Решение № 6939 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3201/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 от ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на Х. Д. Н. и Ц. Г. Н., чрез адв. Ангелова, против решение № 285/05.01.2026 г., постановено от Административният съд - София - град по административно дело № 3854/2025 г. с което е отменена заповед № 18-348/11.01.2021г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - София. В касационната жалба се сочи недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и постановяване на нов съдебен акт, с който жалбата на Д. С. Т. да бъде отхвърлена или евентуално делото да бъде върнато на АССГ. Претендира разноските пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторитеи не се явяват, но чрез адв. Ангелова поддържат касационната жалба. Ответната страна - началник на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София, не излага становище по жалбата, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответната страна – Столична община, район „Панчарево“, не изразява становище по жалбата, в съдебно заседание, редовно призована, не се представлява. Ответникът Д. С. Т., в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Ценков, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответниците Х. А. Б., В. Д. Б. и Е. Г. А., чрез адв. Динова, в писмен отговор вземат становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответникът А. Б. М., в съдебно заседание, лично взима становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници - К. Р. М., П. Б. А., В. И. Р. и Р. Б. Д., не взимат становище по касационната жалба, не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - София - град е бил сезиран с жалба от Д. С. Т., срещу Заповед № 18-348/11.01.2021г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър –София (СГКК), с която на основание чл. 54, ал. 4 и ал. 7, във вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. София, район „Панчарево“, изразяващо се в нанасяне на поземлен имот с идентификатор 68134.2046.494, представляващ ливада от 1054 кв. м, находяща се в строителните граници на [населено място], м. [заличен текст], част от имот № 3204, к.л. № 757 от стар кадастрален план на гр. София, изработен през1950 г., съответстващ на част от имот № 3153, к.л. № 757, съгласно решение № 7823/29.09.2020 г. на Общинска служба по земеделие Западна, влязло в сила на 15.10.2020 г. Заповедта е издадена по подадено заявление от Х. Д. Н., легитимирала се в административното производство като собственик на имот с идентификатор 68134.2046.494. За да отмени заповедта съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, в отсъствие на съществени нарушения в административното производство, но при неправилно приложение на материалния закон. От фактическа страна е установил, че видно от приложената скица - проект на изменението, се нанася ПИ с идентификатор 68134.2046.494, но с граници и площ, различни от съществуващите. Като негов собственик в кадастралния регистър се вписва Д. Н. Г., който запис също е некоректен, видно от решението за възстановяване на собствеността и приложеното удостоверение за наследници, съгласно което това лице е починало през 1978г. Освен това по отношение на процесния имот по делото са приобщени титули за собственост на различни лица, въз основа на които всяко от тях претендира за правото на собственост, макар и с малки разлики на границите. При така установеното, е достигнал до решаващия извод за наличие на спор за собствеността върху ПИ 68134.2046.494, поради което и за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради постановяването й в нарушение на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касаторите за недопустимост на първоинстанционното решение поради просрочие на жалбата от Д. С. Т. против процесната заповед. Съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на АПК на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението, а съгласно чл. 61 от АПК административният акт се съобщава на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. От доказателствата не се установява оспорената заповед да е съобщавана на Д. С. Т. в качеството му на заинтересовано лице. Правилен е фактическият извод, че съобщение за издадения акт очевидно не е изпращано до оспорващия, доколкото, действително, от приложения по делото кадастрален регистър е видно, че за ПИ с идентификатор 68134.2046.494 няма вписани собственици, тоест липсват данни за заинтересовани лица. Вярно е, че А. М. и Д. Т. са узнали за процесния административен акт, тъй като са участвали като заинтересовани страни в проведеното съдебно производство по АД №5761/2021г. на Административен съд – София град, по оспорване на заповедта, с който същия е бил оттеглен, приключило с обявяване нищожността на оттеглящата акта. В случая, от значение за определяне датата, от която за тях тече срока за обжалване на процесната заповед, е кога им е съобщено по надлежен ред решението на съда, с което е обявена за нищожна заповедта за оттеглянето й. Едва тогава за тях възниква правен интерес да обжалват останалата да съществува в правния мир заповед № 18-348/11.01.2021г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - София. Решение №5522 по АД №5761/2021г. на Административен съд – София град е постановено на 28.09.2022г. Жалбата на Д. Т., срещу заповед № 18-348/11.01.2021г., е подадена чрез административния орган на 10.10.2022г. и в нея изрично е записано, че се подава, защото от съд е обявена нищожност на заповедта за оттеглянето й. Ето защо, макар и по правни съображения, различни от приетите от АССГ, жалбата срещу процесната заповед е подадена в срок и правилно е разгледана по същество. Обжалваното решение е постановено при пълни и правилни фактически установявания, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, които съдът е анализирал подробно. Възприетите в резултат спорни въпроси и правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдът е отговорил на поддържаните пред него възражения и е извършил съответната проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като правилно е приел, че е издаден от компетентен орган, при липса на процесуални нарушения, но в противоречие с материалния закон. Обоснован е решаващият правен извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на изискването на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, изключващо възможността за изменение на КККР при установена индиция за спор за правото на собственост върху ПИ 68134.2046.494. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 16 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, спор за материално право е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства. В конкретния случай, безспорно е налице такъв спор, тъй като се установяват противопоставими титули на собствеността върху ПИ 68134.2046.494, некоректно ново вписване за собствениците му в кадастралния регистър и несъответствие на границите на поземления имот спрямо представените доказателства за собственост. Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР регламентира, че изменение на кадастъра е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, тоест след провеждане на исково производство за установяване на спорните собственик, граници, местоположение, площ, и приключването му с влязло в сила съдебно решение. С оглед изложеното, неоснователни са наведените с касацинната жалба твърдения, че обжалваното съдебно решуние страда от пороците по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Същото е постановено по допустима жалба, при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на процесуалния закон, въпреки оплакването в касационната жалба. С оглед този изход на спора, на ответника Д. С. Т., своевременно поискал присъждане на разноските, сторени от него за адвокатски хонорар, представил списък на същите и доказателства за извършването им, следва солидарно да се присъдят такива в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ евро, като с тях се задължат касационните жалбоподатели. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,