Решение № 4133 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5512/2011 г.

Решение № 4133 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5512/2011 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Славей Николаев Филипов от гр. Хасково и от Недялка Ванчева Петрова и Пенчо Вълков Петров - и двамата от гр. Хасково, срещу решение № 43 от 24 февруари 2011 г., постановено по адм. д. № 323/2010 г. по описа на Административен съд Хасково, с което са отхвърлени жалбите им против заповед № ДК-02-Х-12/04 май 2010 г. на началник Сектор Хасково при РДНСК Южен централен район. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Началникът на сектор Хасково при РДНСК Южен централен район, конституиран като ответник в производството, чрез пълномощника си юрк. Беатриса Шалдупова, намира за неоснователни касационните жалби. Другият ответник - Златка Делчева Стайкова, не е заявила становището си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалби на Славей Николаев Филипов и на Недялка Ванчева Петрова и Пенчо Вълков Петров срещу заповед № ДК-02-Х-12/04 май 2010 г. на началник Сектор Хасково при РДНСК Южен централен район, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Обособяване на помещения в подпокривното пространство", намиращ се в УПИ ХI-89, кв. 170 по плана на гр. Хасково. Съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадените жалби. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на техническите експертизи. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е, че преди 2005 г. са обособени помещения в подпокривното пространство на сградата, намираща се в УПИ ХI-89, кв. 170 по плана на гр. Хасково. Установено е също така, че за извършването на строителството не са издавани строителни книжа.. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Незаконните строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Административният съд правилно е определил и подробно е обсъдил спорните въпроси по делото - относно приложението на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и относно необходимостта от издаването на строителни книжа за извършеното преустройство на подпокривното пространство. Изложените от инстанцията по същество съображения се споделят напълно от касационната инстанция. Предвид възприетото от съда относно времето на извършването на строителството, законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа. Правилно е и приетото от административния съд, че извършеното строителство не попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, при която не се изисква издаването на разрешение за строеж. Неоснователни са възраженията в касационните жалби относно това, че съдът не е изложил мотиви във връзка с оплакването, че оспорената заповед е издадена на негодно правно основание. Съдът е изложил становището си по всички въпроси от значение за конкретния казус. Посоченото в оспорената заповед правно основание е чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, който текст урежда премахването на незаконните строежи. Именно по наличието на такъв строеж се е произнесъл и съда. В тази връзка следва да се отбележи, че - с оглед фактическите установявания по делото, правилно строежът е определен като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а не като такъв по т. 3 от цитираната норма. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касаторите пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,