Решение № 7706 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5037/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби: Първата касационна жалба е подадена от В. П. А., чрез процесуалния представител адвокат П. Леви срещу Решение 2107 от 20.01.2025 г., постановено по адм. д. 20247010704910/2024 г. по описа на Административен съд София - град ; в частта на установен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. за сумата от 385,24 лв.главница и лихва в размер на 230, 78 лв. и в частта за 2018 г. на установения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за сумата в размер на 530,63 лв. и лихви 264,07 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни изводи по същество на спора за липса на укрити доходи. Иска се отмяна на решението и се претендират разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП чрез процесуалния му представител оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Претендира разноски. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Втората касационна жалба е подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/"ОДОП"/ - София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция по приходите /НАП/, чрез процесуалния му представител юрк. Михайлова против Решение 2107 от 20.01.2025 г., постановено по адм. д. 20247010704910/2024 г. по описа на Административен съд София град в частта, с която е отменен Р - 2200 - 22220 - 06858 - 091 - 001 от 10.01.2024 г., издаден от П. Г. Г., на длъжност началник сектор - възложил ревизията и Т. Б. Н., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, изменен и потвърден с Решение 436 от 01.04.2024 г. на директора на дирекция ОДОП , в частта на установен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. изцяло; в частта на установен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. над сумата от 385,24 лв. главница и лихва в размер на 230, 78 лв. и в частта за 2018 г. на установения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ над сумата в размер на 530,63 лв. и лихви 264,07 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - В. П. А., чрез процесуалния представител адвокат П. Леви в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Всяка една от касационните жалби е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу частта от решението, която я засяга неблагоприятно и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което са процесуално допустими, а по същество съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е бил РА Р - 2200 - 22220 - 06858 - 091 - 001 от 10.01.2024 г., издаден от П. Г. Г., на длъжност началник сектор - възложил ревизията и Т. Б. Н., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, отменен в частта на установения данък върху чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г., ведно със съответните лихви, изменен в частта на установения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 6 677,57 лв. и определен в размер на 5 087,60 лв., ведно със съответните лихви; и потвърден в останалата част с решение 436/01.04.2024 г. на директора на дирекция ОДОП С първоинстанционната жалба се иска съдът да отмени РА като незаконосъобразен в потвърдената и изменена част по отношение на определения допълнителен данък по реда на чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2016, 2017 г. и 2018 г. в размер на 17 111, 87 лв.главница и лихви за забава в размер на 10 433,85 лв. Посочва се, че претендираният в РД и РА недостиг на парични средства е резултат от неправилно определено начално салдо както към първия данъчен период, така и към всяка следваща ревизирана година. Съобразно доказателствения материал административният съд е приел, че в конкретния случай, по делото не са безспорно установени основанията за преминаване към ревизия по особения ред по чл.122 от ДОПК. В хода на съдебното производство е приобщена административната преписка и за изясняване на фактическата обстановка е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/ . От правна страна съдът е приел, РА е издаден от компетентни органи, в предвидената от закона форма. За да отмени частично РА административният съд на първо място е съобразил, че в конкретно посочени случаи ОДМВР е дала непълна информация относно за излизането или влизането на жалбоподателя от страната. Това обстоятелство не е отчетено от органите по приходите, които без да се позоват на допълнителни данни и проверки, в РД са записали предполагаеми дати и така са определили начина на преминаване на границата, като не е ясно на каква база и как органите по приходите са стигнали до извода, че са направени разходи за нощувка и че оспорващият е трябвало да разполага с дневни средства за два дни, както и че не е посочено на базата на какъв нормативен акт са определени разходите при всички пътувания на В. А.. По отношение останалите