Решение № 14814 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9246/2018 г.

Решение № 14814 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9246/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Плевен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бояджиева, срещу решение № 364 от 30.05.2018 г., постановено по адм. дело № 200 по описа за 2018 г. на Административен съд Плевен в частта му, с която е осъдена да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена глоба по отменен електронен фиш. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в тази част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът П. Шекеров, чрез пълномощника си адвокат Александрова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно и обосновано да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно в обжалваната му част, поради което е допустима. Производството пред Административен съд Плевен е образувано по предявения от П. Шекеров против ОД на МВР – Плевен на основание чл. 203 и сл. АПК иск за обезщетяване на причинени му имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразен акт, електронен фиш, изразяващи се в сумата от 105 лева, заплатена глоба по него и 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство, с решението по което този фиш е отменен. С обжалваното решение съдът е уважил така предявения иск за сума в размер на 405 лева, от която 105 лева заплатена глоба по електронен фиш и 300 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 2177/2017 г. по описа на Районен съд Плевен. Присъдил е и законната лихва върху сумата, считано от 6.01.2018 г. до окончателното и изплащане. За да постанови този резултат е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обуславящи обезщетяването на претендираните от ищеца имуществени вреди. В обжалваната му част решението е валидно но недопустимо. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Предявеният иск се основава на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Претендира се обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен електронен фиш, изразяващи се в заплатена при условията на чл. 189, ал. 9, изр. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) глоба. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Глобата е публично държавно вземане според чл. 162, ал. 2, т. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Недължимо внесената такава, дори и да произтича от отменен акт, както се претендира в случая, не подлежи на връщане като вреда при приложението на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а по предвидения законов ред за възстановяване на недължимо платено публично държавно вземане от органа, в чиито бюджет е постъпил паричния доход. Прихващането и възстановяването на недължимо платени суми от глоби е уредено в раздел I от глава шестнадесета на ДОПК, а съгласно § 2 от ДР на същия кодекс за неуредените от него случаи се прилага АПК. Средствата от глоби за нарушения, установени с технически средства и системи постъпват във Фонда за безопасност на движението, създаден с § 1, ал. 4 от ДР на ЗДвП. Съгласно чл. 7 от Наредбата за условията и реда за управление на средствата от Фонда за безопасност на движението фондът се управлява от министъра на вътрешните работи, до който следва да се отправи и искането за възстановяване на твърдяното за недължимо като платено на отпаднало основание публично задължение. Този орган, при приета неприложимост на разпоредбите за връщане и прихващане на недължимо платени глоби по реда на ДОПК, е установил ред за възстановяване при приложението на АПК с представената по делото заповед. Наличието на специален процесуален ред, по който следва да се реализира правото на възстановяване на недължимо платени суми, подлежащи на възстановяване, изключва приложимостта на исковия ред и обосновава извода за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. По горните съображения решението в обжалваната му част, с която административният съд се е произнесъл по съществото на предявената претенция за обезщетяване на имуществени вреди, произтичащи от заплатена глоба следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото в същата част - прекратено. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно при приложението на специална разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Предвид изхода на делото разноски по делото не се дължат и на ответника. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение