Решение № 16005 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5836/2011 г.

Решение № 16005 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5836/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение № 1198/16.03.2011 г. по адм. дело № 4994/2010 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01 -6500/13027 от 04.06.2010 г., издаден от изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие". Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, присъждане на разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Неджиб Халибрям Шабан, в писмен отговор чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила и присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че за кампания 2007 г. жалбоподателят е подал общо заявление за единно плащане на площ уникален идентификационен номер /УИН/ 09/140507/07702, като е заявил по схемите и мерките за директни плащания на площ следните площи: по схемата за единно плащане за площ /СЕПП/ -16,86 ха, по схемата за нацинални доплащания /СНД/ -2,73 ха, по мярка 212 "Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР 2/ - 16,96 ха. При извършването на административни проверки на съдържащите се в заявлението данни за земеделските земи в ИСАК е установено, че от тях в рамките на физическите блокове, определени като друга земеделска площ /код 06/ в системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ попадат 13,03 ха, заявени по СЕПП и НР2. Съгласно указания № 93 -4423/04.06.2007 г. на министъра на земеделието и горите площите, декларирани в рамките на физически блокове с код 06 не са допустими за подпомагане, освен ако не са проверени на място от техническия инспекторат на държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция /ДФЗ - РА/. Подаденото от жалбоподателя заявление за 2007 г. не било определено за проверка и съответно за 2007 г. не му била оторизирана сума по СЕПП и НР2. С писмо на министъра на земеделието и храните с вх. № 01 -0409/1600 от 12.08.2008 г. ДФЗ - РА била уведомена за отмяна на указанията, съгласно които само проверките на РА са основание за одобряване или неодобряване на плащането за цялата площ, като е прието, че и проверките на Общинските служби по земеделие и гори са достатъчно основание за одобряване или неодобряване на плащането. По заявлението на жалбоподателя била оторизирана и платена допълнителна сума по СЕПП в размер на 1750,96 лв. и по НР2 - 1293,76 лв. През м. ноември 2008 г. одит на Европейската сметна палата и доклад на Генералната дирекция Земеделие и развитие на селските райони на Европейската комисия относно Уравняването по съответствие, съгласно чл. 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, съгласно който плащанията за част от площи, попадащи във физически блокове код 06 са извършени неправомерно и средствата получени за такива площи следва да бъдат възстановени. На основание изложеното и на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК вр. чл. 165 и 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители е издаден оспорения АУПДВ. Съдът е приел, че същият е незаконосъобразен. Установено е, че това плащане е извършено вследствие на указания, дадени с писмо № 01-0409/1600 от 12.08.2008 г. на министъра на земеделието и храните. Според съда, не е установено, а и не се твърди за наличие на поведение от страна на жалбоподателя, което да е въвело в заблуждение органите на Разплащателната агенция. Не е установено също от страна на адресата на акта, земеделският производител, да е декларирал неверни данни относно вида и размера на площите. Обстоятелството, че от страна на органите на Разплащателната агенция не е извършена проверка на декларираните от него площи, както и че само в резултат от данни на Общинската поземлена служба е дадено одобрение за субсидия на площите в блокове с код 06 са факти извън контрола на същия. Лицето е декларирало притежаваните от него площи в общо заявление за единно плащане, като не е установено разминаване между информацията в заявлението и действителните данни. След като няма неправомерно поведение от страна на лицето, което да е довело до получаване от него на плащания от Разплащателната агенция, не може да се приеме, че те не му се дължат. Изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане, с оглед резултатите от извършен одит на Европейската сметна палата и доклад на Генерална дирекция Земеделие и развитие на селските райони на Европейската комисия, е в резултат на действия на органите на Разплащателната агенция, за които земеделския производител не може да бъде отговорен. Сумата не подлежи на възстановяване на основание чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, тъй като задължението за възстановяване от земеделския производител на недължимо платена сума не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна по спора, приложимите правни норми, обсъдил е последните, както и възраженията на жалбоподателя, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административен орган, за да му бъде осъществено плащане на парични средства за подпомагане, не може да се приеме, че е налице основание за възстановяване на плащането. Към момента на извършването му административният орган сам е направил преценка, че са били налице материалноправните предпоставки затова. По делото безспорно е установено също, че от страна на органите на Разплащателната агенция не е била осъществявана проверка на декларираните от лицето площи, както и че само въз основа на данни от общинската служба Земеделие е дадено одобрение за субсидия на площите в блокове с код 06, т. е. самата агенция не е изпълнила задълженията си по чл. 26 от ЗПЗП. Тази разпоредба не предвижда селективност и изборност при проверките на лицата ползващи схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика и не поставя под условие допустимостта за подпомагане от извършването или неизвършването на проверка на място на лицата, ползващи схемите и мерките за подпомагане. След като посочената категория земи по код 06 са изключени изначално от подпомагане, то не е следвало въобще да бъде осъществявано плащане на паричните средства за подпомагане на земеделските производители. Правилна е преценката, че се касае за грешка на компетния орган при плащането на сумата, която предвид непрекъснатата промяна в указанията на министъра на земеделието и горите, не би могла да бъде установено от земеделския производител, поради което са налице основанията на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, изключващи възстановяването на недължимо платената сума от земеделския производител. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба не е представил доказателства за направени разноски за производството пред ВАС, поради което такива не могат да му бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение