Решение № 12058 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13635/2016 г.

Решение № 12058 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13635/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. А. Л. като ЕТ "Веспан - Л. Л.", гр. П., срещу Решение № 1873 от 18.10.2016 г. по адм. дело № 663/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата срещу РА № Р-16001615005306-091-001/18.12.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 97/23.02.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П., с която е установен допълнително ДДС в размер на 9 541,31 лв. и лихви - 4 192,38 лв. за ревизирани данъчни периоди от 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. В касационната жалба се поддържат доводи за нищожност на РА и неправилност на решението в тази част, с която е прието, че всички цитирани възлагателни заповеди и актове са издадени от надлежно оправомощени органи по приходите. Посочва решения на ВАС. Иска се отмяна на решението и прогласяване нищожността на РА. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П., в представена писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна, счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 2200 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. С обжалваното решение е отхвърлено оспорване на РА с установени допълнителни задължения по ЗДДС. Поддържаните доводи в касационната жалба са за нищожност на РА поради некомпетентност по степен на издателя на акта, като касаторът посочва и постановени решения от Върховния административен съд в този смисъл. Цитираните в касационната жалба постановени решения не са приложими, тъй като същите като изолирана практика са повод за образуване на тълкувателно дело във Върховния административен съд и постановяване на ТР № 5/13.12.2016 г. по тълкувателно дело № 10/2016 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Съгласно посоченото тълкувателно решение измененията на реда за издаване на ревизионен акт, приети със ЗИДДОПК, обн. в ДВ, бр. 82/2012 г., изразяващи се във включването на органа възложил ревизията, в кръга на лицата, овластени да издадат ревизионния акт в новата чл. 119, ал. 2 от ДОПК, не е в противоречие с нормата на чл. 10, ал. 1 от АПК, който позволява по-горестоящ орган да изземе за решаване на въпрос от компетентността на административен орган, когато това е предвидено със закон. Включването на органа, възложил ревизията в екипа на актосъставителите с чл. 119, ал. 2 в новата редакция, е допустимо по чл. 10, ал. 1 от АПК и цели по-добър контрол и ангажиране отговорността на възложителя на ревизията за резултатите от нея, дължащи се на избрания от него ревизионен екип от органи по приходите при издаване на заповедта за възлагане на ревизията. Тези цели не са укорими и осъществяването им е насочено към защита на обществения интерес от законосъобразно определяне на данъчните и осигурителни задължения на лицата по ДОПК. Предвид изложеното, с постановеното от Върховния административен съд тълкувателно решение е прието, че ревизионен акт, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Съобразно изложеното, твърденията в касационната жалба за наличие на основания за обявяване нищожност на РА са неоснователни. Доводи по съществото на спора не са изложени от касатора, поради което и съобразно изложеното, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната Дирекция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161 ДОПК, вр. чл. 8, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за представяне на писмена защита без явяване пред касационната инстанция в размер на 703 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение