Решение № 12531 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5716/2024 г.

Производството е по на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Фонд Респект ЕООД гр. София, чрез процесуален представител срещу Решение 449/05.03.2024г., постановено по адм. дело 395/2023г. на Административен съд Добрич, в частта в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение 107-205/22-1/01.07.2022г., издаден от експерт към отдел Местни данъци и такси Община Добрич, в частта потвърден с решение Ж-22#1/23.05.2023г. на началник отдел Местни данъци и такси при Община Добрич, в частта относно установени задължения за ДНИ за 2020г., 2021г. и първата полувина на 2022г. и относно установените задължения за ТБО за 2020г., за сума над 396.45лв. главница и за сума над 73.62лв. лихва; за 2021г. за сума над 684.77лв. главница и за сума над 57.82лв. лихва и за първата полувина на 2022г. за сума над 378.43лв. главница и за сума над 0.11лв. лихва. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради необосноваността му, които съставляват касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи, че процесния имот е земеделска земя, като за това са представени и доказателства скица издадена от СГКК Добрич и съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗМДН земеделските земи и гори не се облагат с данък. Твърди се, че процесните имоти не са с произход на територията на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като находящите се в имота сгради не са строени нито от ТКЗС, нито от земеделски кооперации, нито от организации прекратени по реда на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сградите са построени след 1999г. за нуждите на кооперацията и не е извършвана промяна на земеделската земя. По подробно наведени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на решението на АС Добрич в отхвърлителната част на жалбата. Ответникът началник отдел местни данъци и такси при Община Добрич, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предмет на обжалване пред АС - Добрич е бил АУЗД АУЗ 107-205/22-1/01.07.2022г., издаден от главен експерт в отдел Местни данъци и такси при Община Добрич, потвърден с Решение Ж-22#1/23.05.2023г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Добрич, с който на Фонд Респект ЕООД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и за такса битови отпадъци (ТБО) за 2020г., 2021г. и първата полувина на 2022г. общо в размер на 8 458.61лв. за поземлен имот с идентификатор 31067.18.2, находящ се в с. Златия, община Добрич, деклариран с Декларация вх. 5804000950/05.06.2013г. по реда на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). С обжалваното Решение 449/05.03.2024г., постановено по адм. дело 395/2023г. на Административен съд Добрич, съдът е отхвърлил частично жалбата на дружеството срещу процесния АУЗД в частта относно установени задължения за ДНИ за 2020г., 2021г. и първата полувина на 2022г. и относно установените задължения за ТБО за 2020г., за сума над 397.45лв. главница и за сума над 73.62лв. лихва; за 2021г. за сума над 684.77лв. главница и за сума над 57.82лв. лихва и за първата полувина на 2022г. за сума над 378.43лв. главница и за сума над 0.11лв. лихва. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, в съответната форма, както и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът, разглеждайки материалната законосъобразност на издадения АУЗД, е приел за установено, че доколкото поземленият имот попада в хипотезата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, е дължим данък недвижим имоти, като се е позовал на отговор от ОД Земеделие Добрич, че имотите са с произход на територията на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и предвид чл. 50, ал. 4 от ППЗОЗЗ тези имоти попадат в урбанизирана територия и това следва да се отбележи в КК и КР. Въз основа на това съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 10, ал. 1, пр. 3 от ЗМДТ и за имота се дължи ДНИ. В допълнение е посочено, че дори да не е налице тази хипотеза, то имота подлежи на облагане с ДНИ на основание чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ. Данъчно задълженото лице не е подавало декларация по чл. 16 от ЗМДТ и дори да има промяна относно част от сградите, неизпълнението на горното задължение не освобождава дружеството от заплащане на ДНИ. По отношение ТБО и по точно по отношение услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е прието на първо място, че липсва оспорване о тях от страна на жалбоподателя и на второ място, че се налице предпоставки за заплащане на услугите, тъй като те са предоставени. Решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясняване на факти, имащи значение за правилното решаване на делото. На първо място следва да се посочи, че с оглед наведените в жалбата твърдения за статута на имота е следвало първоинстанционния съд да установи това по безспорен начин за да извърши преценка коя от двете хипотези, касаеща облагането на недвижимостта следва да се приложи чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ или чл. 10, ал. 3 от с.з. Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Алинея 3 на чл. 10 от ЗМДТ гласи, че не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия и терен. Във връзка с горното следва да се посочи, че противно на приетото от административният съд, настоящата съдебна инстанция счита, че от доказателствата по делото е останал неизяснен именно въпросът за статута на процесния имот въпрос, имащ значение при определяне дължимостта на ДНИ. Видно от представената по делото скица, издадена от СГКК Добрич трайното предназначение на имота е земеделска земя, а от постановлението за възлагане на недвижим имот 5489-000028/08.12.2008г., на публичен изпълнител имота представлява стопански двор. Независимо дали имота има земеделски характер е следвало съдът да установи по безспорен начин дали този имот попада в строителните граници на населеното място или извън тях. Установяването на този факт има решаващо значение относно облагането на процесния имот що се касае до ДНИ, с оглед прилагането на една от двете разписани за това хипотези чл. 10, ал. 1 респек. чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ. Неправилно съдът само въз основа на представено от ОД Земеделие Добрич писмо е приел, че процесния имот попада в урбанизирана територия. Извода на съда не се подкрепя от събрани в тази връзка доказателства, въпреки твърденията на жалбоподателя в тази насока. Нещо по-вече, в съдебното решение, в частта за ТБО съдът е посочил, че според заключението на СТЕ имота се намира извън регулацията на населеното място, но това не води до извод, че не е в строителните граници. Установяването на този факт, както се посочи по-горе е от решаващо значение за правилното разрешаване на спора касаещ дължимост на ДНИ, а от там и по аргумент от чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 11 от ЗМДТ и дължимостта на ТБО. Като е стигнал до други изводи, АС - Добрич е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, включително и в частта за разноските, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за изясняване на горепосочените обстоятелства. При новото разглеждане на делото в производството по чл. 226 АПК, съдът следва да назначи допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение попада ли процесния имот в строителните граници на населеното място, ако да по кой план, като в.л. представи съответна скица за имота и поясни дали за него има предвиждания, според съответния план. След изясняване на тези факти съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения АУЗД, като съобрази относимите материално правни разпоредби. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред настоящия съдебен състав на ВАС. Водим от горното, Върховния административен съд и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, състав на осмо отделение,