пътувания на жалбоподателя, съдът е намирил, че същите кореспондират с изложеното от свидетеля И. А. и представените допълнително писмени доказателства като методика на осъществяване - излизане по шосе, прибиране със самолет или обратното, както и такива изцяло с въздушен транспорт. Предвид изложеното първоинстанционният съд, показанията на свидетелката С. И. А. и най- вече с оглед заключението на вещото лице е стигнал до извод за основателност на жалбата на ревизираното лице в тази част, като задълженията определени с оспорения ревизионен акт следва да бъдат съразмерно коригирани. От друга страна съдът е счел за неоснователни възраженията за допълнително начисления данък за 2017 г. и 2018 г. върху постъпили суми по сметката на жалбоподателя, преведени от М. П., А. В., В. П. и БУКИНГ от страна на жалбоподателя, тъй като не са посочени доводи, поради което съдът е приел, че правилно с РА е определен данък Съобразно изложеното Административен съд София град е отменил частично оспореният РА. Решението е частично правилно. По касационната жалба на В. П. А., чрез процесуалния представител адвокат П. Т. Леви: В ревизионното производство е установено постъпили по сметката на ревизираното лице суми от Booking. com. В. V. Не е изяснен какъв е предмета на тези доставки - в ревизионния акт е посочено стоки/услуги , без да е установено и конкретизирано какви по вид, естество и стойност стоки и/или услуги са продадени/предоставени. Не са събрани доказателства за такива. Липсват първични счетоводни документи - издадени инвойс-фактури от посочения доставчик, документи за плащане на доставките, резервации в системата на Booking. com. В. V. и други документи, доказващи възникнали облигационни правоотношения между страните и конкретно престиран резултат или прехвърлено право на собственост върху стока. При положение, че ревизираното лице твърди, че услуги от този доставчик не са извършвани, за всички тези обстоятелства приходният орган при липса на хипотезите на чл.122 от ДОПК, и върху когото е доказателствената тежест в процеса, е следвало да събере доказателства. В подкрепа на възприетото от приходните органи не са събрани каквито и да било други годни доказателства, поради което необосновано първоинстанционният съд е приел, че са извършени услуги на ревизираното лице, за които е получил доход, който следва да бъде обложен. В случая не е установено разходите на ревизираното лице да надвишават приходите му, поради което са правилни оплакванията на ревизираното лице,и по отношение сумите, получени от П., В. и Л.. По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София град при ЦУ на НАП: Настоящият касационен състав счита, че административния съд е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалноправните норми. Административният съд е анализирал подробно представеният доказателствен материал и заключението на вещото лице по ССЕ и е стигнал до законосъобразен извод за отмяна на РА в оспорената част. Правилно решаващият състав на административният съд, обсъждайки всички гласни доказателства разпитите на двамата свидетели, и писмени доказателства по делото и заключението на съдебно счетоводната експертиза е достигнал до извод, че за нито един от ревизираните периоди, разходите на жалбоподателя не превишават неговите приходи, а още повече, че това са определени разходи за пътувания за държави, за които няма доказателство по делото, че В. А. е пребивавал на тяхната територия. Експертизата е приета без възражения. Първоинстанционният съд я е обсъдил както самостоятелно, така и при съвкупен анализ с всички останали доказателства по делото. Изразяването на несъгласие със заключението, направено едва в касационната жалба, категорично не представлява касационно основание. Настоящият касационен състав счита, че първоинстанционният съд е тълкувал и приложил правилно материалния закон, като е изложил подробни мотиви по отношение на всяко едно от възраженията. Точно е установил фактическата обстановка и въз основа на нея е обоснован извод за законосъобразно установени задължения за ЗДДФЛ с оспорения ревизионен акт. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 1.01.2019 г. /, настоящия състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които са достатъчно подробни и не следва да бъдат преповтаряни. С оглед изложеното оспореното решение в първата му обжалвана част следва да се отмени и вместо него постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт в частта относно допълнително установените задължения по ЗДДФЛ за процесните години. В останалата част обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. При този изход на делото на касатора В. П. А. се дължат разноски за двете инстанции сумата 9 624,85, както са претендирани за двете касационни инстанции. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение