Решение № 10213 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4797/2025 г.

ВАСВторо отделение22.10.2025 г.докладчик Румен Йосифов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 10701 от 05.12.2024 г. по адм. дело 2472/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Н. З. Т., [ЕГН], [населено място], общ. Родопи, обл. Пловдив, [улица], да заплати на Примекс имоти ЕООД, ЕИК 202679071, гр. Шумен, [улица], сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева - разноски за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Н. З. Т., [ЕГН], [населено място], общ. Родопи, обл. Пловдив, [улица], да заплати на Аеро Концепт инженеринг ЕООД, ЕИК 200347063, [населено място], [улица] - бизнес Център РТ консулт, сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева - разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. З. Т., подадена чрез адвокат М. Пешева, срещу решение 10701 от 05.12.2024 г. по адм. дело 2472/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед 23Ю-РОА-547 от 08.09.2023 г. на кмета на Район Южен - Община Пловдив в частта, с която е наредено прокарване на временен път през поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 56784.536.197, 56784.536.505 и 56784.393 по КККР на гр. Пловдив. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че събраните доказателства не установяват коя скица е неразделна част от заповедта. Заявява, че започналата процедура по промяна предназначението на ПИ 06077.2.288 за неземеделски нужди е съгласно изискванията на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и Закона за устройство на територията (ЗУТ), като е утвърдена площадка за проектиране, а това е основание за издаване на разрешението за разрешение на изработване на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ), постановено от Общински съвет (ОбС) Родопи през 2018 г. Посочва, че в конкретния казус се осигурява достъп до все още неурегулирана територия, но през урегулирана такава. Не споделя и извода, че за процесния случай е неприложим чл. 190, ал. 3 ЗУТ. Отправил е покана до заинтересуваните собственици за учредяване право на преминаване с писмен договор, но никой от тях не е изразил съгласие. Единственият достъп до имота му е чрез предвидената с ПУП на гр. Пловдив улица, като липсата на транспортен достъп от Община Родопи се установява с одобрената от ОДМВР Пловдив транспортна схема и решение на ЕСУТ на Община Родопи. Заявява, че транспортният достъп е поискан, защото с писмо органът му е указал, че за да се разреши прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура за ВиК и Ел. е необходимо отваряне на временен път, затова заповедта по чл. 190 ЗУТ е първа и временният път съответства на трасето за прокарване на тези отклонения. Счита, че необосновано съдът не е допуснал въпрос към вещите лица дали алтернативното трасе позволява свързването на имота на жалбоподателя към мрежите на техническата инфраструктура. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение, отхвърляне на жалбите и оставяне в сила на оспорената заповед. Претендира разноски, като с молба по хода на делото прави възражение за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения. Ответникът - кмет на Район Южен - Община Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт Е. Абрашева в представени писмен отговор и молба, по изложени съображения счита касационната жалба за основателна и пледира за уважаването й. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателите. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции. Ответникът - К. С. Д., чрез пълномощника адвокат Г. Мерджанов в представени писмено становище и молба оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на атакуваното съдебно решение. Не претендира разноски. Ответникът - Примекс имоти ЕООД, чрез пълномощника адвокат Г. Бонева в представени писмен отговор и становище оспорва касационната жалба и пледира за потвърждаване на съдебното решение. Претендира разноски. Ответникът - Аеро Концепт инженеринг ЕООД, чрез пълномощника адвокат Р. Исов в представен писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Ответникът - Община Пловдив не изразява становище по касационната жалба и не прави искания. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира атакуваното съдебно решение да бъде оставено с сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено по мотиви, които се споделят от касационната инстанция, която препраща към тях по аргумент от чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК. В решението е допусната очевидна фактическа грешка в идентификатора на един от засегнатите имоти - в диспозитива вместо 56784.536.393 е записано 56784.393. Тази грешка, като подлежаща на поправка по чл. 175, ал. 1 АПК, не се отразява на законосъобразността на атакуваното решение. Административният акт е издаден по заявление вх. 21Ю-ОП-747

12

/20.07.2022 г. до кмета на Район Южен - Община Пловдив, подадено от Н. Т., собственик на ПИ 06077.2.288 по КК на [населено място], общ. Родопи. Поискал е частично прекратяване на производството по инициирана от него предходна преписка 21Ю-ОП-747 от 30.07.2021 г., в частта за право на преминаване по чл. 192 ал. 3 ЗУТ и е направил ново искане да се процедира по чл. 190 ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, при запазване искането за прокарване на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по чл. 193 ЗУТ. По предходната преписка кметът на Район Южен - Община Пловдив е намери, че се касае за имоти на територията на две общини, поради което я препратил на Областен управител Пловдив, но му е била върната от последния, тъй като трасето е преминавало по улица, която е само на територията на Община Пловдив. В приложената скица-проект за прокарване на временния път, изготвена от проектанта, ПИ 06077.2.288 е отразен като урегулиран поземлен имот (УПИ) в устр. зона Смф, Складова, търговска, административна и обслужваща дейност, което съдът е установил, че не е вярно и имотът не е урегулиран. Фактът, че имотът попада в територия за земеделско ползване не се оспорва от Н. Т., който заявява в касационната жалба, че имотът е в процедура по промяна предназначението. След изпращане на уведомления до заинтересуваните лица за прекратяване на производството по предходното заявление на Т. и образуването на новата процедура по чл. 190 ЗУТ, възражения са постъпили от Примекс имоти ЕООД, Аеро Концепт инженеринг ЕООД и К. К. (сега Д.). Последвало е издаването на процесната заповед 23Ю-РОА-547 от 08.09.2023г., с която на основание чл. 190 ал. 6 ЗУТ е наредено прокарване на временен път през поземлени имоти 56784.536.35, 56784.536.197, 56784.536.393, 56784.536.394, 56784.536.395, 56784.536.396, 56784.536.196, 56784.536.505, 56784.536.975, по КК на гр. Пловдив, представляващи част от новопредвидена от действащия ПУП-ПУР СМФ зона Юг - улица с осови точки 573 и 580, за осигуряване на достъп до ПИ 06077.2.288 по КК на [населено място]. В нея са обсъдени подадените възраженията на заинтересуваните лица. Прието е, че по предвижданията на действащия ПУП-ПУР СМФ зона Юг, гр. Пловдив, ПИ 06077.2.288 по КК на [населено място] има лице по проектирана нова улица, преди тя да е открита, т. е. няма транспортен достъп до този имот, с което е осъществен състава на чл. 190, ал. 1 ЗУТ. Посочено е, че трасето на временния път засяга горепосочените имоти, съобразено е със съществуващ строеж и минималните изисквания по чл. 81 ЗУТ. Счетено е, че предложеното трасе е единствено и липсва алтернативно такова. Правилно Административен съд Пловдив е приел, че оспореният административен акт е издаден от надлежен орган в хипотезата на делегирани правомощия и наличие на териториална компетентност, тъй като служещите имоти, които заповедта засяга, са в границите на район Южен, гр. Пловдив. При издаване на акта обаче, в нарушение на чл. 35-36 АПК не са изследвани в достатъчна пълнота и задълбоченост фактите и обстоятелствата по случая, което е довело до издаване на акта в нарушение на материалноправните разпоредби. Касационният състав споделя установеното от съда, че е налице неяснота във волеизявлението на органа коя е цитираната от него скица-проект в заповедта - тази по първото заявление по чл. 193 ЗУТ, която съдържа осови точки с номера или скицата по новото заявление по чл. 190 ЗУТ, която е без осови точки. Освен това ПИ 06077.2.288 по КК на [населено място] не попада в обхвата на ПУП-ПУР СМФ зона Юг с устройствени зони, район Южен, [населено място], защото този план не включва имоти от територията на община Родопи, където се намира ПИ 06077.2.288. Последният все още попада в земеделска територия и подлежи на урегулиране в териториалния обхват на Община Родопи, тъй като местоположението му не е на територията на двете общини. Нарушени са правата на ответниците по касация - Примекс имоти ЕООД, Аеро Концепт инженеринг ЕООД и К. Д., собственици съответно на ПИ 56784.536.197, ПИ 56784.536.505 и ПИ 56784.536.393, в степен по-голяма от необходимата за задоволяване на нуждата от прокарване на временен път до процесния имот. От административния орган не са взети предвид и изследвани всички възможности за временен път, като не е направена оценка за най-оптималния и приемлив вариант на прокарването му. Съдът е установил, чрез приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че съществува по-благоприятен вариант, с който биха се засегнали по-малко законни права и интереси на собственици на поземлени имоти. Този вариант на трасето съответства на чл. 81 ЗУТ и се намира на юг на ПИ 56784.536.177 с начало о.т. 580 до о.т. 578 и след това на север до северозападния ъгъл на процесния ПИ 06077.2.288, който попада части от имоти, отредени по плана за улица. Последното налага извода, че административният орган не е спазил задължението си по чл. 6, ал. 4 АПК, при наличие на две законосъобразни възможности органът да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административният орган не е обсъдил всички възможни варианти за прокарване на временен път и от тях да избере най-икономичния и целесъобразен начин, като същевременно при него са спазени и нормативните изисквания да не се засягат съществуващи на място сгради и постройки и дълготрайни декоративни дървета, съгласно изискванията на чл. 190, ал. 1-6 ЗУТ. Смисълът на чл. 190 ЗУТ е временните пътища да се прокарват по проектирани с влезлия в сила план улици, преди тези улици да са открити, при нужда - при нов план по улиците по проектоплана и при неурегулирани имоти - по улиците съобразно извършените проучвания. Тези факти, предвидени в хипотезата на правната норма, не са осъществени в настоящия случай за да възникне предвидената последица - прокарване на временен път. В обжалваната заповед е отразено, че временният път е до откриване на нова улица съгласно подробния устройствен план, а такъв одобрен и влязъл в сила не е налице за процесния ПИ 06077.2.288. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото, право на разноски за настоящата инстанция имат ответниците по касация, за които решението е благоприятно и които са поискали присъждането им - Примекс имоти ЕООД и Аеро Концепт инженеринг ЕООД. Като доказателства за сторените разноски Примекс имоти ЕООД е представило договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение в размер 1500 лева с ДДС. Този размер е поискан със списъка по чл. 80 ГПК, поради което следва да бъде присъден в тежест на касационния жалбоподател. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като присъденият размер е минималния без ДДС по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Аеро Концепт инженеринг ЕООД е поискало присъждане като разноски адвокатски възнаграждения по два договора с адвокат Исов, по които са заплатени съответно 1100 лева и 1500 лева. Тъй като нормата на чл. 143, ал. 1 АПК допуска възстановяване като разноски на възнаграждението за един адвокат, на това дружество следва да бъде възстановено само едното от платените адвокатски възнаграждения, а именно 1500 лева.