Решение № 533 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14550/2011 г.

Решение № 533 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14550/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Цветан Янчев Цанков от гр. Димитровград, срещу Решение № 501 от 26.09.2011 г., постановено по адм. дело № 399/2011 г. от Административен съд Хасково. В жалбата се твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски.

Ответната страна - ОД на МВР гр. Хасково - не взема становище по жалбата.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по иска на Цветан Цанков срещу ОД на МВР гр. Хасково, с който е претендирал да му бъде изплатено обезщетение за понесени, в следствие отменена като незаконосъобразна Заповед № 958 от 16.05.2008 г. на директора на ОД на МВР Хасково, имуществени вреди в размер на 476. 19 лева, представляващи суми от пропуснати ползи от неизплатено допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност за 2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, изразяващи се в причинен стрес и страх.

Съдът е приел обективно съединените искове, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, за неоснователни и ги е отхвърлил. За да постанови този резултат е приел за установено, от фактическа страна, следното:

Ищецът е заемал длъжност младши дознател в РУП Хасково и в качеството си на такъв е бил наказан от директора на ОД на МВР Хасково за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 222, ал. 1, предл. 1 от ЗМВР, изразяващо се в това, че за периода от 12.02.2008 г. до 23.03.2008 г. виновно е допуснал системно нарушаване на сроковете за разследване, предвидени в НПК, като му е било наложено наказание "порицание за срок от една година", считано от връчване на заповедта, и е бил предупреден, че при извършване на друго такова нарушение в срока на наложеното наказание, ще бъде санкциониран с по-тежко дисциплинарно наказание.

Заповедта е била оспорвана пред АС Хасково, който с Решение № 131 от 06.10.2008 г., постановено по адм. дело № 144/2008 г., я е отменил като незаконосъобразна. Решението на съда не е било обжалвано и е влязло в законна сила.

От анализа на събраните в хода на съденото дирене гласни и писмени доказателства съдът е направил извод, че твърденията за настъпили, в следствие отмяната на административния акт, имуществени и неимуществени вреди, са недоказани.

При това положение съдът е направил извод, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: 1. незаконосъобразен акт на административен орган, отменен по съответния (съдебен) ред; 2. наличие на имуществена/неимуществена вреда; 3. пряка причинна връзка между противоправното поведение на административния орган и вредите.

Решението е правилно. Не са налице отменителните основания посочени от касатора. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав.

1. Неоснователни са възраженията на касатора във връзка с имуществената му претенция, представляваща, според него, "пропусната полза" от неизплатено допълнително възнаграждение за периода на действие на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Страните не спорят, че това "допълнително материално стимулиране" (ДМС) се изплаща на служителите от системата на МВР след извършване на цялостна положителна оценка, от страна на прякото ръководство, на тяхната работа за съответния период. Не спорят също, че ръководството действа при условията на оперативна самостоятелност и по целесъобразност, т. е. само прави преценка дали да стимулира или да лиши от стимул, и кои конкретно от своите служители. Ето защо неполучаването на ДМС не представлява "пропусната полза" по смисъла на закона, а отказът на административния орган да изплати ДМС не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

2. Имуществените претенции на ищеца за разходи, направени във връзка с адм. дело № 144/2008 г. правилно са възприети от съда като неоснователни. Съгласно чл. 143 от АПК претенцията за разноски в административния процес следва да бъде предявена до приключване на устните състезания пред съответния съд. Ето защо те не представляват вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ.

3. Правилна е преценката на съда, че в случая не е налице пряка и непосредствена връзка между отменения административен акт и заявените от ищеца неимуществени вреди, а изискването на Закона е да е налице "пряка и непосредствена връзка" между тях. Ищецът твърди страх и стрес вследствие налагането на дисциплинарното наказание. Страхът му произтича от факта, че е следен "под лупа" от ръководството и при наличието на друго нарушение ще му бъде наложено ново, по -тежко наказание, а това е довело до стрес и несигурност в работата му до степен, че е подал заявление да бъде преместен.

В същност заявлението за преместване в РУТП Ст. Загора касаторът е подал едва на 21.02.2011 г. В същото време решението на съда, с което е отменена, като незаконосъобразна, заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е влязло в сила м. ноември 2008 г. Ето защо липсва каквато и да е, а още по-малко пряка и непосредствена, причинна връзка между налагането на дисциплинарното наказание и преместването на друга длъжност в друг град.

По същите съображения не може да се приеме, че при наличието на висящ процес по оспорването на административния акт - заповед № 958/16.05.2008 г. - ищецът е бил "застрашен" от налагането на друго, по-тежко дисциплинарно наказание. А след отмяната му се заличават и последиците от наказването.

Поради отсъствието на други касационни основания за отмяна и след като настоящият състав намери обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, както и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,