Решение № 12179 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3448/2014 г.

Решение № 12179 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3448/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на Директора на дирекция "Местни данъци" при община Приморско и на "Единство" АД със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. "Генерал Николов" № 1 против решение № 2272 от 18.12.2013 г., постановено по адм. д. № 2564/2012 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отменен акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ № 68/29.07.2011 г., издаден от орган по приходите при Община Приморско, в частта, в която на "Единство" АД - Габрово е определено задължение за ТБО за януари - юни 2011 г. в размер на 12 645,71 лв. - главница и 103,59 лева - лихви и е отхвърлена жалбата на дружеството в останалата част. Касаторите излагат подробни съображения за неправилност на съдебния акт в съответните обжалвани части, като сочат, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Директора на дирекция "Местни данъци" при община Приморско и неоснователност на жалбата на "Единство" АД - Габрово. Върховният административен съд, след като извърши проверка за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение, приема следното: Предмет на първоинстанционното производство, образувано по жалбата на "Единство" АД - Габрово, е акт за установяване на дължимо публично вземане № 68/29.07.2011 г., издаден от орган по приходите при Община Приморско. С жалба от 02.09.2013 г. дружеството е оспорило акта пред горестоящия административен орган - директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Приморско. С решение от 02.04.2013 г. актът е потвърден. Административният съд е конституирал като страни в първоинстанционното производство жалбоподателят и старши експерт ревизии при дирекция "МДТ" община Приморско, който е издател на АУПОВ. Съдебното производство се е развило между тези страни и решението е постановено по отношение на тях. При обжалването на АУПОВ за местни данъци и такси е приложим редът по ДОПК, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 9б от ЗМДТ, препращащ към чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ. Съгласно чл. 144, ал. 1 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Редът за установяване на задължения по декларация е регламентиран в чл. 107, ал. 3 от ДОПК, а в ал. 4 е разписано, че обжалването по административен ред се осъществява пред директора на териториалната дирекция. Според чл. 4, ал. 5, предл. 2-ро от ЗМДТ правомощията на териториален директор се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК предвижда, че на оспорване пред съд подлежи ревизионния акт в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред. Това, предвид разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК означава, че самият АУПОВ подлежи на обжалване пред съда, а не актът на решаващия орган, с който е потвърден. В приложимия Данъчно-процесуален кодекс има специални правила за обжалването, като съгласно чл. 159, ал. 2 от този процесуален закон ответник в съдебното производство е решаващият орган. В конкретния случай това е директорът на дирекция "МДТ" при община Приморско, АУПОВ, а не органът, издал обжалвания административен акт. При така регламентираната нормативна уредба, първоинстанционният съд неправилно е конституирал като ответник издателя на АУПОВ, а не решаващия орган - директора на дирекция "МДТ" при община Приморско. Т. е. решаващият орган не е участвал в производството по оспорването му. Това води до недопустимост на съдебното решение, тъй като е постановено при участието на ненадлежна страна. Касационен довод за недопустимост на обжалваното решение не е направен в жалбата, но съгласно чл. 218, ал. 2, пр. 2 от АПК, за допустимостта на съдебния акт съдът следи служебно. Предвид изложеното обжалваното решение на Административен съд Бургас следва да се обезсили, а делото се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане след правилното конституиране на страните. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд