Решение № 10240 от 2.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9570/2016 г.
ВАСVII отделение02.08.2017 г.докладчик Даниела Мавродиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 4301/22.06.2016 г., постановено по адм. дело № 9198/2015 г. в частта за разноските и вместо него постановява: ОСЪЖДА П. В. да заплати на "Х. и ф." ЕООД сумата от 1000/хиляда/ лева - съдебни разноски за първата инстанция ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4301/22.06.2016 г., постановено по адм. дело № 9198/2015 г., по описа на Административен съд С. - град в останалата част. ОСЪЖДА П. В. да заплати на "Х. и ф." ЕООД сумата от 1500/хиляда и петстотин/ лева - съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10240 от 2.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9570/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентно ведомство, подадена чрез процесуалния представител на ведомството - юрисконсулт Божилова, против решение № 4301/22.06.2016 г., постановено по адм. дело № 9198/2015 г., по описа на Административен съд С. - град, с което е отменено по жалба на "Х. и ф." ЕООД с Г., обл. В. решение № 152/10.06.2015 г. на зам. председателя на Патентното ведомство. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитираното решение на Председателя на Патентното ведомство бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди се, че решението е неправилно и в частта за разноските, тъй като съдът не е обсъдил тяхното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - "Х. и ф." ЕООД, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила съдебното решение. Претендира съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция. Ответникът - А. П. Д., не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отменил като незаконосъобразно решение № 152/10.06.2015 г. на зам. председателя на Патентното ведомство, с което се отхвърля жалбата и се и потвърждава решение от 18.11.2014 г. г. на отдела по опозиция, с което е отхвърлена опозиция вх. ...-00-12424/17.12.2013 г. срещу регистрацията на марка, заявена с вх. № 127637 "МЛЕЧНО ЗЛАТО", словна, по отношение на всички стоките от клас 29 - мляко и млечни произведения. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като заявената марка е сходна с вече регистрирана по-ранна марка с рег. № 84456 "СТАРО ЗЛАТО" с притежател "Х. и ф." ЕООД. Според съда сходството е от такова естество, че би могло да доведе до вероятност за объркване на потребителите, която вероятност включва възможност за свързване с по-ранната марка. За да стигне до този извод съдът се е позовал на заключението на вещото лице по назначената съдебно-маркова експертиза. Така мотивиран съдът е отменил оспорения административен акт като е осъдил Патентно ведомство да заплати на "Х. и ф." ЕООД съдебни разноски в размер на 2300 лева. Решението в частта, с която е решен спорът по същество, е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 38б, ал. 1, т. 1 ЗМГО притежателят на по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 и 3, лицензополучателят на изключителна лицензия на по-ранната марка, действителният притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Р. Б. и за нея е подадена заявка за регистрация, както и притежател на марка, заявена на името на агент или представител на притежателя без негово съгласие, може на основание чл. 12, ал. 1 да подаде опозиция срещу регистрацията на марка, заявена по този закон. По силата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО когато е подадена опозиция съгласно чл. 38б, не се регистрира марка, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Спорният по делото въпрос е налице ли е сходство между заявената и по-ранната марка и ако да дали това сходство е до такава степен, че да доведе до вероятност от объркване на потребителите, изразяващо се в свързване на заявената марка с по-ранната такава. От материалите по делото, както и от заключението на съдебно-марковата експертиза е видно, че между двете търговски марки има сходство до степен, която създава вероятност от объркване на потребителите, тъй като услугите са предназначени за широкия кръг потребители и търговци, които са активни участници на пазара. Възражението на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, е неоснователно. Действително наличието на вероятност от объркване следва да се преценява в цялост, като се отчитат всички фактори, относими към обстоятелствата по делото. Цялостната оценка на вероятността от объркване по отношение на визуалното, фонетичното и смисловото сходство на сравняваните марки следва да се извършва въз основа на общото впечатление, създавано от марките, като в частност се отчитат техните отличителни и доминиращи елементи. Начинът по който марките се възприемат от средния потребител има решаваща роля в цялостната оценка на вероятността от объркване. В контекста на вероятността от объркване преценката за сходство между двете марки не се ограничава до сравняването на един елемент от марка с друга марка, напротив сравнението изисква марките да се разгледат в цялост, тъй като те съставляват отличителен знак за определена стока или услуга. Това обаче не означава, че цялостното впечатление, създавано от потребителя от една, състояща се от няколко елемента марка, не би могло да бъде обусловено от един или от няколко от тези елементи. В този смисъл именно, открояващите се и отличителни елементи в марката са тези, които обуславят цялостното впечатление от дадена марка, поради което наличието на сходство между доминиращите елементи в двете марки обуславя и заключението за сходство между марките, разгледани в цялост. При анализ на знаците на противопоставените марки се установява, че думата "ЗЛАТО" има доминираща и отличителна роля и в двете марки. В настоящият случай, видно от материалите по делото сравняваните стоки са идентични и сходни в много висока степен - мляко и млечни произведения Правилно е прието от първоинстанционния съд, че при преценката на сходство между сравняваните марки, комплексната оценка на всички относими обстоятелства в тяхната съвкупност сочи на вероятност от объркване сред потребителите и създава възможността потребителя да приеме, че стоките се предлагат от свързани лица. Сходството на основните доминиращи елементи на марките, както и идентичността на предлаганите стоки е основание за уважаване на направената опозиция. Тълкуването на материалния закон, направено от АССГ по конкретния казус е в съответствие и с практиката на Съда на Европейския съюз. С оглед изложените съображения правилен се явява и крайният извод на АССГ, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в противоречие с материалния закон - чл. 38, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО . Предвид горното Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С. - град, в частта, с която е решен спорът по същество, съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно обаче в частта за разноските. Съдът не е взел под внимание направеното от страна на ответника по жалбата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящата инстанция намира, че за първата инстанция следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1000 лева предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. Ето защо в тази част съдебният акт следва да бъде отменен и вместо него - постановен друг, с който на жалбоподателя в първоинстанционното производство бъдат присъдени разноски в размер на 1000 лева. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски. При положение, че липсва възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника следва да се присъди пълният размер на претендираните и доказани разноски за настоящата инстанция. Патентно ведомство следва да бъде осъдено да заплати на ответника сумата от 1500 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение