Решение № 13184 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6908/2009 г.

Решение № 13184 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6908/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Елена Владимировна Топчиева и Владимир Владимирович Ериванцев срещу решение № 32 от 13.03.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка № 98 по описа на комисията за 2008 г., в частта му, с която на основание чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. жалбата им е оставена без разглеждане по твърденията за дискриминация чрез непредоставяне на общинско жилище под наем от страна на администрацията и кмета на Столична община и относно твърденията за дискриминация чрез неустройването им на работа от страна на службите по заетостта към Дирекция регионална служба по заетостта към Агенция по заетостта към МТСП, както и в частта, с което на основание чл. 9 от ЗЗДискр. е оставена без уважение като недоказана жалбата им за наличие за дискриминация, извършена от кмета на с. Потоп, община Елин Пелин, и жители на същото село. В жалбата и в последващото заявление на жалбоподателите не се сочат основания по чл. 146 от АПК за незаконосъобразност на оспореното решение, както и не се съдържат конкретни доводи. При това положение съдът ще процедира по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК. Ответникът КЗД, чрез процесуалния си представител моли жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски. Същото становище поддържат заинтересованите страни Агенция за социално подпомагане и Агенция за българите в чужбина при Министерския съвет, а останалите не са взели отношение по спора. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирани страни. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Решението е постановено от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Не се констатира и нарушение на материалноправни разпоредби или несъответствие с целта на закона. Правилно е прието, че твърдяните от семейството - жалбоподатели дискриминационни действия (непредоставяне на общинско жилище и неустройване на работа) са извършвани по отношение на тях от 1998 г., откогато семейството се е установило в България. С президентски указ Топчиева е придобила българско гражданство през 1996 г., а Ериванцев е гражданин на Казахстан. ЗЗДискр. обаче влиза в сила от 1.01.2004 г. и нормите му намират приложение само за отношения, възникнали след тази дата. Следователно комисията няма правомощие да се произнесе по наведените в жалбата факти и обстоятелства, което ex lege води до прекратяване на преписката. Въпреки дадените от органа указания жалбоподателите не са посочили релевантни факти и обстоятелства за дискриминация в тези две посоки, които да са извършени спрямо тях след визирания в чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр. в производството за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая оплакванията срещу кмета и жители на с. Потоп, за организиран натиск спрямо семейството на жалбоподателите на основата на "национален и социален произход", "политическа принадлежност" и "лично положение" не са подкрепени с никакви доказателства, което правилно е обосновало извода на КЗД за недоказаност на жалбата в тази й част. Такива доказателства не се представят и в съдебното производство. С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли. При този изход на делото основателно е искането на пълномощника на КЗД за присъждане на разноски, поради което жалбоподателите следва да се осъдят да заплатят на комисията сумата 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение