Решение № 8124 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5390/2026 г.
ВАСОсмо отделение16.07.2026 г.докладчик Емилия Иванова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9761/12.03.2026 г., постановено по адм. дело № 12000 по описа на Административен съд София – град за 2023 г. ОСЪЖДА „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК 202809846, да заплати на Агенция Митници сума в размер на 102,26 (сто и две евро и двадесет и шест цента) евро, представляваща разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Милки Груп Био“ ЕАД, чрез адв. Желязкова, срещу решение № 9761/12.03.2026 г., постановено по адм. дело № 12000 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2023 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Милки Груп Био“ ЕАД, против решение рег. № 32-243991/20.08.2020 г. на директора на ТД „Северна Морска“, (понастоящем Териториална дирекция Митница Варна) и „Милки Груп Био“ ЕАД, е осъдено да заплати на Агенция „Митници“, сума в размер на 2 689,12 евро, представляваща разноски по делото. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че при ново разглеждане на спора, първоинстанционният съд не е изпълнил дадените указания от ВАС. В касационната жалба са изложени съображения, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения като не е отвел вещото лице Стоилкова от изготвянето на новоназначената тройна експерита. Тя е била вещо лице при първото разглеждане на делото, но съдът не възприел този безспорен аргумент като причина да замени това вещо лице. Съгласно чл. 196 ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), разпоредбите на чл. 22, ал. 1 от ГПК се прилагат и за вещите лица. Счита, че преди март месец 2020 г. (когато е създаден) не намира приложение метода за изпитване на пробата РАП 66 версия 1, поради което методологията на митницата, обективирана в РАП 66 версия 1 не може да докаже текстуриране. Процесната стока е внесена от дружеството на 30.01.2018 г., а на 02.02.2018 г. е взета проба. Твърди, че пробата е изследвана от митницата за първи път след срокът й на годност. Позовава се на решение по адм. дело № 1976/2026 г. на ВАС, постановено на 06.04.2026 г., с което ВАС затвърждава изградената вече съдебна практика, че когато митницата изследва мазнината след като е изтекъл срокът й на годност, получените резултати не могат да докажат по безспорен начин верността на посочения от митницата тарифен номер от позиция 1517. По отношение на срокът на годност на мазнината се позовава и на други решения на ВАС, както и на приетите от Еропейската Комисия с Codex Alementarius, международни стандарти за храните. Според Решение на СЕС по дело № С-292/2022 г., митническата лаборатория може да разработва своя процедура за изследване - в случая РАП 66, но в случай на оспорване, националната юрисдикция, при всички случаи, трябва да провери дали разработената методология за изследване е годна да докаже резултат, който да съответства на посочения от митницата тарифен номер от КН. Иначе казано, дали разработената методология може да докаже твърдяното от митницата текстуриране. Касаторът твърди, че буди съмнение достоверността на протоколите на ЦМЛ и фактът, че всички изследвания са извършени в 00.00.00 часа, докато от приложените графики от апаратите за направената газхроматография и спектралния анализ, е видно, че има час на изследване, но не съвпада датата на изследването с тези, отразени в протоколите. Иска решението да бъде отменено като бъде отменен административния акт. Претендира разноски по делото за всички съдебни инстанции. Ответникът – директорът на ТД Митница Варна при Агенция Митници, чрез гл. юрк. Шулева оспорва касационната жалбата по аргументи, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение от касатора. Върховната касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди наведените касационни основания и извърши служебна проверка на съдебния акт по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. С решение № 12298/11.12.2023 г. по адм. дело № 2658/2022 г. на ВАС, е отменено решение № 5298/01.09.2021 г., постановено по адм. дело № 8948/2020 г. на АССГ, с което жалбата на дружеството срещу митническия акт е отхвърлена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, с конкретни указания. При отмяната на решението, касационният състав е посочил, че при новото разглеждане на спора следва да се допусне изслушване на съдебно – химическа експертиза (СХЕ), като вещото лице да отговори на въпросите, поставени от жалбоподателя в първата съдебна инстанция за вида на същата стока и допуснати от съда задачи, вкл. и тези, зададени от ответника в първоинстанционното производство след физическото изследване на пробата. Необходимо е също да се съобрази и решението по дело С – 292/2022 г. на Съда на Европейския съюз, с което са изяснени въпроси за тълкуване на тарифни позиции 1511 и 1517 от КН, Приложение I от Регламент (ЕИО) № 2658/87 и да извърши преценка за относимостта на същото към процесния казус. Предмет на контрол за законосъобразност при новото разглеждане на спора пред първоинстанционния съд е било рег. № 32-243991/20.08.2020 г. на директора на ТД „Северна Морска“, (понастоящем Териториална дирекция Митница Варна), с което е определен нов размер на митническо задължение и дължимите държавни вземания за стоката декларирана с МД с MRN № 18BG002002H0016100/30.01.2018 г. - палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39, като в клетка 33 „тарифен код“ вместо 1511909900, да се чете 1517909990 и на дружеството са установени публични задължения за досъбиране – мито в размер на 7 491,42 лв. и ДДС в размер на 1 498,29 лв. От фактическа страна решаващият съд е установил, че на 30.01.2018 г. „Милки Груп Био“ ЕАД е подало МД за режим „Допускане за свободно обращение“ MRN 18BG00200H0016100/30.1.2018 г. на декларирана стока: палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39, 5665 колета х 20 кг. нето тегло, 113300 кг. нето тегло, код ТАРИК 1511909900, 5665 колета, фактурна стойност 61 465,25 USD, деклариран произход Малайзия. От протокол № 14/2.2.2018 г. се установява, че е взета проба от внесената стока – палмова мазнина „IFFCO HQPO 36/39“, като пробата е изпратена с писмо от 7.2.2018 г. до МЛЕ. Пробата е изпратена на 07.02.2018 г. заедно със Заявка за анализ/експертиза рег. № 14 от 02.02.2018 г. В сертификата на процесната стока, съставен на английски език е посочено, че срокът на годност на стоката е до 15.12.2019 г. На 04.05.2020 г. е изготвена МЛЕ на получена проба в 2 бр. запечатани пликове и запечатани пломби. Проведеното изпитване за определяне консистенцията на продукта е извършено по стандартния метoд AOCS Cc16-60. Установено е, че тя с бледожълтеникавият цвят, слаб неутрален мирис и ниска стойност на свободни мастни киселини. Направен е извод, че продуктът е претърпял процеси на рафиниране, избелване и дезодориране. Маслото не е претърпяло химическа обработка – хидрогениране. Консистенцията е характерна за пластични мазнини, шортъринги и маргарини. След разрушаване на структурата на пробата чрез стопяване /изтриване на кристализационната памета/ и постепенно охлаждане констистенцията не се възстановява в първоначалната си форма. Наблюдава се полутвърда структура, съдържаща и течна фаза, поради което е направен извод, че продуктът е преминал през допълнителна крайна обработка за модифициране на кристалната структура т.нар. текстуриране и по същество представлява палмов шортънинг. Административният орган е приел, че класирането следва да се извърши в позиция 1517 „Маргарин, хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла“. За приложим с е приет код по ТАРИК 151790 99 90. Спорния въпрос по делото се е свеждал до отговора на въпроса дали декларираните стоки следва да се тарифират по позиция 1511 от Обяснителни бележки към комбинираната номенклатура на Европейския съюз, който включва: „Палмово масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени“, или по позиция 1517: „Маргарин; хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини или масла и техните фракции от № 1516“. При първото разглеждане на делото от АССГ е прието заключение по СХЕ, изготвено от д-р Т. Стоилкова – специалист по органична и аналитична химия, според което трябва да се прави разграничение между палмово масло и „палмов шортънинг“. Вещото лице е дало заключение, че стоката е химически непроменена, но е рафинирана, избелена, дезодорирана и претърпяла допълнителна обработка, при която при контролиран режим на охлаждане и разбъркване, се получава еднородна, гладка и стабилна при нормална температура смес, както и при изтичането на срока на годност на палмовата мазнина не се променя придобитата по този начин кристална структура. При ново разглеждане на спора АССГ е допуснал две допълнителни химически експертизи – единична и тройна. Вещото лице гл. ас. инж. д-р М. Колева по допълнително допуснатата единична СХЕ (л.183 адм. дело) е установило, че методът AOCS Сс 16-60, разработен от Обществото на американските химици по мазнините (American Oil Chemists’ Society) е приложим за определяне консистенцията или твърдостта на смазочни материали, мазнини, масла и емулсии, твърди, полутвърди, хранителни и нехранителни продукти чрез използването на пенетрометър. Според вещото лице като съпоставителен материал трябва да се използва продукт със същите характеристики: дата на производство, регион на произход, методика и степен на технологична обработка, който е окачествен чрез използването на други методи като RBD палмово масло или палмов шортънинг. Според вещото лице за използваната работна аналитична процедура РАП-66 - версия 01/13.03.2020 от ЦМЛ се използва пенетрометър PNR 12, произведен от фирмата „Anton Рааг”, предоставен под наем от фирма „Пролаб Инструментс”, които са оторизиран представител и сервиз на уреда, т.е. уредът не е собственост на ЦМЛ. Поради изложеното е направен извод, че не става ясно кой носи отговорността за достоверност на резултатите, кога, от кого и дали се провежда периодична профилактика и калибриране. Вещото лице е приело, че използваният ЦМЛ метод на изследване не е годен да докаже, че процесната стока е текстурирана само чрез измерване на нейната твърдост, защото не съществуват утвърдени и приети референтни стойности на дълбочината на проникване на конуса на пенетрометьра за различните видове текстурирани мазнини. Вещите лица по тройната СХЕ (л.533 адм. дело) А. Анастасов, доц. д-р Т. С.-Илиева и доц. д-р С. Момчилова, които вече са изготвили единични заключения, в хода на първоначалното и на повторното разглеждане на делото, са дали различни в мненения относно вида и същността на изследваната стока, както и по отношение на това дали е била обработвана допълнително. Вещото лице Анастасов поддържа своето мнение, отразено в описаното по-горе заключение, докато вещите лица Стоилкова и Момчилова, са приели, че по време на изследването в ЦМЛ на основните характеристики пробата от процесната стока е била в срока си на годност. Вещите лица са посочили, че мастно-киселинен състав е изследван на 06.03.2018 г., Йодно число е изследвано на 02.04.2018 г., киселинно число и свободни мастни киселини са изследвани на 04.05.2018 г., пенетрометрия по метод AOSC Cc 16-60 е изследвана в периода от 25 до 27.11.2019 г. Изследването, проведено съгласно метода AOCS Сс 16-60, е показало, че консистенцията на изследваната проба съответства на тази, характерна за пластични мазнини и палмови шортънинги. Мнозинството от вещи лица са се обединили в мнението си, че процесната стока, по своите характеристики представлява „палмов шортънинг” защото е модифицирана мазнина - представлява текстурирано рафинирано, избелено и дезодорирано палмово масло, което е хомогенно и е по-висока твърдост при 25°С (изразена чрез пенетрацията, измерена по стандарт AOCS Сс 16-60), в сравнение с немодифицирано рафинирано, избелено и дезодорирано палмово масло. При изготвяне на тройната експертиза взетите проби от процесния внос не са били обект на изследване, защото са минали повече от седем години от изтичане на срока им на годност. За да отхвърли жалбата на дружеството, АССГ е приел, че митническото решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма при правилно приложение на материалния закон, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на акта. За да постанови спорното решение, АССГ се е позовал на заключенията нa вещите лица Момчилова и С.-Илиева по приетата тройна СХЕ, които са отговорили изчерпателно на поставените въпроси. Приел е, че в тази част заключението следва да бъде кредитирано като мотивирано, логично, компетентно и съответстващо на установените факти. АССГ е изложил конкретни мотиви защо не цени заключението на вещото лице Анастасов, като е посочил, че същото съдържа препратки към статии, публикувани в научни издания, които не могат да бъдат проверени и да бъдат приети за достоверни. Съдът е съобразил и решението по дело С – 292/2022 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС). Въз основа на събраните доказателства по делото АССГ е направил извод, че декларираната стока от „Милки Груп Био“ ЕАД по MRN 18BG00200H0016100/30.01.2018 г., представлява палмов „шортънинг“, поради което с оспореното решение митническият орган правилно е определил класиране на стоката по позиция 1517. За неоснователно е прието възражението на дружеството в проведеното по делото открито заседание, относно участието на вещите лица Момчилова и Стоилкова, като членове на тройната експертизата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изпълнил дадените указания от ВАС в решение № 12298/11.12.2023 г. по адм. дело № 2658/2022 г. При новото разглеждане на спора, АССГ е установил фактическата обстановка по делото, обсъдил е възраженията на страните и е изложил подробни мотиви защо кредитира заключението на мнозинството от вещи лица по тройната СХЕ. Изложени са и подробни съображения защо не кредитира особеното мнение на вещото лице Атанасов по тройната СХЕ. При правилно определен предмет на спора по делото, АССГ е формирал съответни на материалния закон и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. По делото не е имало спор по фактите. Спорът се е свежда до отговора на въпроса дали внесената стока представлява палмово масло по позиция 1511 или палмова мазнина, отнасяща се към позиция 1517 от КН поради претърпяна единствено физическа обработка, вкл. на кристалната структура, без промяна в химическия състав, т. нар. „палмов шортънинг“. При решаването на спора първоинстанционният съд е съобразил и тълкуването на закона, дадени в решението на СЕС по дело С – 292/22, относно критериите, по които следва да се класират стоките в позиции 1511 и 1617 от КН и по-конкретно в коя от тях се класира стока, която освен през рафиниране е преминала и през процес на текстуриране, както и при липсата на регламентирани в КН, ОБКН и ОБХС, стандарти, методи, критерии и показатели за изследване консистенцията на палмовото масло, и за доказване преработката му чрез „текстуриране“, допустимо ли е за целите на тарифното класиране на стоките, съответно в позиция 1511 или позиция 1517, могат ли компетентните митнически органи сами да разработват и прилагат работни процедури по определени методи и прочие. Правната уредба на института на комбинираната номенклатура се съдържа в Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. Комбинираната номенклатура е създадена на базата на Хармонизираната система (вж. преамбюла на регламента), която е въведена с Международна конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (в сила за Република България от 01.01.1992 г.). Чл. 3, т. 1, б. “а” от Конвенцията създава задължения за договарящите държави да приведат своите тарифна и статистически номенклатури в съответствие с Хармонизираната система от датата, на която тази конвенция влиза в сила за нея; по отношение на своите тарифна и статистически номенклатури: i) да използва всички позиции и подпозиции на Хармонизираната система без допълнения или изменения заедно със съответните им цифрови кодове; ii) да прилага Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система и всички забележки към разделите, главите и подпозициите, и да не изменя обхвата на разделите, главите, позициите или подпозициите на Хармонизираната система; и iii) да следва последователността на номериране в Хармонизираната система. Номенклатурата на Хармонизираната система е приложение към Конвенцията по Хармонизираната система… и според чл. 1, т. 2, б. “а” от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета представлява част от комбинираната номенклатура, която пък е въведена като приложение към регламента. Подпозициите от КН са с осемцифров кодов номер, чиито първи шест цифри са кодовите номера от позициите и подпозициите от номенклатурата на хармонизираната система; седмата и осмата обозначават подпозициите по КН – когато позициите и подпозициите от ХС не съдържат повече подраздели за нуждите на Общността седмата и осмата цифри са “00”. Възможно е включване на девета цифра за националните статистически подраздели и десета и единадесета за Taric (Taric е интегрираната тарифа на ЕО – чл. 2 от Регламента) подпозициите. Според чл. 12, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 правомощие на комисията е да приема ежегодно регламент, възпроизвеждащ цялостната версия на Комбинираната номенклатура, заедно с митническите ставки в съгласие с член 1, така както се получават вследствие мерките, приети от Съвета или Комисията. Регламентът се публикува не по-късно от 31 октомври в Официален вестник на Европейските общности и се прилага от 1 януари следващата година. С оглед момента на поставяне на процесните стоки под митнически режим приложим е Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1577 на Комисията от 21 септември 2020 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Практика на СЕС в преюдициалните му заключения сочи критериите за класиране на стоките по позициите от комбинираната номенклатура. Така според т.т. 27, 28 и 29 от Решение на Съда (пети състав) от 11 януари 2007 година по дело C-400/05 (B.A.S. Trucks BV срещу Staatssecretaris van Financien) решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва по правило да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по КН, както и в забележките към разделите или главите. Обяснителните бележки във връзка с КН, изготвени от Комисията, а тези относно ХС — от Световната митническа организация, значително подпомагат тълкуването на обхвата на различните позиции, без обаче да имат правно задължителна сила. Предназначението на продукта може да бъде обективен критерий за класиране, доколкото то е вътрешно присъщо за този продукт, като последното трябва да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. В същата посока е и решението по Дело С-486/06 BVBA Van Landeghem срещу Belgische Staat и т. 28 от решението на Съда по дело С-725/21. Понятието „текстуриране“ то е дефинирано в посочената обяснителна бележка към ХС като „видоизменение на текстурата или на кристалната структура“. Във въпросната бележка се уточнява, че тази позиция включва и препаратите, получени от една единствена мазнина или от едно масло, дори хидрогенирани, които са били обработени чрез някой от неизчерпателно изброените в тази обяснителна бележка способи, сред които фигурира текстурирането. Във въпросната обяснителна бележка сред основните продукти, класирани в тази позиция 1517 са посочени изрично продуктите, наречени „shortenings“, които съгласно същата обяснителна бележка са получени от масла или мазнини чрез текстуриране“. По разясненията от т. 44 от решението на Съда по дело С-292/22 е видно, че „…основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517, е, че представляват „смеси“, а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък „препарати“, а именно продукти, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС.“. Според обяснителната бележка към ХС от позиция 1517 са изключени „несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно“. От друга страна позиция 1511 обхваща както суровото палмово масло и неговите фракции, така и рафинираното палмово масло и неговоте фракции, които са рафинирани, но не са химически променени. Следователно към тази позиция не спадат палмовите масла, претърпели обработка, различна от рафинирането, като в това отношение е ирелевантен въпросът дали съответните продукти са били химически променени в резултат от тази обработка. В т.46 от решението на Съда по дело С-292/22 се посочва, че за да се изключи класирането на разглежданите продукти в позиция 1511, е достатъчно да се определи дали те са претърпели някаква обработка, различна от рафинирането, например текстуриране, което съгласно съответната обяснителна бележка към ХС се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта. С т.50 – 54 от решението на Съда по дело С-292/22 съдът се произнася относно методите, чрез които следва да се проведе изследване на консистенцията на продукт като процесния с цел доказване на обработката му чрез текстуриране. Неоснователни са касационните възражения във връзка с използвания от МЛЕ метод при изследване на пробата. В обяснителните бележки към КН за позиции 1511 и 1517 няма изискване за прилагане на конкретен метод за изследване на обективните характеристики на продуктите, както правилно е посочил и административния съд. С решението по дело С-292/22, СЕС изрично постановява, че комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент № 2658/87, в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение 2018/1602 и Регламент за изпълнение 2019/1776, трябва да се тълкува в смисъл, че при липсата на дефинирани в тази номенклатура методи и критерии за преценката дали такъв препарат е претърпял обработка, различна от рафинирането, митническите органи могат да избират подходящия за тази цел метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на посочената номенклатура резултати, което националният съд следва да провери. Съгласно т. 53 от посоченото решение, дори такъв да беше посочен, той не следва да се счита за единствено приложим. Затова и прилагането на вътрешно лабораторен метод не е основание МЛЕ да бъде игнорирана при преценка на обективните характеристики на внесената палмова мазнина. В този смисъл е и практиката на ВАС, съгласно мотивите на съдебните състави в решение № 10137/25.10.2023 г. по адм. дело № 7067/2022, решение № 9768/17.10.2023 г. по адм. дело № 2293/2022 г., решение № 10121/25.10.2023 г. по адм. дело № 7030/2022 г. и др. С оглед тълкуването на относимите правни разпоредби, посочени в решението на Съда по дело С-292/22, релевантните по спора въпроси са два: 1. Дали процесната стока (RBD IFFCO HQPO 40/42 палмова мазнина) е претърпяла допълнителна обработка, различна от рафинирането, в който случай съгласно т.48 от решението същата следва да бъде отнесена (класирана) в позиция 1517 от КН и 2.дали приложените в случая от митническите органи процедури и методи на изследване са подходящи да доведат до съответстващи на комбинираната номенклатура резултати – т.е. дали посредством тях могат да се установят обективните характеристики на стоката за целите на правилното й тарифно класиране. Между страните по делото принципно няма спор, че внесената стока представлява продукт, който се състои само от едно масло – палмово масло, както и че същото е рафинирано, т.