Решение № 14197 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 268/2019 г.

Решение № 14197 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 268/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Азара Естейт" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П. срещу решение № 1814 от 10.08.2018 г. по адм. д. № 1678/2018 г. на Административен съд – П. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, като постановена при допуснати съществени нарушения. Ответникът кмет на Община Р., чрез адв. Матеев, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 800/17.07.2017 г. на кмета на Община Р., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "плътна ограда към уличната регулационна линия север в частта от кота 0, 60 м до 2, 40 м" в УПИ 018010-I-жилищно застрояване, м. Живака, с. Б. Прието е, че разпоредената за премахване част от оградата, над кота 0, 60 м, е изградена без изискуемите строителни книжа след 2011 г., поради което заповедта е издадена на съответното правно основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за безспорно установен незаконен строеж, непопадащ в режим на търпимост. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. В изпълнение на задължителните указания по решение № 7127 от 30.05.2018 г. по адм. д. № 2216/2018 г. на Върховен административен съд, второ отделение, административният съд е обсъдил изяснената по делото фактическа обстановка във връзка с правното основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на което е издадена процесната заповед. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 8/15.02.2017 г., досежно параметрите на незаконния строеж и липсата на изискуемите строителни книжа за частта от оградата над кота 0, 60 м, разпоредена за премахване, не са оборени в съдебното производство, а липсата на строителни книжа за тази част от оградата не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно заповедта е издадена на съответно правно основание – чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден след 2011 г., поради което строежа не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./, тъй като крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е "до 31.03.2001 г.". При горните установявания, решаващият правен извод на съда за безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Обосновано са възприети за ирелевантни доводите за неприложена улична регулация, тъй като основанието по т. 1, ал. 2, чл. 225 ЗУТ не е визирано в процесната заповед. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски, съставляващи адв. възнаграждение в установения размер от 600 лв. по представения Договор за правна защита и съдействие от 31.05.2019 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,