Решение № 14949 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11741/2014 г.

Решение № 14949 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11741/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Любен Борисов Бачев от гр. Симитли срещу решение № 8476 от 20.06.2014 г., постановено по адм. дело № 4634/2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-1577 от 13.02.2014 г. на Министъра на вътрешните работи. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, неправилно прилагане на административнопроцесуални правила и на материалноправната норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) като касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Министърът на вътрешните работи е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил жалбата на Любен Борисов Бачев от гр. Симитли срещу заповед № К-1577 от 13.02.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм.) поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За да постанови решението си, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентния орган без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон. След като е обсъдил събраните по делото доказателства, съдът обосновано е приел за установени фактическите предпоставки по чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР във вр. с чл. 60, ал. 2 от КСО, създаващи основание за органа по назначаването да прекрати по своя инициатива служебното правоотношение с държавния служител. Касационните доводи за необоснованост на съдебното решение, неправилно прилагане на административнопроцесуални и материалноправни норми, се преценяват като неоснователни. На основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.) служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. От фактическа страна не съществува спор, че жалбоподателят е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социалното осигуряване: има общ осигурителен стаж повече от 27 години, от които две трети действително изслужени като държавен служител по ЗМВР, независимо от възрастта му. Въз основа на данните в изготвена справка рег. № 3605/23.01.2014 г. е направено предложение за пенсиониране рег. № 3969 от 27.01.2014 г. на Директора на ОДМВР Благоевград. Не са представени доказателства, подкрепящи твърдението на касатора, че при еднакви условия сходните случаи на държавните служители са били третирани неравно от органа по назначаването (чл. 8, ал. 2 от АПК). При спазване на административнопроцесуалното правило на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган е установил съществуването на фактическите основания, посочени в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) и чл. 69, ал. 2 от КСО и изпълнението на законовите изисквания за прекратяване на служебното правоотношение. В тежест на жалбоподателя е да посочи доказателства, подкрепящи твърдяното от него обстоятелство за неравно третиране при еднакви условия на сходни случаи на държавни служители. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че в хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.) критериите за прекратяване на служебното правоотношение с едностранно волеизявление на страните са намерили ясен и точен израз в законовата разпоредба. В случая материалноправните условия са изпълнени и няма конкретно посочени обстоятелства, насочващи към извод за неправилна преценка на административния орган в условията на предоставената му от закона оперативна самостоятелност. Оспорената заповед е издадена при спазване на материалния и процесуалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането за присъждане в полза на министерството на вътрешните работи на възнаграждение за юрисконсулт, което се определя в размер на 200.00 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. 2 във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,