Решение № 4356 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1144/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ИД на ДФЗ), чрез старши юриск.Маршавелска, срещу решение 1912 от 06.11.2023г., постановено по адм. д. 1525/2023г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на Н. Найденов, е отменена негова заповед 324/02.06.2023г. Излагат се оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Моли за отмяна на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В условие на евентуалност прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът по касация Н. Найденов, чрез адв.Гунчева, в писмен отговор и лично в съдебно заседание, моли за отхвърлянето ѝ като неоснователна. Претендира присъждане на разноските пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалваното съдебно решение е била заповед 324/02.06.2023г. на ИД на ДФЗ за прекратяване на служебното правоотношение на служителя Н. Найденов, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл). За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл.108, ал.1 от ЗДСл, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, но е постановена в противоречие с материалния закон и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. В процесния случай Н. Найденов е заемал по служебно правоотношение длъжността началник отдел Регионална разплащателна агенция в ОД Пловдив на Държавен фонд Земеделие , с ранг ІІІ-ти младши, считано от 01.08.2012г. Със Заповеди на ИД на ДФЗ 116 от 09.03.2017г., 170 от 12.04.2018г., 1779 от 02.10.2019г., 1680 от 17.08.2020г., 1471 от 12.04.2021г. и 409 от 01.06.2022г., на основания по чл.107, ал.1, т. 5 и по т.7 от ЗДСл, шест пъти е прекратявано служебното правоотношение на Найденов и шест пъти по негови жалби, с влезли в сила съдебни решения, тези заповеди са отменяни, като той е бил възстановяван на заеманата преди това длъжност за един или няколко дни, след което е следвала някоя от изброените по-горе заповеди за прекратяване на служебното му правоотношение. С влязло в сила Решение 1699 от 12.10.2022г. по адм. дело 1638/2022г. на Административен съд- Пловдив последната заповед 409 от 01.06.2022г. на ИД на ДФЗ е отменена. На 29.05.2023г. Найденов е подал заявление с искане да бъде възстановен на заеманата от него длъжност началник отдел Регионална разплащателна агенция в ОД Пловдив на Държавен фонд Земеделие , като е посочил, че ще се яви на работа 31.05.2023г. На посочената дата е подал ново заявление вх. 02-160-6500/7782 до ИД на ДФЗ, в което съобщава за недопускането му на работа при явяването му в ОД Пловдив на ДФЗ. Със заповед 323 от 02.06.2023г., считано от 02.06.2023г. той е възстановен и допуснат на работа на заеманата по служебно правоотношение, преди предходното му прекратяване, длъжност началник отдел в Регионална разплащателна агенция в ОД Пловдив на ДФЗ. На същия ден, със заповед 324 от 02.06.2023г. на ИД на ДФЗ, считано от 02.06.2023г., било прекратено служебното правоотношение на Найденов, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл, поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения . На същата дата той се е запознал със заповедта, видно от положен от него подпис и вписан собственоръчно текст Не съм съгласен. Причините не отговарят на истината . Като основание за прекратяването е посочено - обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения, без никакво описване на причините за тази невъзможност. За да е осъществен фактическия състав на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл следва да е възникнала нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване от страна на държавния служител на задълженията му по конкретната длъжност, поради причини непреодолими и за двете страни по правоотношението, като независещи от тяхната воля. В случая органа по назначаването не е посочил никакви фактически основания за издаване на заповедта, които да обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, като липсва дори препратка към длъжностната му характеристика с посочване на евентуално ново изискване към длъжността, създаващо нова фактическа обстановка по смисъла на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. Предвид изложеното верен е извода на съда за противоречие на акта с приложимите материалноправни разпоредби. В настоящия случай предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия не са осъществени, тъй като не се доказва наличието на фактическите основания за прилагане на посочения ред. Служебно правоотношение на служителя Найденов е прекратено незаконосъобразно, поради неизпълнение на кумулативните предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл: 1. Да е създадена нова фактическа обстановка; 2. Същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и 3. Причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. От административната преписка не се установява към кой момент и по какъв начин е констатирано, че Найденов е в обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения и изобщо налице ли е установено неизпълнение на длъжностните функции от негова страна в единствения му работен ден. В случая въобще липсва твърдяното от органа неизпълнение на служебните задължения, поради което е невъзможно да се изследва обективната или субективната невъзможност на неизпълнението. След като административният орган не доказва, че е налице обективна промяна, независеща от субективната воля на страните и необходима за качественото изпълнение на функциите за процесната длъжност, то не се установява и наличие на заявеното от него правно основание за прекратяване на служебното правоотношение и процесния административен акт е в пряко противоречие с материалноправните норми и целта на закона. Настоящият касационен състав, в допълнение, следва да отбележи, че конкретния случай е безпардонен пример за груба злоупотреба с права от страна на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие - целенасочени негови действия за прекратяване на служебното правоотношение на служителя Найденов на всяка цена, независимо от наличието или не на законово правно основание за това, която, с оглед установената хронология, е рецидивирала във времето и заслужава особено внимание от други компетентни органи, тъй като сочи на цинично незачитане на правовия ред в държавата и решенията на българския съд. Наведените касационни доводи са неоснователни и останаха недоказани. С оглед горното, обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по чл.209, т.3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника в касацията следва да се присъдят своевременно поисканите и доказано направени разноски по делото в размер на 1000 /хиляда/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение