Решение № 15185 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4131/2017 г.

Решение № 15185 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4131/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. П. В. от с. Б., обл. П., срещу решение № 335 от 8.03.2017 г. по адм. дело № 2926 по описа за 2015 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-15-95 от 14.10.2015 г. на Директор ТП на НОИ - П.. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на т. 12, т. 48, т. 66е и т. 66и от ПКТП (отм.) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е решение № 2153-15-95 от 14.10.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 5709274500 /протокол № 2140-15-16 от 7.07.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на В. П. В. от с. Б., обл. П., е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. № МП-19978/17.03.2015 г. с мотиви за неизпълнение на условието по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за придобит осигурителен стаж от първа категория с продължителност 10 години или от втора категория с продължителност 15 години. след извършена преценка на събраните доказателства За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - П. е приел, че категорията на полагания от жалбоподателя труд до 31.12.1999 г. е определена правилно съобразно относимите разпоредби на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). Периодите, през които лицето е работило в Стъкларски завод "Д." - П. на длъжности "ел. монтьор" и "бобиньор", без данни за непосредствена заетост в ел. подръжката и ремонта на машини, инсталации, съоръжения или ванни пещи при производството на стъкло, е зачетен от трета категория; за втората посочена длъжност в сключения трудов договор изрично е отразено, че е от трета категория. Периодът 28.01.1987 г. - 10.04.1991 г., през който лицето е работило в държавна фирма "ГБС" в сектор "строителство" на длъжност "ел. монтьор" и "ел. техник", е зачетен от втора категория на основание т. 30а ПКТП (отм.). По отношение на труда на длъжност "дежурен оператор" в "С." АД, гр. Р., липсват данни, че е бил полаган непосредствено в леярски цех или такъв, непосредствено свързан с производството на черни метали. Решението е обосновано и правилно. Неоснователна е поддържаната в касационната жалба претенция за категоризиране на положения труд през периода 24.07.1978 г. - 01.08.1981 г. на длъжност "ел. монтьор" в Стъкларски завод "Д." на основание т. 48 или т. 66и от ПКТП (отм.). Разпоредбата на т. 48 от ПКТП (отм.) причислява към втора категория труда на работници и инженерно-технически работници до началник цех включително в цеховете: "Материален", "Плоско стъкло", "В. стъкло", "Производство на копирки", участък "Масозаготовка в стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост". В уредените хипотези попадат и други категории работници, участващи непосредствено в производството на стъкло и стъклени изделия (гравьори на кристални изделия, шлайфисти, оператори на диамантни резачки, шприцьори на огледала, изготвители на бои и лустри, амалгамчици, оператори на полуавтомати, глазировачи на санитарни изделия, разтоварачи на бисквит и глазировачи и др. подобни). От втора категория е и трудът на лаборанти, инженерно-технически работници до началник на цех и началници на отдели "Енергомеханичен", "Технологичен" и "ОТКК" от първичната преработка на кварцова суровина, производството на кварцово стъкло, кварцови тръби и изделия от кварцово стъкло, както и на работници на пещи за производство на троянска керамика. Преценката на фактите, относими към категоризирането на труда на нормативно основание, е от правен характер и се извършва от съда, а не от вещото лице. Според първоначалното заключение на вещото лице трудът е от втора категория съгласно т. 12 от ПКТП (отм.), която се отнася до леярските металургични производства и е изцяло неприложима по отношение на спорния труд в предприятие за производство на стъклени изделия. В изготвения по-късно "отговор на допълнителен/уточняващ/ въпрос" вещото лице се е ангажирало със становище за втора категория на труда, което според него е видно от приложени две "илюстрации" 3 и 4, представляващи преписи на текстовете на т. 48 и т. 66и от ПКТП (отм.). Не са събрани годни доказателства, че при извършване на работата като ел. монтьор или бобиньор лицето е било непосредствено заето в основните производства на стъкларския завод, вкл. в технологичните процеси за поддръжка и ремонт на машините, инсталациите и съоръженията за производство на стъкло. Не са налице и данни, че в щатното разписание и в разплащателните ведомости длъжността се е водила в отдел "Енергомеханичен". По тази причина не може да бъде приложена и т. 66и от ПКТП (отм.), която обхваща работници и инженерно-технически работници до началник цех включително, заети непосредствено в технологичните процеси: поддръжка и ремонт на машините, инсталациите, съоръженията и ванните пещи при производството на стъкло. В този смисъл е писмо изх. № 336/29.06.2015 г., подписано от директор и ръководител "ТРЗ" в "Д. С. з." АД, в което е отразено, че при полагане на труда жалбоподателят не е работил непосредствено в основните производствени цехове и не е участвал в технологичните процеси по поддръжка и ремонт на машините, инсталациите, съоръженията и ванните пещи при производството на стъкло. Във връзка с касационните доводи, засягащи прилагането на т. 12 и т. 66е от ПКТП (отм.) относно положения труд през периодите 30.03.1994 г. - 27.09.1996 г., е необходимо да се отбележи, че получаването на възнаграждение за вредни условия на труд е правно ирелевантно обстоятелство за категоризирането на труда на предвидените нормативни основания. Разпоредбата на т. 12 от ПКТП (отм.) причислява към втора категория труда на работници, инженерно-технически работници до началник на цех включително и от технологичния транспорт в леярското производство на черни метали, невключени в т. 4а, буква "н", както също и на тези работници и инженерно-технически работници до началник на смяна включително, заети в конкретно изброени предприятия. За изпълняваната от жалбоподателя длъжност "дежурен оператор" в "С." АД, гр. Р., не са представени доказателства, че трудът е бил полаган в цех на леярското производство. От запазените фишове за изплатени трудови възнаграждения се установява, че лицето е работило в цех "Електроснабдяване". Неприложима е разпоредбата на т. 66е от ПКТП (отм.), която обхваща само труда на работещите в конкретно изброените работни площадки, като за Фирма "Стомана" това е площадка П.. Не се установява твърдяното в касационната жалба нарушение на съдопроизводствени правила, относимо към процесуалното задължение на съда по чл. 171, ал. 4 от АПК да укаже на страната, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Събрани са всички налични писмени доказателства, съдържащи данни относно изпълняваните длъжности "ел. техник в СССР" "ел. монтьор в СССР" в "Главболгарстрой" (ГБС) АД през периода от 28.01.1987 г. - 10.04.1991 г. Така придобитият стаж като специалист в строителството в СССР е зачетен от втора категория на основание т. 30а от ПКТП (отм.). Положеният труд в строителството на СССР е извън регламентираните хипотези в т. 6а от ПКТП (отм.), които засягат работещите непосредствено в сечта, товаренето и превоза на цели стъбла, в разкрояването на дървесината и в строителството на горски пътища само за времето, когато са работили в Коми АССР. Оспорените административни актове са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - П. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,