Решение № 1773 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11491/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г. (ОПРР), чрез главен юрисконсулт Велинова, срещу решение 20077/15.10.2024 година на Административен съд София-град по адм.д. 4857/2024 година. С последното съдът е отменил решение РД-02-14-513/19.04.2024г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 (ОПРР) за определяне на Министерство на здравеопазването на финансова корекция. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. По подробни съображения в касационната жалба прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Министерство на здравеопазването срещу решение РД-02-14-513/19.04.2024г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 (ОПРР). Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът, Министерство на здравеопазването, чрез адв. Христова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационна инстанция.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд гр. София е образувано по жалба на Министерство на здравеопазването срещу решение РД-02-14-513/19.04.2024г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 (ОПРР) за определяне на финансова корекция.

За да отмени оспорения административен акт с правна квалификация чл. 73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден във валидна писмена форма, от компетентен орган, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е констатирал, че: 1.Характерът на акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ налага да бъде установена нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или свързаното с него национално законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициера, което има или би имало за последица нанасянето на вреда върху бюджета на Съюза. 2. В оспорвания административен акт като основание за определяне на финансовата корекция е посочена разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, която гласи, че финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, за нарушаване на принципите за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. 3. Тази правна квалификация на нередността не съответства на фактическите установявания квалифициращи нарушенията по спора. 4. Правилното отнасяне на фактическите обстоятелства към конкретната правна норма, която се твърди, че е нарушена, е условие за законосъобразност на акта, с оглед необходимостта от установяване съставомерност на нередността, която от своя страна е основание за определяне на финансова корекция. 5. Противоречието между изложените от органа факти и правните норми, под чиито хипотези същият счита, че фактите се субсумират, води до незаконосъобразност на акта по аргумент от чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. (Решение 6395 от 27.05.2024 г. на ВАС по адм. д 2803/2024 г., VII o.). 6. Не може да се приеме, че е допусната техническа грешка, като била ясна волята на органа в обжалваното решение, така както твърди процесуалният представител на ответника в хода по съществото на делото, тъй като видно от съдържанието на акта, никъде не е посочено относимото правно основание (чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ). 7. По изложените съображения, не е налице фактическия състав на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, за която органът е определил финансова корекция по т. 11, б. "а" и т.16, б.а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.

Досежно възражението за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, касационната инстанция приема следното:

1.Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление е изменена и допълнена с Постановление 248 от 05.07.2024 г. на Министерски съвет обн. в ДВ, бр. 59 от 2024 г. С разпоредбата на § 1 от ПМС 248 от 05.07.2024 г. в наименованието на наредбата думите Европейски структурни и инвестиционни фондове се заменят с "Европейските фондове при споделено управление".

Съгласно разпоредбата на § 13 от Преходните разпоредби към ПМС 248 от 05.07.2024 г. до приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, Оперативната програма за храни и/или основно материално подпомагане на най-нуждаещите се лица, програмите за европейско териториално сътрудничество, в които Република България участва за периода 2014 - 2020, Обща програма "Солидарност и управление на миграционните потоци", фонд "Убежище, миграция и интеграция", фонд "Вътрешна сигурност" и Резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит, разпоредбите на наредбата, отменени или изменени с това постановление, запазват своето действие по отношение на изпълнението, управлението и контрола на тези програми, с изключение на § 8 и 11, които се прилагат за производствата по определяне на финансови корекции по тези програми, започнали след влизането в сила на това постановление.

Видно от изложеното по отношение процесния спор са приложими разпоредбите на наредбата действали преди влизането в сила на ПМС 248 от 05.07.2024 г., доколкото същият се отнася до законосъобразността на административен акт издаден по програмите за европейско териториално сътрудничество от програмен период 2014-2020 г., проверката по който е започнала преди влизане на пар.11 от ПМС 248 от 05.07.2024 г. в сила.

1. Касационната инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт с правна квалификация чл. 73, ал.1 от ЗУСЕФСУ е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му.

1. Първоинстанционният съд е установил съответстваща на доказателствата фактическа обстановка по спора:

Страните не спорят, че:

3.1. На основание чл.45, ал.2 ЗУСЕФСУ във връзка с постъпило проектно предложение в ИСУН 2020 с BG16RFOP001-9.001-0002 Укрепване капацитета на болничната мрежа за реакция при кризи, одобрено от Ръководителя на Управляващия орган на ОПРР 2014-2020 г., е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма Региони в растеж 2014-2020, процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-9.001 Мерки за справяне с пандемията от ИСУН 2020- BG16RFOP001-9.001-0002- C01 РД-02-37-6/20.05.2022 г., между Министерство на регионалното развитие и благоустройството като УО на ОП РР 2014 2020 г., представлявано от Ръководителя на УО, и жалбоподателя Министерство на здравеопазването, по силата на който РУО предоставя на бенефициера БФП /100%/ в максимален размер до 97791 432 лв. по ОПРР 2014-2020г., приоритетна ос 9 Подкрепа за здравната система за справяне с кризи.

