Решение № 7285 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 573/2010 г.
ВАСVII отделение02.06.2010 г.докладчик Иван Раденков
Диспозитив
Отхвърля жалбата на Марияна Иванова Станчева от гр. София против Решение № 234/10.12.2009 г. Комисията за защита от дискриминация. Осъжда Марияна Иванова Станчева от гр. София да заплати на Комисията за защита от дискриминация 150,00 (сто и петдесет)лева юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 7285 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 573/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Марияна Иванова Станчева от гр. София против Решение № 234/10.12.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е оставена без уважение жалбата й, съдържаща оплаквания за нарушаване на принципа на равно третиране при упражняване правото на труд по признак "членуване в синдикална организация" по чл. 8, ал. 3 от КТ срещу "МЕТРО Кеш & Кери БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Оспорването е бланкетно, конкретни оплаквания не се излагат. Иска се отмяна на оспореното решение. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна - "МЕТРО Кеш & Кери БЪЛГАРИЯ" ЕООД, редовно призована, представител не се явява и не е ангажирано становище по жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 44-00-2696/13.10.2008 г. на Марияна Иванова Станчева от гр. София, с твърдения за нарушаване на принципа на равно третиране при упражняване правото на труд по признак "членуване в синдикална организация" по чл. 8, ал. 3 от КТ срещу "МЕТРО Кеш & Кери БЪЛГАРИЯ" ЕООД, осъществено чрез прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника по жалбата, при наличието на предпоставките на чл. 333, ал. 3 от КТ - не са взети под внимание доказателствата за актуалния статус на синдикалната й принадлежност, като чл. на изборен ръководен орган на отраслова синдикална организация. КЗД е постановила оспореното решение, като е приела за установено, че твърденията на Станчева за дискриминационно поведение на работодателя "МЕТРО Кеш & Кери БЪЛГАРИЯ" ЕООД по признак "синдикална принадлежност", състоящо се в игнориране на доказателствата, че е чл. на изборен ръководен орган на отраслова синдикална организация не са подкрепени с доказателства, които да обосноват извода, че е извършена дискриминация. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи дискриминация на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятното третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателя е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено. В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство след което е постановил решение си. В решението са изложени обстойни мотиви, обосноваващи постановения от комисията правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В настоящия случай събраните в хода на административното производство доказателства не подкрепят по никакъв начин твърденията на Марияна Станчева, съдържащи се в жалбата й до КЗД. Доказателства опровергаващи извода на административният орган не са представени и в настоящото съдебно производство. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД за законосъобразно, като издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. При този изход на спора жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на КЗД 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 4