взимането на проби от митническите органи за целите на последващия митнически контрол, поради това че посочената наредба урежда взимане на проби с цел осъществяване на предварителен или текущ санитарен контрол, а в разпоредбите на чл. 74 и сл. от ЗМ, респ. чл. 155 и сл. от ППЗМ е уреден редът за осъществяване на проби при проверка на стоките, с оглед тяхната идентификация предвид класирането им в Митническата тарифа. Поради това и за целите на тарифно класиране от значение са резултатите от изследванията на пробите, взети от митническите органи /или от самия декларатор при спазване на предвидените в ППЗМ изисквания, а не резултатите от изследването на ДВСК. При евентуално повторно изследване във фазата на съдебното производство също се изследват контролните проби, взети по реда на чл. 155 ППЗМ. По изложените съображения, обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на състав, при което съдът следва да даде указания на страните да представят протокол за взимане на проба обр. 15 към чл. 155, ал. 4 ППЗМ, въз основа на който са проведени изследванията по протоколи № 12-00-1257/300603 и № 12-00-1435/230703 на ЦМЛ към Агенция "Митници" и съответно да събере този протокол като доказателство по делото. Предвид събраните по делото доказателства, включително евентуално представения протокол за взимане на проба, съдът следва да обсъди възраженията на жалбоподателя относно начина на взимане на пробата и съхранението й, въз основа на което да направи обоснови изводи дали предвидените в чл. 155 ППЗМ изисквания са спазени и дали резултатите от изследванията са обективни и обосновани. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Същите следва да бъдат възложени при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,