Решение № 581 от 10.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 2151/2013 г.

Решение № 581 от 10.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 2151/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Подсъдимият Б. Н. И. обжалва по касационен ред въззивно решение № 287/13 от 29.07.2013 г. по внохд 420/2013 г. на АС - София с доводи за всички касационни основания. Съображенията са, че авторството е недоказано и така първоинстанционната присъда противоречи на закона, а наказанието е явно несправедливо. Иска решението да се отмени и делото върне за ново разглеждане с указания да се съберат нови доказателства и при ново разследване на всички обстоятелства да се разкрие истината и отстранят допуснатите грешки. И назначеният защитник на подсъдимия И. М. М. обжалва касационно от негово име посоченото въззивно решение с доводи по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК по съображения за недоказано авторство. Защитниците поддържат жалбите и искат оправдаване, а в алтернатива за Б. Н. И. - наказанието да се намали с оглед младостта на подсъдимия и семейното му положение. Прокурорът от ВКП е на становище, че жалбата е неоснователна. След преценка на доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК, ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: Жалбите са неоснователни. С присъда от 24.10.2011 г. по нохд № 937/2011 г. на ГС - София подсъдимите Б. Н. И. и И. М. М. са признати за виновни и осъдени по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. "а", чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК на по 5 (пет) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода, които да изтърпят в затвор при първоначален строг режим за това, че на 29.03.2010 г. в София, в съучастие, като съизвършители отнели чужди движими вещи на обща стойност 616,92 лв. от владението на Д. В. Т. от София, с намерение противозаконно да присвоят като употребили за това сила и грабежът е извършен в условията на опасен рецидив; на основание чл. 70, ал. 7 от НК е постановено М. да изтърпи и остатъка от наказанието по присъда № 28/17.11.1995 г. по нохд № 69/1995 г. на ОС - Кюстендил. По въззивни жалби с решение № 287/13 от 29.07.2013 г. по внохд 420/2013 г. на АС - София, предмет на настоящето производство, първоинстанционната присъда е потвърдена. Оплакванията пред настоящата инстанция са поддържани по същите съображения и пред апелативния съд. Обсъдени са внимателно и в съответствие с чл. 339 от НПК са посочени основанията, поради които не са възприети. Изводите са резултат на разкрита обективна истина и спазване на правилата по чл. 14 от НПК - решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Подробният анализ на свидетелските показаният на пострадалата Д. Т. е в съгласие с правилата на формалната логика и установената последователност и взаимна връзка на разкритите от нея факти за извършеното престъпление и неговите автори. Правилен и законосъобразен е и изводът, че двамата подсъдими на инкриминираната дата и място са осъществили от обективна и субективна страна признаците на престъплението грабеж по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. "а" и чл. 20, ал. 2 от НК. Не е налице и третото касационно основание, поддържано като алтернатива от защитника на Б. Н. И., защото липсва очевидното несъответствие между извършеното от подсъдимите престъпление и наложеното им за това наказание. Преценени са всички обстоятелства по чл. 54 от НК и им е отдадено съответното значение с оглед реализиране целите на наказанието по чл. 36 от НК. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.,