Решение № 2653 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10946/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез гл. юриск. Георгиева като процесуален представител, против решение 4647 от 11.07.2023 г., постановено по адм. дело 10305/2022 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяната му, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Народно читалище "Възраждане-1928", чрез пълномощника си адв. Ангелов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя заповед РА-20-36/14.09.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 195, ал. 6 във вр. ал. 1 ЗУТ, чл. 196, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ, чл. 4, чл. 5, чл. 6 и чл. 11 и чл. 12 от Наредбата за принудително изпълнение на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях от органите на Столична община, е наредено премахването на строеж: "Едноетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.610.2163.1, със застроена площ около 49 кв. м., заедно със складово помещение с площ от 36,49 кв. м. и мазе с площ 8,58 кв. м.", находящ се в имот с идентификатор 68134.610.2163, УПИ Х-835, 836, кв.12 по плана на гр. София, м. "Суха река-запад", район "Подуяне", която не може да се поправи и заздрави, по указания, дадени от районната техническа служба, като теренът бъде освободен от всички отпадъци и околното пространство се възстанови във вида преди изграждането им. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в условията на делегиране на правомощия, в изискуемата писмена форма, при спазване на предвидената в чл. 196, ал. 2 ЗУТ процедура, но в нарушение на материалния закон. Като се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза, достига до извод, че не е осъществен фактическия състав, предвиден в разпоредбата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Излага съображения, че констатираните от вещото лице и от комисията по чл. 196 ЗУТ изгнили участъци по пода, пукнатини по стените, следи от течове по тях и тавана, липсващи части от кара-тавана, паднала и напукана мазилка, не застрашават сградата от самосрутване. Приема, че необходимите строително-монтажни дейности за отстраняване на констатираните недостатъци по сградата налагат извършването на текущ ремонт, за който не е необходимо строително разрешение. По тези съображения извежда извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възражения на страните. Фактическата обстановка се подкрепя от приетите доказателства. Въз основа на нея са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно е заключението на съда, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства, както и от заключението на вещото лице се установява, че констатациите на назначената от главния архитект на Столична община комисия, съставила протокола по реда на чл. 196, ал. 1 ЗУТ, както и тези в оспорената заповед, са опровергани. Данните по делото сочат, че разпоредената за премахване сграда е в добро общо състояние, конструкцията й не е компрометирана и е устойчива, няма недопустими пукнатини и деформации по носещите тухлени стени, както и провисвания на покрива, поради което не е налице опасност от самосрутване. Съществува техническа възможност чрез извършване на описани от вещото лице строително-монтажни дейности, тя да се ремонтира и възстанови. При тези данни законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, съгласно която кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Констатацията относно невъзможността сградата да се поправи или заздрави в констативния протокол е бланкетна. Липсват конкретни аргументи и фактически установявания за това и в заповедта. В административното производство не е изследвана възможността за поправянето или заздравяването на строежа. Посочването, че сградата е неподдържана и необитаема не може да обуслови извод за липса на такава възможност. Правилно съдът приема, че правното основание на чл. 195, ал. 6 ЗУТ е осъществено, когато са изпълнени кумулативно предвидените в него предпоставки - наличие на някое от изброените обстоятелства, касаещи техническото състояние на строежа, както и когато той не може да се поправи или заздрави. При установената възможност за ремонтиране на сградата, заповедта за премахването й е материално незаконосъобразна. Ето защо изводите на съда в този смисъл са законосъобразни и обосновани. Направеното в касационната жалба и в първоинстанционното производство възражение относно действащия за имота ПУП - ПРЗ е неоснователно. Обстоятелството, че жилищната сграда не се запазва съгласно него е ирелевантно за спора. До реализиране на предвижданията на застроителния план няма законова пречка за извършване на ремонт на същата, който с оглед необходимите строително-монтажни работи съставлява текущ такъв по смисъла на § 5,т. 43 ДР ЗУТ, както правилно приема съдът. Предвид изложеното настоящият състав намира обжалваното решение за правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за касационното производство, Столична община следва да заплати на Народно читалище "Възраждане-1928" сума в размер на 350 лева, съставляваща адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.02.2024 г. и списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,