Решение № 2654 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3021/2015 г.

Решение № 2654 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3021/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Берман" ЕООД, гр. Бургас срещу решение № 137/21.01.2015 г. на Административен съд - Бургас (БАС) постановено по адм. д. № 632/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 021302335/16.12.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 49 от 24.02.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") Бургас при ЦУ на НАП. Касаторът претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че за него е съществувало право на приспадане данъчен кредит по процесната доставка като се възползва от изключенията предвидени в чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС. Твърди, че в хода на ревизионното производство са представени документи за отдаване под наем на процесния автомобил се, като фактурите са отразени в счетоводството на дружеството. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас, не изразява становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АС РА № 021302335/16.12.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 49 от 24.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, на "Берман" ЕООД са определени допълнителни публични задължения по ЗДДС за данъчен период 01.08.2012 г. - 31.08.2012 г. в размер на 13 495.23 лв. главница и 1 726.54 лв. лихви. Задълженията са установени на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 84, във вр. с чл. 63 ЗДДС в резултат на безспорно осъществено вътреобщностно придобиване (ВОП) на лек автомобил. Съдът е възприел констатацията на органа по приходите, че ревизираният субект - получател по ВОП, не е издал протокол съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, с който е следвало да начисли ДДС за осъществения ВОП по фактура № 08/1/610 от 02.08.2012 г., издадена от "PS KEZ- Verieb" GmbH Германия. Приел е, че след като протоколът не е издаден в 15-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем и ревизираното дружество не е включило размера на този данък при определяне резултата за м. август 2012 г., то не е спазило изискванията на чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, поради което е намерил, че за осъществения ВОП правилно е начислен данък на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 84, във вр. с чл. 63 от ЗДДС, в размер на 13 495,23 лв. главница за данъчен период м. август 2012 г. Въз основа на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) е приел, че през ревизирания период 13.07.2012 г. - 31.05.2013 г. за автомобила не са осчетоводявани разходи за амортизации. Завеждането на автомобила в счетоводството на РЛ е осъществено през м. 01.2013 г., но за този период не е начислен ДДС във връзка с ВОП. Дължимият за процесното ВОП данък е начислен през месец март 2014 г. В периода, обхванат от ревизията, експертизата не е установила използването на автомобила в осъществяваната от дружеството дейност. Едва от м. ноември 2013 г. в счетоводството на лицето са отразени фактури за отдаването му под наем на стойност 60 лв. с ДДС. Изложил е мотиви, че жалбоподателят не разполага с право на ДК съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС и не е доказано изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, тъй като дружеството едва след съставянето на РД на 27.11.2013 г. е приело защитна теза и представило доказателства за отдаване на автомобила под наем, като първата фактура за това е издадена на 29.11.2013 г. Това поведение на лицето не сочело на намерение да се ползва автомобила единствено с цел отдаването му под наем, а на желание в хода на ревизионното производство да се осъществят факти, които способстват на придобиване на право на ДК постфактум с цял избягване на данъчно облагане по ЗДДС. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. При правилно установена фактическа обстановка съдът е формирал законосъобразни правни изводи относно спорните материалноправни въпроси, при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване. Правилен е даденият от съда отговор на спорните материалноправни въпроси относно приложение на чл. 70, ал. 1, т. 4, вр. чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС и наличието на основание по чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 84 и чл. 63 ЗДДС за начисляване на ДДС за осъществено през м. август 2012 г. ВОП на лек автомобил по фактура № 08/1/610 от 02.08.2012 г., издадена от "PS KEZ- Verieb" GmbH Германия. При ВОП данъкът е изискуем от лицето, извършило придобиването (чл. 84 ЗДДС). Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗДДС, данъкът при ВОП става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и ал. 2. Начисляването на данъка се извършва с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС, който се издава в 15 девен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем (чл. 117, ал. 3 ЗДДС). В посочения 15 дневен срок от 02.08.2012 г. касаторът е следвало да начисли ДДС, възлизащо на главницата по ревизионния акт, чрез издаване на протокол, който да се отрази в дневника за продажби за м. 08.2012 г. В посочените срокове такъв протокол не е издаден, респективно данъкът не е бил начислен в тези срокове. Предвид горното, съдът законосъобразно се е позовал на разпоредбите на чл. 86, ал. 2 и чл. 84 ЗДДС, които изискват при вътреобщностно придобиване, получателят по доставката да отрази данъчния документ в дневника за покупки за периода, в който е издаден данъчния документ - в случая за м. 08.2012 г., поради което законосъобразно е прието от съда, че данъкът е дължим от ревизираното лице. Касаторът възразява, че е придобил вещта, за да я ползва в икономическата си дейност, с каквато цел същата е заприходена към 01.01.2013 г., а считано от м. ноември 2013 г. я отдава под наем. Придобиването на стоката от ДЗЛ в това му качество е определящо за прилагането на системата на ДДС и следователно - на механизма на приспадане. Използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което ДЗЛ има право (т. 57 от решение на СЕС от 16.02.2012 г. по дело С-118/11 "ЕОН Асет Мениджмънт" ООД). Въпросът, дали ДЗЛ е придобило стоката в това си качество, т. е. за целите на своята икономическа дейност, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на ДЗЛ (т. 58 от решение на СЕС от 16.02.2012 г. по дело С-118/11). Условие за прилагане на чл. 168 от Директивата за ДДС продължава да бъде конкретно установеното обстоятелство, че получените стоки или услуги са в пряка и непосредствена връзка с извършените една или повече сделки, пораждащи право на приспадане. Такава връзка може да съществува обаче и с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице, когато разходите за получените стоки или услуги са част от общите разходи на данъчнозадълженото лице и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките и услугите, които то доставя. Съгласно по-новата практика на Съда наличието на пряка и непосредствена връзка предполага във всички случаи разходите по получените доставки да са включени в цената на една или всички извършени от данъчнозадълженото лице доставки. Без значение е дали става въпрос за използването на стоки или пък на услуги от данъчнозадълженото лице (заключение на генералния адвокат J. Kokott, представено на 22 април 2015 г. по дело Дело C-126/14). Обосновано в светлината на изложеното първостепенният съд е съобразил, че към датата на придобиване на вещта същата не е заприходена в счетоводството на дружеството. Това е сторено едва на 01.01.2013 г., но без да са отразени разходи за амортизация. По счетоводни данни, установени от ССЕ, в обхвата на ревизията не се установява използването на автомобила в дейността на лицето. Такива данни са налице идва след издаване на РД през м. ноември 2013 г., което обосновано е навело съда на извод, че се преследва данъчно предимство с цел избягване на облагане с ДДС. Използването на автомобила едва от м. 11.2013 г. е за период, разминаващ се с процесния с повече от година. Всички горепосочени обстоятелства, обсъдени в тяхната съвкупност, правилно са навели съда на извод, че не е налице изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС - ограниченията по ал. 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато превозните средства посочени в ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на МПС, включително при последващата им продажба. Законосъобразно съдът е приел, че не са налице условията на чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС да се признае право на приспадане на данъчен кредит за придобития по ВОП автомобил след като не е доказано използване на автомобила за отдаване под наем. С наличието на такива отношения за периоди, разминаващи се с ревизираните, и с навеждането на доказателства едва с жалбата до горестоящия административен орган, се обосновава направения от съда извод, че тези доказателства са съставени с оглед оспорването на РА. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил подробно доводите на касатора и е достигнал до обоснован правен извод, за законосъобразно определяне на задълженията на касатора в оспорения РА. При разглеждане и решаване на делото не са допуснати процесуални нарушения от съда. По изложените съображения касационната инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и обосновани, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът по касация има право на присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но същият не е заявил искане в тази насока. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,