Решение № 7197 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10138/2016 г.

Решение № 7197 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10138/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Д. Р. М. и К. М. П., депозирана чрез процесуален представител, адв. Ж., срещу Решение № 3578/26.05.2016 г. по адм. дело № 775/2016 г. по описа на Административен съд С.-град. В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, при противоречиво и превратно обсъждане на доказателствата, неправилно обсъждане на фактите, което е довело до постановяване на неправилно решение. Твърди се, че съдът не е осигурил възможност за участие на едно от лицата засегнати от административния акт, което е съществено процесуално нарушение. Излагат се и доводи свързани с неустановени от първоинстанционния съд факти, свързани с правените във връзка с ползването на имот разноски. Излагат се и други доводи в подкрепа на изразеното становище. Ответната по жалбите страна оспорва жалбите. Твърди, че същите са неоснователни, а първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Съдът обсъдил всички събрани по делото доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбите са допустими, но неоснователни по същество. Твърди се, че пред първоинстанционния съд не е поставен въпрос свързан със здравословно състояние на Б., като не са представени и доказателства в тази насока. Изтъкнатите от жалбоподателите доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение намира за неоснователни. Производството пред първоистанционния съд е образувано по жалба на Д. Р. М. и К. М. П. против Заповед № РД-09-284/16.08.2013 г. на Кмет на район "Л." - Столична община, за прекратяване на наемното правоотношение по отношение на общинско жилище, находящо се в гр. С., жк. "Л." бл. ..., вх. ..., ап. ..., съобразно договор за наем от 14.07.2005 г. и настанителна заповед № ЖН-04-Д-003/22.03.1990 г. С Решение № 4646/07.07.2014 г., постановено по адм. дело № 8708/2013 г., състав на Административен съд С. - град е отхвърлил оспорването като неоснователно. С Решение № 619/19.01.2016 г. по адм. дело № 940/2015 г. по описа на Върховен административен съд, решението на АССГ е отменено и делото върнато за ново разглеждане, с указание да бъдат конституирани като заинтересовани всички настанени в имота лица. При разглеждането на адм. дело № 775/2016 г. съдът е конституирал освен жалбоподателите, като заинтересовани страни и А. Р. М., В. Р. М., К. Е. Б. и К. М. П.. Пред първоинстанционния съд заинтересованите страни не са се явявали. С оспореното пред настоящата инстанция решение, жалбата на Д. Р. М. от гр. С. против Заповед № РД-09-284/16.08.2013 г. на Кмета на район Л., Столична община е отхвърлена и лицето е осъдено да заплати в полза на ответника сумата от 300 лв., направени разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови акта, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издаден от компетентен по материя, територия и степен административен орган. Преценил е, че е спазена предвидената по закон процедура, за издаване на оспорения акт, поради което липсват допуснати процесуални нарушения. Били налице и предвидени в закона основания за прекратяване на договора за наем, поради неизпълнение на задълженията на една от страните по него. Съдът е приел, че са неоснователни и недоказани твърденията за наличието на "фабрикувани фактури", както и че не следва да се вземат предвид твърденията за сключени договори с дружества-монополисти. Поради описаното е приел, че следва да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед като неоснователна. С оглед изхода на производството е присъдил и направените от страна на административния орган поделото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав счита, че жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на съдебното решение, в описаните от закона срокове, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна, по следните съображения: В хода на производството пред първоинстанционните съдилища, разглеждали жалби на М. и К. П. не са представени каквито и да документи свързани със здравословното състояние на която и да е от страните в производството. Пред настоящата инстанция са представени заверени от адв. Н. копия от етапна епикриза на името на К. Е. Б., родена на 08.01.1985 г., експертно становище по отношение на същото лице, издадено от специалист-психиатър към "Център за психично здраве - С." ЕООД, д-р Д. Ц. Й., епикриза на името на Б. от Център за психично здраве "Професор Н. Шипковенски" - С., съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от д-р Д. Й. във връзка с НЧД № 20522/2015 г. на СРС, протокол от съдебно заседание, проведено по същото дело, както и решение, постановено в същото съдебно заседание. Представено е и съдебно-психиатрична експертиза от д-р В. У., психиатър в Първо женско отделение в ДПБ "С. И. Р." - гр. Н. И. по отношение на Блажева. От представените доказателства се установява, че К. Е. Б. страда от "Параноидна шизофрения", като състоянието й на моменти е такова, че същата представлява опасност за околните и за себе си, в резултат на заболяването си. Във връзка със заболяването си лицето е настанявано на задължително лечение най-малко два пъти през 2015 г. и през 2017 г. Както беше описано по-горе, тези обстоятелства не са били известни на първоинстанционните съдилища, разглеждали водените пред тях производства по оспорване на административния акт, свързан с прекратяване на наемно правоотношение за жилище, находящо се в кв. "Л.", Столична община, в което са живеели или живеят жалбоподателите и заинтересованите лица. Следва да се отбележи, че причините за неуведомяване на съда за здравословното състояние на Б., не са предмет на настоящото производство и са въпрос, свързан по-скоро с преценка на етиката на участвалите в каквото и да е качество в производството пред Административен съд - С. лица. Настоящият състав следва да приеме, че в хода на производството пред първоинстанционния съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правото на участие на едно от заинтересованите лица, а именно К. Б., което е довело до нарушаване и на правото й на защита. Като основен принцип на административното производство, законодателят е въвел изисквания свързани с безкомпромисното осигуряване на участие на страните в производството, с възможността им да представят и да се запознават с представените от останалите участници в производството доказателства, след което при желание да формулират обосновано становище, съобразно заеманата от тях в процеса позиция. В случая Б. е била изцяло лишена от възможността да участва в производството, както и да взема становище по хода на същото и да представя доказателства за защита на собствените си права и интереси, засегнати от административния акт. Това се дължи на непредприети от съда действия по изпълнение на особените изисквания на закона, свързани с начина на участие в производството на лица, страдащи от психически или физически недъг, който им пречи да защитят в пълнота своите законни права и интереси. Както беше описано по-горе, незнанието на тези обстоятелства от страна на първоинстнационният съд /не по негова вина/ не може да изключи необходимостта от изпълнение на предвидените от законодателя процедури, които да гарантират правото на участие на страните в производството. Предвид описаното, настоящият съдебен състав намира, че решението е постановено при съществено нарушение на приложимите процесуално правни норми, гарантиращи правото на участие и защита на страните в производството, което е довело до неговата незаконосъобразност и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на друг състав на съда, за произнасяне след предприемане на всички задължителни по закон действия, гарантиращи осигуряване на своевременно и адекватно участие в производството на всички страни, в това число и страдащата от психично заболяване К. Б.. Предвид горното, Върховен административен съд, трето отделение