Решение № 120 от 4.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1221/2022 г.

Решение № 120 от 4.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1221/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Ж. К. Х. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б., молба за отмяна с вх. № 19387 от 10.03.2022 г. на решение № 2475 от 10.12.2021 г. по гр. д. № 8751/2021 г. на Районен съд Пловдив, с което е осъдена да заплати на И. П. Р. сумата от 5 000 лв., главница, получен заем по сключен устен договор от м. 11.2017 г. за заем, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2021 г., както и направените разноски от 1 380 лв. Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди, че е била лишена от право на участие в производството, пред вид допуснати нарушения на правилата за уведомяване по чл. 47, ал. 1, ал. 5 и ал. 6 ГПК, изискващи най-малко три посещения на адреса, с интервал поне от седмица между тях, както и посочване на час и датата на посещението, за да се счете, че ответникът не може да бъде намерен, както и на чл. 48 ГПК, съответно Регламент № 1393/2007 г. на ЕП и Съвета от 13.11.2007 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, доколкото по делото са били налице данни, че ответницата е в чужбина. Твърди, че тя не е била надлежно уведомена нито за воденото производство, нито за постановеният съдебен акт. Срещу подадената молба за отмяна е постъпил писмен отговор от И. П. Р., чрез процесуалният представител адвокат В., в който се изразява становище за неоснователност поради липса на предпоставките на посоченото основание за отмяна. Счита, че правата на молителката не са били нарушени, доколкото тя е представлявана от назначен от съда особен представител. В съдебно заседание страните не се явяват лично, като молителката се представлява. Процесуалният й представител поддържа молбата и желае да бъде уважена. Представя и писмени бележки. Претендира направените разноски, съгласно представен списък в общ размер на 1 060 лв. /от които платена държавна такса от 100 лв. и 960 лв., адвокатско възнаграждение, реалното заплащане на което установява с договор за правна защита и съдействие и вносна бележка, двете с дата: 9.02.2022 г. / Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за основателна. Производството по чл. 303 и сл. ГПК е специално, извънинстанционно производство, при което отмяна на влязъл в сила акт се допуска само при наличие на някое от изчерпателно посочените в закона основания, а в случая е налице това по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК поради следното: На 27.05.2021 г., И. П. Р. е предявил срещу Ж. К. Х., иск с правно основание чл. 240 ЗЗД. РС Пловдив й е изпратил копие от исковата молба и доказателствата, на 31.05.2021 г., на посоченият от ищеца адрес: [населено място], [улица], ет. 6, ап. 26. Призовката е върната с отбелязване, че връчителят е посетил адреса на 10.06.2021 г. и е констатирал, че "Лицето е в чужбина за неопределено време. Има адвокатски пълномощник". В съобщението не се съдържа отбелязване за източника на посочената информация. Приложена по делото е и втора върната призовка, изпратена от съда на 4.06.2021 г., която е със съдържание, идентично на първата Съдът е разпоредил проверка на настоящият и постоянния адрес на Ж. К. Х.. На 24.06.2021 г. е получено уведомление, че те съвпадат с посоченият от ищеца по делото: [населено място], [улица], ет. 6, ап. 26. " На същата дата, РС Пловдив е разпоредил уведомяването на страната да стане по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. По делото са приложени три призовки, с които връчителят е удостоверил следното: 1/. на 6.07.2021 г. е залепил уведомление на входната врата, защото "няма достъп до вътрешната част на сградата", 2/. на 6.07.2021 г. е залепил уведомление на входната врата и 3/. на 6.07.2021 г. е "залепено уведомление по чл. 47". Въз основа на тези три призовки, съдът с определение № 5361 от 21.07.2021 г., преценявайки че са налице предпоставките на чл. 47, ал. 6 ГПК, е допуснал назначаване на особен представител на Ж. К. Х.. Уведомяването на страната за насрочените съдебни заседания и за постановеният акт е чрез назначеният особен представител. Постановеният съдебен акт е влязъл в сила на 5.01.2022 г., без да е обжалван. При тези факти, настоящият съдебен състав намира, че е нарушена законоустановената процедура за назначаване на особен представител, което е довело до лишаване на страната от възможност да участва в делото и от възможността да бъде надлежно представлявана. Допуснато е нарушение на следните правила, обезпечаващи участието й в производството: Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК, за да се счита редовно уведомяването на страната чрез залепване на входната врата, следва да е удостоверено отсъствието й в продължение на един месец от адреса. Невъзможността да бъде намерен ответника се констатира "най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден" /вж. чл. 47, ал. 1 ГПК/. В случая са приложени три призовки, но всички те удостоверяват посещение на адреса на една и съща дата: 6.07.2021 г. Не е изпълнено изискването за три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица и най-малко едно в неприсъствен ден. Без спазване на така установената процедура, не е налице удостоверяване, че ответницата не може да бъде намерена на адреса в продължение на един месец, съответно не може да се допусне извършване на уведомяване чрез залепване на съобщението на входната врата. Без установяване редовността на връчването, съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК, за съдът не съществува процесуална възможност да назначава особен представител. В случая е неприложимо изключението по чл. 47, ал. 1, изр. последно ГПК, даващо възможност да не се приложи правилото, че невъзможността да бъде намерен ответника се констатира "най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден". Това е така, защото посоченото изключение е в сила само когато: "връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса", извършвайки "справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението". В конкретният случай, независимо, че върнатото съобщение съдържа отбелязването: "Лицето е в чужбина за неопределено време. Има адвокатски пълномощник", в същото не се съдържа удостоверяване от връчителя - с посочване - на източника на тези данни в съобщението. За да е приложимо изключението, законодателят изисква "връчителят да е събрал данни" и "да е удостоверил това с посочване на източника", а в случая това не е направено. Наличието на специално основание по чл. 303, ал. 1 ГПК налага отмяна на влезлият в сила акт и връщане на делото за ново разглеждане на районен съд Пловдив от стадия на връчване на преписи от исковата молба и от доказателствата на ответната страна по предявения иск с правно основание чл. 240 ГПК - Ж. Х.. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6 по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноските направени от молителя в производството по отмяна се присъждат с решението по съществото на спора. С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение