Решение № 3836 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8749/2017 г.

Решение № 3836 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8749/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ф. К. Ч., чрез адв. Г. А. срещу Решение № 998 от 28.04.2016 г., поправено с Решение № 1210 от 5.07.2017 г., постановени по адм. дело № 2889/2015 г. по описа на Административен съд /АС/ В., IV състав в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-03000314002552-091-001 от 3.06.2015 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и старши инспектор по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 409 от 24.08.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. относно задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 480,12 лева и лихви в размер на 151,34 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че при неправилна преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел РА за законосъобразен относно определеното задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 480,12 лева и лихви в размер на 151,34 лева. Твърди, че необосновано ревизиращите органи и съдът не са взели предвид съответните приходи и разходи на лицето за периодите от 1996 г. до 2006 г., а са отчели само периодите от 2007 г. до 2010 г. включително, за да определят начално салдо към 1.01.2011 г. С касационната жалба посочва, че неправилно от съда не са отчетени определени суми в паричните потоци за съответните години. Иска отмяната на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което РА да се отмени в тази част. Ответната страна - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. М. К. оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в обжалваната му част. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната му част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС В. е бил Ревизионен акт № Р-03000314002552-091-001 от 3.06.2015 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и старши инспектор по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 409 от 24.08.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В.. С процесния РА на Ф. К. Ч. са установени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 2820,95 лева и лихви в размер на 889,18 лева и за 2012 г. в размер на 428,71 лева и лихви в размер на 91,17 лева. В хода на ревизията е констатирано, че Чарчиев е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. За 2011 г. лицето е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която е декларирало ДО от получени доходи от възнаграждения по договор за управление и контрол- 22 489,17 лева, данък върху общата годишна ДО - 2248,92 лева, авансово удържан данък - 2227,60 лева и дължим данък за довнасяне - 21,00 лева с 5 % отстъпка - 1,05 лева. Дължимият данък, намален с отстъпката в размер на 19,95 лева е внесен по банков път на 17.04.2012 г. За 2012 г. Чарчиев е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с нулев резултат. Установено е, че за 2011 г. лицето е получавало възнаграждения от "Строителен технически флот" АД; освен това е било изпълнителен чл. на Съвета на директорите на същото дружество до 2.07.2011 г.; лицето е декларирало притежаването и продажбата на финансови активи, съучастия, вкл. парични и непарични вноски, дялове в търговски дружества, ценни книжа и др. за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2012 г. /табличен вид на стр. 5 - 6 от РД/; изследвани са фактури за покупки от различни лица. Представени са извлечения от банкови сметки във връзка с изтеглени по тях парични суми от РЛ /за 2011 г/. Относно разходната част на паричния поток за 2011 г. са включени сумите за плащания в брой във връзка с изкупуване на акции /таблицата на стр. 9-10 от РД/; плащания в брой към Виваком, платени в брой нотариални такси, покупки в брой от ИО; разходи за издръжка съгласно НСИ. За начално салдо към 1.01.2011 г. е приета сума в размер на 76 870,01 лева. Съгласно паричния поток за 2011 г. към 31.12.2011 г. е налице отрицателно салдо в размер на 28 212,53 лева/ недостиг на парични средства/. За 2012 г. няма начално салдо, като в паричния поток се включват само разходи за плащания към Виваком, разходи за издръжка, разходи за платени услуги. Прието е, че към 31.12.2012 г. е налице превишение на разходите над приходите за сума в размер на 4287,05 лева. За да достигне до извода за частична основателност на жалбата на Ф. Ч. срещу РА, съдът е изследвал подхода на данъчните органи за съпоставяне на приходите и разходите на лицето за периода от 2007 г. до 2010 вкл., като е приел, че съпоставката следва да се прави на годишна база, а не месечно. По отношение на сумите за изплатени възнаграждения на лицето от "Строителен технически флот" АД съдът е взел предвид справки за получените доходи, представени от третото неучастващо по делото лице пред съда. Във връзка с разходите за издръжка е взел предвид приетите от ревизиращите органи размери по данни на НСИ. При съответните изчисления е приел начално салдо към 1.01.2007 г. в размер на 12 819,46 лева; към 1.01.2008 г. начално салдо в размер на 45 120,47 лева; към 1.01.2009 г. начално салдо в размер на 70 064,43 лева; към 1.01.2010 г. начално салдо в размер на 88 962,43 лева; към 1.01.2011 г. начално салдо в размер на 100 273,31 лева / вместо установеното от ревизиращите органи в размер на 76 870,01 лева/. Извършил е преизчисление на приходите и разходите за 2011 г., като е констатирал превишение на разходите над приходите за сума в размер на 4 801,23 лева. Според съда за процесната 2011 г. е установено наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, като превишението е явно и съществено по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Приел е РА за законосъобразен в частта относно задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 480,12 лева и лихви в размер на 151,34 лева. Относно РА в частта на задължението за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. съдът е формирал извод за неговата незаконосъобразност, като се е мотивирал, че след изключване на разходите за издръжка за посочения период превишението на разходите над приходите не е явно и съществено по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Решението, предмет на касационен контрол, е само в частта относно приетия за законосъобразен РА за установеното на Ф. Ч. задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 480,12 лева и лихви в размер на 151,34 лева. В останалата част решението не се обжалва. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно. Касационната инстанция възприема подхода на съда при определяне на съответния размер на начално салдо за всяка една от годините, предхождащи процесната - 2011 г., като правилно първоинстанционният съд е извършил съпоставка на приходите и разходите на годишна база, а не текущо през годината. Определянето на задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е годишно, което означава, че съпоставянето на приходите и разходите се извършва на годишна база. Неоснователно е оплакването на касатора за невземане както от страна на ревизиращите органи, така и от страна на съда на по-дълъг период за изследване на имущественото състояние на РЛ, а именно период от 1997 г. до 2006 г. включително. Правилно е отчетено от съда, че отчитането на петгодишен период преди началото на ревизирания период е достатъчен, за да се изследват всички приходи и разходи за всяка една от тези години и да се установи действителният размер на началното салдо към 1.01.2011 г. Неоснователно е искането, съдържащо се в касационната жалба от разходите за издръжка на НСИ да се изключат разходи за телефон, алкохол и тютюневи изделия, транспорт, жилищно обзавеждане и поддръжка на дома, свободно време, културен отдих и образование, разнообразни стоки и услуги, домашно стопанство и др. разходи. Както правилно е посочил решаващият съд в обжалвания съдебен акт, данните на НСИ дават информация за необходимия среден разход, който служи за задоволяване на минималните нужди на българските граждани за определен период от време. Съответно, стойностите са определени като средни за всички пера и в случая не съществува възможност отделени стойности да бъдат изключени от общия размер на разходите за издръжка и живот за съответните години, утвърдени от НСИ. Основателно е твърдението на касационния жалбоподател за включване във входящите парични потоци на определени суми, за които първоинстанционният съд не се е произнесъл: - за 2006 г. е следвало да се включи сума в размер на 1210 лева - приход от ваучери за храна /порцион/ според справката, представена от "Строителен технически флот" АД/; - за 2007 г. е следвало да бъде включена сума в размер на 7711,56 лева/ изплатен дивидент от "Строителен технически флот" АД / който е изрично признат за доход на лицето съгласно приложения по делото РА № Р-03-1305421 -091-01 от 10.12.2014 г., касаещ данъчен период 2007 г./; - за 2008 г. е следвало да се отчете сума в размер на 587,70 лева - изтеглена на 9.10.2008 г. от Чарчиев съгласно приложено банково извлечение от "А. Б." АД; - за 2009 г. е следвало да се включи сума в размер на 300,00 лева - изтеглена на 24.10.2009 г. съгласно приложено банково извлечение от "А. Б." АД. Така описаните суми съставляват реализиран доход от РЛ и са част от входящите парични потоци за всяка една от съответните години, което от своя страна води до увеличаване на началното салдо за следващите процесни периоди. Отделно от горното, за 2011 г. към приходната част на паричния поток следва да се включи сума в размер на 440,63 лева, представляваща изплатени представителни разходи съгласно приложената справка за изплатени командировъчни суми и представителни разходи за 1.01.2007 г. - 31.12.2011 г., представена от "Строителен технически флот" АД пред съда /л. 97 от делото/. Основателно касаторът твърди, че от разходната част на паричния поток за 2010 г. следва да се изключи сума в размер на 800 лева / годишна застрахователна вноска по договор за застраховка, извършена на 27.12.2010 г./, тъй като тази сума не е внесена по банковата сметка на лицето, а е преведена по банков път /т. е. няма касово плащане/. Съобразно горното, се налагат следните преизчисления: - към 1.01.2007 г. начално салдо в размер на 14 029,46 лева. За 2007 г. се добавят приходи в размер на 38 672,40 лева / изплатени трудови възнаграждения/, 300 лева /изтеглени парични средства/ и 7711,56 лева, като се извадят разходи в общ размер на 6 671,39 лева. Получава се начално салдо към 1.01.2008 г. в размер на 54 042,33 лева. Към него се добавя приходи в размер на 36 289,91 лева /изплатени трудови възнаграждения/, както и сума в размер на 587,70 лева/ изтеглена на 9.10.2008 г. от РЛ/, като се извадят разходи общо в размер на 11 346 08 лева. Получава се начално салдо към 1.01.2009 г. в размер на 79 573,86 лева. Към тази сума за 2009 г. се добавят приходи в размер на 27 374,14 лева, както и сума в размер на 300 лева /изтеглена на 24.10.2009 г. от РЛ/, като общият сбор се извадят разходи в размер на 8 776,14 лева. Получава се начално салдо към 1.01.2010 г. в размер на 98 471,86 лева. Към тази сума се добавят приходите за 2010 г. в размер на 15 266 лева, като от сбора се извади сума в размер на 3155,12 лева / разходи за процесната година, без сума в размер на 800 лева - по договор за застраховка/. Към 1.01.2011 г. се получава начално салдо в размер на 108 982,74 лева. Следователно, към тази сума се добавя сума в размер на 15 736, 50 лева и сума в размер на 440,63 лева /командировъчни и представителни разходи/ и се получава общ сбор от 125 159,87 лева. Разходите за процесния период - 2011 г. са в размер на 120 811, 04 лева. Това означава, че приходите надхвърлят разходите за 2011 г. и не е налице недостиг на парични средства за процесния период. По тези съображения, касационната жалба е основателна и решението в обжалваната му част следва да се отмени, като се постанови друго, с което да се отмени РА относно установеното на Ф. Ч. задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 480,12 лева и лихви в размер на 151,34 лева При този изход на спора, решението следва да се отмени и в частта на присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - гр. В. разноски в размер на 295 лева. В полза на ревизираното лице следва да се присъдят разноски в размер на 10 лева - държавна такса за първата инстанция, като за касационната инстанция не следва да се присъждат такива поради липса на заявено искане за присъждането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение