Решение № 1519 от 8.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7095/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. ЕТ ЧАКМАК 60 - В. КАРАГЬОЗОВ , гр. Пловдив чрез адв. Т. Кривчева обжалва решение 847/09.05.2023 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело 3057/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-358-0121865/10.11.2022 г. на началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив, дирекция Оперативни дейности , ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП. В касационната жалба са посочени всички касационни основания по чл. 209 АПК за нищожност, недопустимост и неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Конкретните оплаквания са за неправилна преценка на съда относно наличието на нарушение, представляващо основание за прилагане на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б. б ЗДДС. Касаторът твърди, че от събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин е установено, че няма задължение за въвеждане в експлоатация и регистриране в НАП на фискално устройство в обекта, тъй като плащанията се извършват по банков път. Изложени са и доводи, че не са изпълнени изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК при издаване на оспорения административен акт. Искането е за отмяна на решението и отмяна на принудителната административна мярка. Претендира присъждане на разноски. С молба от 29.01.2024 г. на адв. Т. Кривчева по делото е представено решение 1939/05.12.2023 г., постановено по АНД 1407/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е отменено наказателно постановление 691948-F683516/17.02.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности Пловдив, дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол за сведение. Ответникът - началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив, дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез юрк. И. Кръчмарова в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Пловдив е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-358-0121865/10.11.2022 г. на началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив, дирекция Оперативни дейности , ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект железарско ателие, находящ се в гр. Пловдив, [улица], стопанисван от ЕТ ЧАКМАК 60 - В. КАРАГЬОЗОВ и е забранен достъпа до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на едноличния търговец. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, мотивиран е от фактическа и правна страна, при спазване на материалния закон и неговата цел. От фактическа страна съдът е установил, че на 27.10.2022 г. в 10.45 часа е извършена оперативна проверка на търговски обект железарско ателие, стопанисван от ЕТ ЧАКМАК 60 - В. КАРАГЬОЗОВ , при която органите по приходите са констатирали, че в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите /Наредба Н-18/13.12.2006 г./, не е монтирал и въвел в експлоатация регистрирано в НАП фискално устройство /ФУ/ в посочения обект от датата на започване на дейността, в нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. При проверката е установено, че от търговеца е извършена услуга - изработване на парапет на стойност 15 600 лева, за което са издадени 2 бр. фактури, но не са издадени фискални касови бележки. От търговеца е декларирано, че през периода 2021 2022 г. е изпълнил само една поръчка за парапет, за която са издадени две фактури на Инфрастройгруп ЕООД на стойност 10 600 лева, които са му заплатени в брой. Констатациите при проверката са отразени в протокол от извършена проверка сер. АА 0121865/27.10.2022 г. Липсата на регистрирано в НАП фискално устройство за процесния търговски обект е установена и след извършена от страна на приходните органи справка в информационните масиви на НАП. Пред първоинстанционния съд е представено извлечение от банкова сметка на В. Карагьозов за получени входящи банкови преводи, съответно на 22.11.2021 г. в размер на 5000 лева и на 21.12.2021 г. в размер на 8 600 лева от Инфрастройгруп ЕООД по фактури 1/04.10.2021 г. и фактура 3/21.12.2021 г. В съдебното производство от третото лице - платец по фактурите са представени писмени доказателства преписи от фактура 1/04.10.2021 г. и фактура 3/10.12.2021 г. и извлечение от банковата сметка на дружеството в Интернешънъл Асет банк АД за плащане по посочените фактури чрез банкови преводи на 22.11.2021 г. и 21.12.2021 г. В молбата си до съда от 09.02.2023 г. Инфрастройгруп ЕООД е посочило, че във връзка с договорена услуга за изработка на ограда на техен обект, е издадена фактура 0000001/04.10.2021 г. за аванс на стойност 5000 лева. Към м.12.2021 г. услугата е извършена и на дружеството е представена ф-ра 0000002/10.12.2021 г. с по- висока стойност от договорената, която е върната. След това, ЕТ ЧАКМАК 60 - В. КАРАГЬОЗОВ е издал фактура 3/10.12.2021 г., която отговаряла на договорената сума. В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани Л. Манолов орган по приходите, участвал в извършването на проверката в търговския обект, А. Карагьозов син на търговеца и М. Стоянов управител на "Инфрастройгруп" ЕООД, чийто показания, са кредитирани от съда като относими и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. От събраните писмени и гласни доказателства, съдът е приел за доказани твърденията на търговеца, че плащанията по фактурите са получени по банков път. По отношение на фактура 2, съдът е посочил, че изобщо не е получено плащане и лицето не е имало задължение да издаде касова бележка. В мотивите си съдът е посочил, че оспорената принудителна административна мярка не е издадена за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС, а за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Железарското ателие е търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС. Търговецът, който го стопанисва е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и не е изпълнило задължението си по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за монтиране и въвеждане в експлоатация на регистрирано в НАП фискално устройство в обекта. Според съда полученото плащане по банков път не го освобождава от това задължение. Без значение за наличието на нарушение е и обстоятелството, че към момента на проверката в обекта не се извършва дейност и няма назначени служители. Обоснован е извод, че са изпълнени предпоставките за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б ЗДДС и оспореният административен акт е издаден в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Относно продължителността на мярката, съдът е изложил съображения, че определеният срок е под средния размер, съответства на тежестта на извършеното нарушение и не ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на преследваната от закона. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ ЧАКМАК 60 - В. КАРАГЬОЗОВ като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, като постановено от законен състав на административния съд, по редовна и допустима жалба, подадена от адресата на оспорения индивидуален административен акт, но е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Съгласно чл. 7, ал. 1 от същата Наредба Н-18/13.12.2006 г. лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД) от датата на започване на дейността на обекта. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От цитираната правна уредба следва, че задължението за регистриране в НАП и въвеждане в експлоатация на ФУ, е за лицата по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., които са длъжни да отчитат и регистрират продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискални касови бележки от ФУ или ИАСУТД. В случая по делото не се спори, че ЕТ ЧАКМАК 60 - В. КАРАГЬОЗОВ не е въвел в експлоатация и не е регистрирал в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Правилно съдът е приел за доказано, че плащанията по фактурите, издадени на "Инфрастройгруп" ЕООД са получени по банков път, а по фактура 2/10.12.2021 г. липсва плащане. Този извод се подкрепя от събраните в съдебното производство писмени и гласни доказателства и преди всичко от доказателствата, представени от "Инфрастройгруп" ЕООД платец по фактурите. При тези факти неправилно съдът е приел, че за едноличния търговец е съществувало задължение за регистриране и въвеждане в експлоатация на ФУ в търговския обект на основание чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Когато плащането е извършено чрез банков превод, е налице изключението, предвидено в чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. (след израза "освен"), при което лицата нямат задължение да регистрират и отчитат извършваните от тях продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ и съответно да регистрират и въвеждат в експлоатация фискални устройства. (В този смисъл решение 4596 от 2.05.2023 г. на ВАС по адм. д. 11039/2022 г., I о.) По делото липсват констатации и доказателства за извършени други продажби на услуги в търговския обект и получени плащания в брой при осъществяване на търговската дейност. Нарушението на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н.18/13.12.2006 г. е установено единствено въз основа на фактическите констатации за получени плащания в брой по фактурите, издадени на Инфрастройгруп ЕООД. От органите по приходите е установено, че към момента на проверката на 27.10.2022 г. в търговския обект не се извършва дейност. С оглед на изложеното незаконосъобразно съдът е приел, че е извършено нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и са изпълнени предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б ЗДДС. Предвид липсата на основание за прилагане на мярката, е безпредметно да се обсъжда съответствието й с принципа за пропорционалност, съгласно тълкуването, дадено в решение от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21 и представеното в тази връзка решение 1939/05.12.2023 г., постановено по АНД 1407/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е отменено наказателно постановление 691948-F683516/17.02.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности Пловдив, дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол за наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева на ЕТ ЧАКМАК 60 - В. КАРАГЬОЗОВ за същото нарушение. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да се отмени като постановено в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспореният индивидуален административен акт. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски. На касационния жалбоподател следва да се присъдят направените пред първата инстанция разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 050 лева в съответствие с искането на страната. Разноските, направени в касационното производство не са претендирани. Възражението на ответника по касация за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като то съответства на фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действия за събиране на доказателства пред първата инстанция съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,