Решение № 13296 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12756/2010 г.

Решение № 13296 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12756/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба Георги Павлов Иванов и Иван Павлов Иванов и двамата от гр. София, против решение от 12.05.2010 г., постановено по адм. д. № 04515 по описа за 2006 г. на СГС, III "б" състав на административно отделение в частта, в която съдът е оставил без уважение жалбата им против заповедта на кмета на район "Искър" на Столична община, издадена на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението в обжалваната му част, като се релевира допуснато нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. По изложените в нея съображения се моли, решението в обжалваната част да е отмени. От ответната страна по жалбата е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че първоначалната жалба е подадена само с твърдения за нищожност, поради просрочването й. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Намира, че правилно съдът е обявил частта от заповедта на кмета на района за нищожна, с която е посочено, че имотът не подлежи на възстановяване, което е вън от правомощията му. Предлага решението на съда да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Георги Павлов Иванов и Иван Павлов Иванов са обжалвали заповед № 2015 от 15.07.1999 г. на кмета на район "Искър" с делегирани права от кмета на Столична община, с която е утвърдил решението по преписка № АБ-94-Н-87 от 9.02.1998 г. на район "Искър" за имот пл. № 7 от масив 95, попадащ в кв. 5, отреден за ОЖС по плана на ж. к. "Дружба 2 ч.", целият с площ от 1621 кв. м. Според утвърденото решение, удостоверението по чл. 13, ал. 5 и скицата по ал. 6 ППЗСПЗЗ имотът е определен за изцяло застроен. Върху имота са изградени улица и околоблоково благоустрояване, не подлежи на възстановяване. От приложените поделото писмени доказателства съдът е установил съответствието на издадената заповед с изискването за форма, като е приел, че по отношение на употребеният израз в заповедта "... не подлежи на възстановяване" кметът на района е излязъл от компетентността си, поради това, че не е орган на поземлената реформа и само за тази част от заповедта, е обявил нищожността й. Съдът е приел, че претенцията на жалбоподателите е била само за нищожност на заповедта, като се е произнесъл по жалбата след като е извършил цялостна проверка върху заповедта за нищожност. Само една част от заповедта е обявена за нищожна и това е тази, в която кметът е излязъл извън компетентността си по материя. Съдът не се е произнесъл по съответствието на заповедта с материалния закон, като е приел, че по такова искане не следва да се произнася, поради което в тази част жалбата против заповедта е отхвърлена. Касационната жалба е само против тази част от решението, с което жалбата е отхвърлена. Постановеното решение в обжалваната му част е правилно. Съдът правилно не се е произнесъл по оспорването на заповедта в частта й, в която имотът е определен като изцяло застроен, като не е проверил съответствието й с материалния закон. От данните по делото се установява, че в приложеното дело № 04854 от 2006 г. на СГС се съдържа съобщение до лицата, поискали издавеното на заповедта на кмета, скица и удостоверение, от което е видно, че заповед № 2015 от 15.07.1999 г. на кмета на район "Искър" е съобщена на жалбоподателите на 9.02.2000 г. Жалбата е постъпила в съда през 2006 г., когато е образувано и делото или след изтичането на 14-дневния преклузивен срок за обжалване на заповедта. Тя е била с твърдения за нищожност, като това твърдение, като процесуално допустимо е било разгледано от съда по същество, който е извършил проверката върху цялата заповед. Заповедта, с която е определена застроената част от имота не е проверена с оглед на порока материална незаконосъобразност. Въпреки, че е допуснал изслушване на вещо лице и е приел заключението му съдът не е проверил съответствието на заповедта с фактическото положение и изложените правни основания. Съдът не е дължал извършването на тази проверка, защото подадената жалба е била извън преклузивния срок, за извършването на проверка относно порока материална незаконосъобразност. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед на изхода на спора ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на район "Искър" на Столична община разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение от 150 лв., определено на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,