3.2.Във връзка с горното, с Решение ОП-10 от 02.09.2022 г. от община Девин, в качеството й на възложител е открила процедура по възлагане на обществена поръчка публично състезание по ЗОП, с предмет: Избор на изпълнител на СМР на обект: Основен ремонт и обновяване на част от първи етаж на МБАЛ-Девин", в УПИ I, кв. 68 по ПУП на гр. Девин, обл. Смолян, финансирана със средства по АДБФП BG16RFOP001-9.001-0002.

3.3. В резултат на проведена процедура е сключен Договор Д-444/31.10.2022 г. между община Девин и ЛИМ СТРОЙ 90 ЕООД с предмет: Избор на изпълнител на СМР на обект: Основен ремонт и обновяване на част от първи етаж на МБАЛ-Девин", в УПИ I, кв. 68 по ПУП на гр. Девин, обл. Смолян.

3.4.С обжалваното пред АССГ решение РД-02-14-513/19.04.2024г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 (ОПРР), на основание чл.73, ал.1, вр. чл.69, ал.1 от ЗУСЕФСУ, чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ, както и чл.143, параграф 2 и чл.2, параграф 36 от Регламент /ЕС/ 1303/2013 на Министерство на здравеопазването е определена финансова корекция представляваща 25% от безвъзмездната финансова помощ, средства от ЕФСУ, по договор Д-444 от 31.10.2022 г. с изпълнител ЛИМ СТРОЙ 90 ЕООД, гр. Девин.

3.5. С решението на РУО са констатирани нарушения както следва:

• чл. 48, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП за нарушението по т. 1.;

• чл. 63, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 от ЗОП за всяко от нарушенията по т. 2.1. и т. 2.2.;

• чл. 121 от ЗОП във вр. с чл. 98, ал. 1, т. 7 от ППЗОП и чл. 112, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 64, ал.1, т. 6 от ЗОП за нарушението по т. 3.

Нарушенията т. 1, т. 2.1 и т. 2.2. са квалифицирани като нередности по - по т. 11, б. а Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците., от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), приета с ПМС 57 от 28 март 2017 г.

Нарушението по т. 3 е квалифицирано като нередност по т. 16, б. а от Раздел II към Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), приета с ПМС 57 от 28 март 2017 г. - Недостатъчна документална проследимост (одитна пътека) за възлагането на обществената поръчка.

1. Анализът на установените факти във връзка с правната квалификация на нарушенията и нередностите, за които е определена финансова корекция води на извод за правилност на обжалваното решение на АССГ при следните изводи от правна страна:

4.1. Правилен е изводът на АССГ в насока, че характерът на оспорения акт на акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ предполага установена нередност, осъществена чрез нарушение с финансово отражение.

4.2. На национално ниво нередностите, за които се определя финансова корекция са лимитативно изброени в чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ.

4.3. В оспорвания административен акт като правно основание за определяне на финансовата корекция е посочена нередността по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. Съгласно разпоредбата, финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, за нарушаване на принципите за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046.

4.4. Установяванията на РУО обаче не са в насока нарушаване на принципите за добро финансово управление, а в насока нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ.

4.5. Несъответствието между изложените от органа факти и правните норми, под чиито хипотези същият счита, че фактите се субсумират, води до незаконосъобразност на акта по аргумент от чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

4.6. Възраженията за допусната техническа грешка правилно не са споделени от състава на АССГ. В действителност, никъде в оспорения административен акт не е посочено относимото правно основание.

4.7. Незаконосъобразно е определянето на финансова корекция за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ при прилагане на процентни показатели корекция по по т. 11, б. "а" и т.16, б.а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Последният подзаконов нормативен акт на Министерския съвет е постановен в условията на делегирана компетентност по аргумент от чл. 70, ал.2 от ЗУСЕФСУ, като той в Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 обхваща случаите на нередности, за които се определят финансови корекции по ал. 1, т. 9 на същата разпоредба.

Предвид гореизложеното, като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски в размер на 2000 лева. По делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 4 008 лева. Отчитайки направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на касатора и фактическата и правна сложност на спора, касационната инстанция приема, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален на 2000 лева. С решението не се решава спорът по нередността по същество, като порокът на акта от формална страна квалифицира делото като такова с невисока фактическа и правна сложност.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд