Решение № 686 от 1.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1657/2008 г.

Решение № 686 от 1.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1657/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр.59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) Образувано е по касационна жалба на Д. К. А. от гр. С. срещу решение постановено по гр.д. № 1033/2007 г. на Софийския окръжен съд, с което е обезсилено решение от 9.07.2007 г., постановено по гр.д. № 491/2006 г. на Свогенския районен съд и производството по делото е прекратено. В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и на конституцията, даващи право всеки гражданин да доказва своето право без ограничения по доказателствените средства и времето. Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново решение, с което решението на районният съд да бъде оставено в сила. Ответниците по касационната жалба О. с. "З", гр. С., Д. л. и Регионално у. на по г., не вземат становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на III г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ГПК (отм.) от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Производството по делото е било образувано по иск на Д. К. А. от гр. С. на осн. чл. 13, ал. 2 ГПК срещу О. с. "З" при Община С. сега О. с. по земеделие за установяване на правото му за възстановяване на собствеността върху посочените в исковата молба гори и земи от горския фонд на с. О., Община С., одържавени според твърденията в исковата молба през 1958 г. С решението на първата инстанция искът е бил изцяло уважен. За да обезсили постановеното решение и да прекрати производството по делото като недопустимо, Софийският окръжен съд е приел, че ищецът е разполагал с правното възможност да подаде заявление за възстановяване правото на собственост върху процесните имоти пред административния орган по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗВСГЗГФ като това е следвало да стане най-късно до 31.10.1999 г. Доколкото това не е сторено, а предвиденият по чл. 14 от ЗВСГЗГФ ред е специален по отношение на общия, правото на ищеца да получи признаване на материалното право на възстановяване на собствеността на наследниците на В. С. Х. върху процесните гори и земи, е преклудирано. С оглед на това е приел, че предявеният иск и постановеното по него решение са недопустими. Така постановеното решение е неправилно. Вярно е, че разпоредбата на чл. 14 от Закона за възстановяване на собствеността върху г. и земите от горския фонд е предвиден специален административен ред за възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд в случаите когато лицата, които искат възстановяването не притежават документите за право на собственост по чл. 13, ал. 2 поради това, че същите са изгубени или унищожени не по тяхна вина, (каквито данни по делото има). Това не прави, обаче предявеният иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ недопустим. Този иск не е обвързан с преклузивен срок, още по-малко с преклузивния срок по чл. 14, ал. 1 ЗВСГЗГФ. Същевременно предвиденият по този текст административен ред не е специален по отношение на реда за установяване правото на лицата да възстановят собствеността върху г. и земите от горския фонд, което според изричния текст на чл. 13, ал. 2 може да стане само по исков път. С оглед на това въззивният съд неправилно е приел, че предявеният иск е недопустим и след като е обезсилил първоинстанционното решение е прекратил производството по делото. Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и съгл. чл. 218ж ГПК (отм.) следва да бъде отменено и делото върнато на Софийски окръжен съд за произнасяне по същество, с оглед събраните по делото доказателства. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.