Решение № 5944 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9151/2013 г.

Решение № 5944 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9151/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия по хазарта, чрез процесуалния й представител, срещу решение № 2588 от 18.04.2013 г., по адм. дело № 8630/2010 г. по описа на Административния съд - София град. Изложени са съображения за съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно отменителни основания по чл. 209 АПК. Иска се обезсилване на решението като недопустимо на основание чл. 209, т. 2 АПК. Алтернативно се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска на Цветелина Тошева Костадинова, като неоснователен. Ответната страна - Цветелина Тошева Костадинова, чрез процесуалния си представител адв. Трендафил Данаилов, е взела становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Приел е, че съдът правилно е определил размера на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), за период в който Цветелина Костадинова не е била на служба. Върховният административен съд, като провери редовността на касационната жалба и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е било образувано по иск с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 104, ал. 1 ЗДСл на Цветелина Тошева Костадинова срещу Държавната комисия по хазарта за изплащане на обезщетение поради незаконосъобразно прекратяване на служебното й правоотношение за период от 10 месеца, заедно с мораторната лихва от датата на отмяната на заповедта до окончателното заплащане на дължимото обезщетение. С допълнителна молба ищцата е уточнила, че претендираното обезщетение е за периода от 1.06.2011 г. до 1.04.2012 г. По делото е било установено, че със заповед № 419 от 30.09.2010 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта, е било прекратено служебното правоотношение на ищцата, заемаща длъжност "старши експерт" в отдел "Методология и разрешения" на дирекция "Разрешения и контрол върху хазартната дейност" в Държавната комисия по хазарта, поради наложеното й със заповед № 418 от 29.09.2010 г. дисциплинарно наказание "уволнение". Заповедите са били отменени с влязло в сила на 12.04.2012 г. решение № 1471 от 29.03.2011 г. по адм. дело № 7833/2010 г. по описа на Административния съд - София град. Със заповед № ЧР-01-99 от 8.05.2012 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта, служебното й правоотношение е прекратено, поради неявяването й да заеме предишната длъжност в двуседмичния срок от влизането в сила на съдебното решение. По делото е била назначена съдебно-счетоводна експертиза със задача да изчисли дължимото обезщетение за претендирания период. От заключението на вещото лице е установено, че обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл за 10 месеца, изчислено въз основа на индивидуалната заплата на ищцата, възлиза на 6104 лв. Вещото лице е посочило в заключението си, че обезщетението следва да се намали в случай, че ищцата е била назначена на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавала възнаграждение за друга работа в по-нисък размер през периода от 1.10.2010 г. до 31.05.2011 г., за който период липсва информация по делото за това дали ищцата е работила. Административният съд приел, че ищцата има право на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл (редакция, ДВ, бр. 95 от 28 октомври 2003 г.) за срок от десет месеца в размер на брутната й заплата. Установил е от представените заверени копия от трудова и служебна книжка, че за заявения в исковата молба период /1.06.2011 г. до 3.10.2012 г./, ищцата не е работила по служебно или по трудово правоотношение. За период от 10 месеца, считано от прекратяването на служебното правоотношение /1.10.2010 г./ и съгласно приетото заключение на вещото лице съдът приел, че искът е основателен и следва да бъде уважен до размера от 6104 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.04.2012 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповед № 419 от 30.09.2010 г. за прекратяване на служебното правоотношение. Поради допусната техническа грешка, въпреки приетото, че обезщетението се дължи за десет месеца и въпреки определяне на общата сума като сбор от десет брутни заплати, съдът в диспозитива е посочил срок от 1.10.2010 г. до 31.05.2011 г., /който срок е с продължителност от 8 месеца/ вместо от 1.10.2010 г. до 31.07.2011 г. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е определил, че приложимата разпоредба на чл. 104, ал. 1 ЗДСл, е редакцията на текста, приет с ДВ, бр. 95/2003 г., която определя период на дължимо обезщетение - десет месеца, считано от месеца следващ този на прекратяване на служебното правоотношение. Правилно е приел, че обезщетението следва да бъде изчислено съгласно брутната заплата, получавана от лицето към момента на признаване на уволнението за незаконно, респ. в случая към момента на неявяването на държавния служител да заеме службата. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл предвижда, че държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Съгласно същата, периодът за който се дължи обезщетение по смисъла на цитираната норма е този от месеца, следващ прекратяването на служебното/трудовото правоотношение. За този период съдът е длъжен да установи дали лицето е работило по служебно, респ. трудово правоотношение, за да прецени основателността на претенцията. В настоящия случай съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като присъдил обезщетение за определения в закона период /десет месеца, считано от датата на прекратяване на служебното правоотношение/, но без да изследва обстоятелството дали именно в този период ищцата не е работила по служебно или трудово правоотношение. Данните, събрани в хода на съдебното производство са за период, посочен от ищцата, поради което те са неотносими към предмета, подлежащ на установяване като основание за уважаване на претенцията за обезщетяване по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. В предвид на изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, във връзка с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,