е. същото е претърпяло процеси на рафиниране, избелване и дезодориране. При изпълнение указанията на касационната инстанция, решаващият състав е изслушал единични и тройна СХЕ, които е следвало да изяснят спорния между страните въпрос, доколкото за изследването на палмовата мазнина и качествата които тя притежава са необходими специални знания. При условията на чл.202 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК решаващият съд е изложил мотиви кои експертизи следва да бъдат кредитирани и кои да не бъдат кредитирани. Изводите му в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция. Настоящият състав намира, че заключението на мнозинството вещи лица по тройната експертиза кореспондира, както на събраните по делото доказателства, така и на решение на СЕС, в което е посочено, че митническите органи могат да приложат вътрешно лабораторен метод, при липсата на дефинирани в тази номенклатура методи и критерии за преценката дали процесния препарат е претърпял обработка, различна от рафинирането. Консистенцията (текстурата) на продукта е установена, както от ЦМЛ, посредством изследване с пенетрометър, в съответствие с метода Сс 16-60 на AOCS, така и от вещите лица по тройната СХЕ. От заключението на мнозинството от вещи лица се установяват конкретните дати на които са изследвани пробите по компоненти, като е описано и на кои листа от делото са приложени документите за изследване на различните компоненти. Настоящият състав кредитира заключението по тройната СХЕ, според което пробите са изследвани в срока им на годност, тъй като кореспондира на събраните по делото доказателства. Поради изложеното е неприложимо цитираното от касатора решение по адм. дело № 1976/2026 г. на ВАС, постановено на 06.04.2026 г., както и останалата практика на ВАС в тази насока, тъй като спорът там касае изследвани за първи път проби, след като срокът им на годност е бил изтекъл. Неоснователни са изложените в касационната жалба аргументи, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения като не е отвел вещото лице Стоилкова от изготвянето на новоназначената тройна експертиза. Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание на 04.02.2026 г. (л.595 адм. дело), АССГ е изложил подробни мотиви защо приема, че няма пречка вещото лице да участва в тройната експертиза. Съдът правилно е посочил, че не са налице предпоставките за задължителен отвод на вещото лице. Освен това настоящият състав намира, че в заключението по тройната експертиза са участвали още две вещи лице – Атанасов и Момчилова и въз основа на съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, първоинстанционния съд правилно е кредитирал заключението на мнозинството вещи лица по тройната експертиза, а не изолираното мнение на вещото лице Атанасов. Наведените в жалбата доводи относно неправилност на метода за установяване наличието на шортънинг са неоснователни. За практическото доказване на текстурираните мазнини е създаден и широко се използва метода - AOCS Сс16-60, за определяне на твърдостта или консистенцията на пластични мазнини. Използването на пенетрометър, с който е извършено изследването в ЦМЛ, е в пълно съответствие с посочения метод AOCS Сс16-60. Същият правилно е приет от АССГ за подходящ метод и в тази насока съдът правилно е кредитирал заключението по тройната СХЕ. Въз основа на кредитираните заключения е доказано наличието на допълнителна обработка чрез текстуриране, като е обоснован извод, че внесеният продукт е претърпял крайна обработка за модификация на кристалната структура. Съгласно т. 46 от решението на СЕС по дело С-292/22, за да се изключи класирането на разглежданите продукти в позиция 1511, е достатъчно да се определи дали те са претърпели някаква обработка, различна от рафинирането, като например текстуриране, което съгласно съответната обяснителна бележка към ХС се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта. В случая, както се посочи, такова видоизменение на кристалната структура на продукта е доказано по категоричен начин, поради което правилно със спорното митническо решение е определено класиране на стоката по позиция 1517. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на правните изводи, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и с оглед заявената претенция от ответника, на Агенция „Митници“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 лв. на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Посочената сума се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото и възлиза в размер на 102,26 евро.
Цитирани разпоредби
17- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 144 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 202 ГПК
- чл. 22, ал. 1 ГПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 1, т. 2
- чл. 1
- чл. 12
- чл. 13
- чл. 196, ал. 1
- чл. 2
- чл. 208
- чл. 24
- чл. 3, т. 1