Решение № 13261 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1769/2011 г.

Решение № 13261 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1769/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Велико Търново моли да бъде отменено решение № 536/27.12.2010 г. по адм. д. № 671/2010 г. на Великотърновския административен съд в частта, с която е отменен РА № 150900927/13.05.2010 г. на ТД на НАП-Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена в тази част, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Ваньо Христов, действащ като ЕТ "Ваньо Христов", редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 150900927/13.05.2010 г. на ТД на НАП-Велико Търново в частта, с която за 2003 г., 2004 г. и 2006 г. е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) общо 9828,70 лв с 6466,63 лв лихви, данък по чл. 40 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. и 2004 г. общо 3492,13 лв с 2988,86 лв лихви, данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. общо 4553,27 лв с 685,20 лв лихви и е отхвърлил жалбата на Ваньо Христов във останалата й част, която касае облагане по ЗДДС. Ревизията е протекла по чл. 122 ДОПК като в РА е прието, че са налице данни за укрити приходи и превишение на разходите над приходите - основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. За 2006 г. ревизираното лице не е декларирало приходи от продажба на недвижим имот. Съдът е приел, че за да са налице обстоятелствата по чл. 123 ДОПК следва да се налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК, което по делото не е установено. В мотивите си е констатирал, че приход от продажбата на недвижим имот на майката на Христов не е отчетен в годишната данъчна декларация, но е приел, че сделката е симулативна и платената цена отчетена като приход. В мотивите е прието също, че плащане на цената не е извършвано. Приел и също, че не е налице превишение на приходи над разходи за ревизираните години, нито укрити приходи и неправилно е определена данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК, щом не са налице условията на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. В мотивите за всяка от годините според съда предвид заключението на вещото лице е установено, че не е налице превишение на разходите над доходите на ревизираното лице. Съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства, нито заключението на вещото лице. В заключението за всяка от годините е направен извод за превишени на приходите над разходите, ако се приемат за основателни възраженията на Христов за получени 38000 щ. д. през 2002 г. - върнат заем от Дияна Евстатиева, получени 5000 щ. д. от Дияна Евстатиева през 2003 г. по банков път от същите 38000 щ. д., получени 5100 щ. д. от същият заем по банков път през 2004 г. от Боян Евстатиев. За 2007 г. по банков път са преведи общо 5766 лв от Калин Станев и Ярослав Георгиев, за които в заключението е прието, че представляват приход и поради това е направен извод, че не е налице превишение на разходи над приходи. От заключението не може да се направи извод за всяка от годините налице ли е превишение на разходи над приходи, тъй като сумите са дадени по месеци, без да е направен годишен сбор по отделните колони. Заключението е напълно необосновано и съдът на основание чл. 202 ГПК следваше да обсъди заключението на вещото лице наред с останалите доказателства по делото и да констатира необосноваността на изводите на вещото лице. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на необосновано съдебно решение. Съдът не е изложил никакви съображения какво приема относно преведените суми по банкова сметка на Христов от Калин Станев и Ярослав Георгиев, както и относно спорния заем от Маринела Хадживърнава, с което е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК, довело до необоснованост на решението. След като в нотариалният акт за продажбата на магазина е посочено, че цената е платена необосновано съдът е приел, че приход няма предвид обясненията на Христов, че сделката е симулативна. Необосновано съдът е приел, че декларацията на Евстатиева, че е върнала 38000щ. д. през 2002 г. се подкрепя от извършените преводи през 2003 г. и 2004 г. по банковата сметка на Христов от същите заемни средства. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Разноските следва да се определят от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,