Решение № 13138 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7708/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби: на кмета на община Димитровград, чрез гл. юрк. Д. Гавазов като процесуален представител, и на Д. Х. П., чрез адв. Д. Аврамов като процесуален представител, против решение 5344 от 23.05.2025 г., постановено адм. дело 738/2024 г. по описа на Административен съд Хасково. Излагат се доводи за недопустимост на обжалваното решение като постановено по недопустимо оспорване на основание чл. 159, т. 4 и т.6 АПК. При условията на евентуалност се претендират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Прави се искане за обезсилване на обжалваното решение или за неговата отмяна, както и за постановяване на друго, с което подадената жалба - да се отхвърли. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът З. А. С., чрез пълномощника си адв. Т. Ванкова, поддържа становище за неоснователност на касационните жалби по съображения, изложени в писмени отговори. Иска присъждане на разноските по приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационните жалби, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими подадени са в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед РД-06-1100/24.07.2024 г. на кмета на община Димитровград, издадена по заявление на Д. Х. П., с която на основание чл.129, ал.2 вр. с чл.15, ал.3 и ал.5 и чл.134, ал.1, т.1 ЗУТ, е одобрен проект за изменение на Подробен устройствен план - План за регулация (ПУП-ПР) за УПИ VIII-263, кв. 19 по плана на [населено място], община Димитровград, с който се премахва уширението на улица с о.т. 217, 301, 218; улицата се проектира до източната имотна граница на поземлен имот пл. 263; измества се о.т. 218 на изток по оста на 3 м. от източната имотна граница на имот пл. 263; изменя се южната регулационна линия на УПИ VIII-263, кв.19 като се присъединява частта от улицата, представляваща уширение, в размер на 183 кв.м. По жалба на З. А. С., съдът е отменил процесната заповед, като е приел оспорването за допустимо на основанието по чл. 131, ал.2, т.4 ЗУТ, както и за основателно. Обосновава извод за издаване на административния акт от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на процедурата по одобряване на ПУП, но при липса на материалноправните предпоставки за това. Аргументира заключение, че не са налице визираните в чл. 15, ал. 5 във вр. с ал. 3 ЗУТ условия за изменение на ПУП-ПР. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор по фактите. Установено е, че З. А. С. е собственик на [заличен текст] по кадастралния и регулационен план на [населено място], който е съседен на имотите, предмет на изменението. Заявителят Д. Х. П. е собственик на [заличен текст], а община Димитровград е собственик на улица - тупик от о. т. 217, 301, 218, които са предмет на ПУП-ПР. Видно е, че между Община Димитровград и Д. Х. П. е сключен предварителен договор рег. Дог-Ос-4/04.01.2024 г. за прехвърляне на собственост по реда на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ на част от 183 кв.м. от улица с осови точки 217, 301, 218 общинска собственост, която да бъде включена в УПИ VIII-263, кв.19 - за жилищно строителство. При горните данни и след приключване на предварителната процедура по чл.135, ал.3 ЗУТ - влизане в сила на заповед РД-06-158/02.02.2024 г. на кмета на община Димитровград, разрешаваща изработване на проект за изменение на ПУП ПР на УПИ VIII-263, е издадена оспорената пред първоинстанционния съд, заповед. Обоснован е изводът на съда за допустимост на оспорването, като подадено в срок от надлежна страна с правен интерес и насочено срещу подлежащ на съдебно обжалване административен акт. Наведените в касационните жалби оплаквания за недопустимост на жалбата и на постановения съдебен акт са неоснователни. Видно е от събраните по делото доказателства, включително приетата СТЕ, че с одобрения проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ VIII-263 от кв.19 по плана на [населено място], се обединяват УПИ VIII-263 и задънената улична отсечка /уширението/ от осови точки 217-301-218, т.е. към УПИ VIII-263 се придават 183 кв.м. от улицата тупик собственост на община Димитровград, която престава да съществува с това си предназначение като улица и придобива предназначението на УПИ VIII-263 - за жилищно строителство, към който се присъединява. От друга страна, УПИ ХII-264 в кв.19 на с. Горни извор, който е собственост на жалбоподателката пред административния съд З. А. С., граничи с о.т. 218 - уширението на улицата тупик, чието предназначение се променя с одобрения ПУП-ПР, поради което същата се явява непосредствено засегнато лице съгласно чл.131, ал.2, т.4 ЗУТ и предявената от нея жалба е допустима, както правилно е прието в оспореното решение. Оспорващата С., сега ответник по касация, има пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на заповедта, а обстоятелството, че собствения ѝ УПИ ХII-264 разполага с достъп до друга улица и че проекта не въвежда ограничения за ползването и застрояването на имота, са без значение за допустимостта на жалбата, която произтича от основанието по чл.131, ал.2, т.4 ЗУТ. Не е налице и твърдяната от касаторите недопустимост на оспорването съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 6 АПК. С влязло в сила определение 2402 от 11.06.2024г. по адм. дело 329/2024 г., Административен съд Хасково е оставил без разглеждане жалба на З. А. С. срещу заповедта по чл.135, ал.3 ЗУТ, с която е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП-ПР и е прекратил производството по делото. Горното произнасяне на съда на попада в хипотезата на чл.159, т.6 АПК, тъй като не е налице разрешаване на идентичен правен спор. Направените възражения за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. След обстойно обсъждане на всички представени по делото доказателства, Административен съд - Хасково е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената заповед поради липса на визираните в чл. 15, ал. 5 във вр. с ал. 3 ЗУТ предпоставки. Изменението по реда на чл. 15, ал. 3 ЗУТ е допустимо само за промяна границите между урегулирани поземлени имоти, но не и по отношение на УПИ и улица. Съгласно § 5, т. 11 ДР ЗУТ "урегулиран поземлен имот" или "урегулиран имот" е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство. Законосъобразно с оглед горната дефиниция и приложената правна норма, и обосновано с оглед доказателствата по делото, е заключението на съда, че в случая не е налице промяна на границите между два поземлени имота, защото единият имот, собственост на община Димитровград, по предназначението си улица между посочените осови точки се присъединява в тази част изцяло към имот, собственост на касационния жалбоподател Д. Х. П.. Улицата-тупик в частта на о.т.217-301-218 престава да съществува, губи предназначението си като такава и придобива ново - за жилищно строителство, т.е. в конкретния случай не се променят границите на два урегулирани поземлени имота, тъй като придаваемата част към УПИ VIII-263 от улица не отговаря на изискванията на УПИ по см. на § 5, т.11 ДР ЗУТ и одобреното изменение на ПУП-ПР на основанието по чл.15, ал.3 и ал.5 ЗУТ е незаконосъобразно. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение за отмяна на процесната заповед е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното от ответника искане, съдът присъжда в негова полза разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00лв., платими от община Димитровград. С оглед горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение