Решение № 1398 от 9.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6654/2014 г.

Решение № 1398 от 9.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6654/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Светлана Димчева Димова от гр. Варна, подадена чрез пълномощник, против решение № 417 от 26.02.2014 г., постановено по адм. д. № 3164/2013 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на Димова срещу акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МД-АУ-037/28.03.2013 г. на орган по приходите при Община Варна, потвърден с решение № МД-РШ-014/2.07.2013 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна. Касаторът навежда твърдения за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Счита, че съдът не е обсъдил всички релевантни за спора доказателства, не е изяснил в съвкупност фактите и обстоятелствата от значение за спорното право. Иска отмяна на решението. Ответникът директорът на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че с оспорения пред него АУЗД № МД-АУ-037/28.03.2013 г. на орган по приходите при Община Варна, потвърден с решение № МД-РШ-014/2.07.2013 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, на Светлана Димова са определени задължения за ДНИ общо в размер на 1529,28 лв., ведно с лихви за забава в размер на 229,93 лв. за периода 2009 г. - 2012 г. Дължимите, но неплатени данъци се отнасят за следните недвижими имоти, собственост на адресата: 1/ недвижим имот в м. "Мешелика", кв. "Виница", гр. Варна, партиден № 7211081093001 - неплатен данък за 2012 г. в размер на 61,68 лв. и лихва в размер на 3,62 лв.; 2/ недвижим имот в м. "Акчелар", Варна, партиден № 7211081093002 - неплатен данък за 2012 г. в размер на 39,58 лв. и лихва в размер на 2,30 лв.; 3/ недвижим имот в гр. Варна, ул. "Съборни" № 12, ет. 1, партиден № 7211081093004, с променено предназначение на имота (от жилищен в нежилищен/офис) - неплатен данък за 2009 г. - 2012 г. в размер, както следва: за 2009 г. - ДНИ в размер на 359,48 лв. и лихва от 128,46 лв.; за 2010 г. - ДНИ в размер на 359,48 лв. и лихва от 97,04 лв.; за 2011 г. - ДНИ в размер на 359,48 лв. и лихва от 58,33 лв. и за 2012 г. - ДНИ в размер на 359,48 лв. и лихва за забава в размер на 21.09 лв.; 4/ недвижим имот в гр. Варна, ул. "Ген. Колев" № 38, офис, партиден № 7211081093005 - за 2012 г. ДНИ в размер на 301,01 лв. и лихва в размер на 17,66 лв. Като е обсъдил събраните по делото доказателства в съвкупност, съобразил е представеното платежно нареждане от ЦКБ АД, клон Варна с дата 2.01.2013 г., както и приложените от органа разписки и извадки от партидата на собственика, взел е предвид и изложеното в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът е заключил, че Димова не е заплатила в определените срокове дължимите данъци върху притежаваните от нея недвижими имоти за посочените периоди. Същите са доказани както по основание, така и по размер. Този извод на съда е в съответствие със закона и доказателствата по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 14 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Варна, ДНИ за процесния период е в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимите имоти. Данъчната оценка, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, е правилно определена, както сочи в констатациите вещото лице - т. 2 на констативно-съобразителната част от заключението на съдебно-техническата експертиза, а и страните не спорят по нея. В съответствие с приетия с наредбата по чл. 1, ал. 2 ЗМДТ размер на дължимия местен данък по чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗМДТ, административният орган законосъобразно е изчислил размера на ДНИ за всеки от имотите на жалбоподателката. Както органът, така и съдът са съобразили постъпили плащания по партидата на задълженото лице, поради което задължение за ДНИ за имоти по т. 1/, т. 2/ и т. 4/ е възникнало само за 2012 г. По отношение на имота с партиден № 7211081093004 в гр. Варна, то за същия е постъпило плащане на 2.01.2013 г. за ДНИ от 409,09 лв. Жалбоподателката не е представила доказателства, че е изпълнила задължението си за целия период, визиран в акта, по отношение на този имот. При съобразяване на обстоятелството за частично погасяване на задължението, както органът, така и съдът са достигнали до законосъобразния извод, че за 2009 г. жалбоподателката е надвнесла сумата за ДНИ за този имот в размер на 49,61 лв. При правилно определена дължима лихва за просрочие върху сумата от 359, 48 лв. за годината - в размер на 128,46 лв., предвид сроковете, определени с наредбата по чл. 69 ЗМДТ, и, приспадайки извършеното частично плащане, законосъобразно е определен остатък от дължимия ДНИ и лихва за просрочие за 2009 г. в размер на 78,85 лв. Неоснователно е възражението на касатора, поддържано и пред първоинстанционния съд, че оспореният АУЗД е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила - чл. 107, ал. 3 ДОПК. Административният орган е извършил служебна проверка за установяване на задължения по декларация, при условията на чл. 107, ал. 3, изр. второ, пр. второ "... както и когато... задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия". В тази хипотеза редът по чл. 103 ДОПК е неприложим. Предвид изложеното, правилно административният съд е отхвърлил жалбата на Светлана Димова срещу АУЗД № МД-АУ-037/28.03.2013 г. на орган по приходите при Община Варна, потвърден с решение № МД-РШ-014/2.07.2013 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна в частта, в която на Димова са определени задължения за ДНИ общо в размер на 1529,28 лв., ведно с лихви за забава в размер на 229,93 лв. за периода 2009 г. - 2012 г. Съдът е приел, че оспореният АУЗД е материално законосъобразен и в частта, в която са определени задълженията на адресата за ТБО през проверявания период. Посочил е, че страните не спорят досежно основанието за възникване на задълженията, както и по отношение престирането на услугите. Упражнил е съдебен контрол за законосъобразност само по отношение размера на дължимата ТБО. Съгласно чл. 62 ЗМДТ такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, както и за извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. В Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна са определени редът и сроковете за заплащане на задължението за ТБО, за съответните години. Съдът е коментирал заповедта на кмета на Община Варна № 3825/2011 г. за определяне границите на районите през 2012 г., в които се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за 2009 г. - 2011 г. не са представени пред първоинстанционния съд и не са съобразени с оглед дължимостта на ТБО по отношение на имот партиден № 7211081093004. Съдът не е събрал доказателства и не е изложил съображения във връзка с правния си извод, че за имотите с партиден № 7211081093001 и партиден № 7211081093002 се дължи такса за поддържане чистотата на обществените територии, а само се е позовал на вписана в заповедта забележка, че за имотите, невключени в посочените в акта граници, се дължи такса за тази услуга. Липсват доказателства във връзка с проверка дължимостта на ТБО за услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депо. съдът упражнява контрол за законосъобразност на административния акт на всички основания, посочени в чл. 146 АПК. При постановяване на решението си съдът не е взел предвид, че с АУЗД са установени задължения на жалбоподателката както за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, така и за услугите обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. За да е дължима обаче таксата за битови отпадъци и за трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ е необходимо, по аргумент от чл. 71 ЗМДТ, услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване да са реално извършвани от общината, както и тя да разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. Доказателствената тежест е на органа. В случая обстоятелството дали е налице реално предоставяне на услугите, съответно - разполага ли общината с депо или с друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци, е останало неустановено. Наличието на решение на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и на заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ сами по себе си не доказват предоставянето на услугите, поради което изводът в тази насока на първоинстанционния съд се явява несъответен на материалния закон. Съдът е следвало, предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК да даде конкретни указания за представяне на доказателства относно реалното предоставяне на услугите, което не е сторил. Приел е за ноторен факта на предоставянето на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на имотите в гр. Варна, като не е събрал никакви доказателства в тази насока. Няма доказателства и във връзка с правния извод, че услугата по почистване на териториите за обществено ползване за имотите в м. "Мешелика" и м. "Акчелар" е реално предоставяна. Изводът на съда е обоснован само със заповедта на кмета за определяне границите на предоставяните услуги. Установяването на посочените правнозначими факти е от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на акта на административния орган. Не са събрани относимите доказателства, установяващи релевантните факти и обстоятелства по делото. Съдът е изградил заключението си за законосъобразност на акта в тази му част само въз основа на проверка за размера на задълженията за ТБО. Законодателят е предоставил на общинския съвет и на кмета на общината да определят и обема на услугата, т.е. да определят териториите за обществено ползване, които ще бъдат обект на услугата, точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За да е налице задължение за заплащане на такса по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо общината да престира тази услуга. Когато услугата не се предоставя, такса не се дължи, защото, за да възникне задължение за плащане на услугата е необходимо тя да е реално предоставяна. съгласно чл. 71, т. 2 ЗМДТ такса не се събира, когато услугата не се предоставя. Предоставянето на услугата не следва да бъде осъществено точно на територия за обществено ползване, която е разположена непосредствено около имота на всяко едно задължено лице. Законът не обвързва дължимостта на таксата с предоставянето на услугата на конкретната територия за обществено ползване, която граничи с имота на задълженото лице. Фактът, че е декларирано задължението за такса за този вид услуга в заповедта на кмета, не я прави законово дължима за адресата. Основанието подлежи на доказване. Предвид изложените съображения обжалваното решение е неправилно в тази му част поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. То следва да бъде отменено и делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да укаже на ответника да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна. При надлежно установено предоставяне на услугите от общината да провери законосъобразността на изчисляването на дължимата за тях такса битови отпадъци. При определяне дължимостта на ТБО за услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депо е длъжен да съобрази изискването на чл. 71, т. 3 ЗМДТ. Воден от горното, Върховният административен съд