Решение № 12213 от 8.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9991/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от УМБАЛ Св. Марина ЕАД, гр. Варна против решение 1009 от 11.07.2023 г., постановено по адм. дело 1257/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалба, против писмена покана РД-11-455/7/23.05.2023 г. на директора на РЗОК - Варна, за възстановяване на суми, получени без правно основание, общо в размер на 200, 00 лв. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния и процесуален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Претендират се разноски по делото. Ответникът по касационната жалба, директор на РЗОК - Варна в приложен отговор и становище по същество намира касационната жалба за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: За да отхвърли жалбата на касационен жалбоподател първоинстанционен съд приема, че в развилото се производство пред административен орган не са допуснати съществени процесуални нарушения, по отношение на 4 ИЗ от УМБАЛ Св. Марина ЕАД, при провеждане на АПр 5 е установено, че в рамките на календарния месец, през който са извършени, по отношение на ЗОЛ са проведени същите процедури, но в други лечебни заведения. Амбулаторната процедура, проведена от онкологичната комисия при касационен жалбоподател е заплатена от НЗОК, но осчетоводяването е отхвърлено, тъй като е заплатена на лечебното заведение, осъществило първата процедура. Заплатената на УМБАЛ Св. Марина ЕАД сума от бюджета на НЗОК е неоснователно получена и на основание чл. 76, ал. 1 ЗЗО и чл. 409, ал. 1 НРД за МД 2020 2022 г. (отм.) подлежи на възстановяване. От разпоредбите на чл. 348, ал. 1, т. 3 НРД и чл. 2 от Наредба 9/10.12.2019 г., както и от разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от индивидуалния договор 030811/25.02.2020 г., се налага извод, че по отношение на АПр 5, бюджетът на НЗОК гарантира закупуване и заплащане само на една процедура на едно ЗОЛ за един месец. Споделят се изводите на административния орган, дори да е проведена амбулаторната процедура, всяка от четирите е втора за месец и за нея не се дължи заплащане, а пратената сума е неоснователно получена. Първоинстанционен съд приема, че оспорваната покана за възстановяване на суми, получени без правно основание отговаря на изискванията на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, както и на целта на закона. По отношение фактически установеното, страните нямат противоречия. Спорът е правен, затова следва ли да бъде възстановена сума, получена за извършена амбулаторна процедура, за която към момента на извършването й, ИМП няма как да знае извършвана ли е предходна такава по отношение на ЗОЛ. В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно. Принципно, въведеното ограничение по отношение на ЗОЛ да се провежда една АПр 5 противоречи на достъп до здравеопазване. Твърди се, че при гарантирани права за достъп до здравеопазване, при спазване правилото процедурите да са ограничени, ИМП, какъвто е касационен жалбоподател технологично е лишен от възможността да знае какви и колко процедури са проведени в рамките на календарен месец по отношение на лице, потърсило медицинска помощ. Развити са и оплаквания за ограничителното тълкуване и прилагане на законови разпоредби, при изпълнение на процедурата, предвид онкологичните заболявания, спрямо които се прилага АПр 5. Основно оплакването е, че възприемайки ограничението за една амбулаторна процедура, която няма как да е известна, получената сума за извършването й в съответствие с въведените от администрацията изисквания не може да се приеме като получена без основание. С факта на невъзможност да се разбере извършена ли е или не процедура в предходен времеви период, в изпълнение медицинска дейност за осъществяване на БМП, касационен жалбоподател не е нормативно възпрепятстван да изпълнява задълженията си по ИД, както и нормативно наложени. Оплакването е, че след като амбулаторната процедура е изпълнена във връзка със здравословното състояние на всяко от четирите ЗОЛ, не с установени нарушени на медицинските дейности по това, платената сума е получена основателно и едностранното правомощие на администрацията по силата на НРД МД 2020 2022 г. (отм.) е несъответно. Оплакването е за несъобразяване с правни норми за поведение на болничното заведение от по висока степен ЕСХ, КРБ или ЗЗ. Противопоставя се оплакване, че информационната система е несъвършена,по причина, че достъп до нея не два възможност за достоверна проверка. Основно е развито оплакване за издаден административен акт в несъответствие с целта на закона, а пренебрегването на това отменително основание е довело и да постановен незаконосъобразен съдебен акт. В хипотезата на чл. 76а ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Правилни са изводите на съда, че Писмена покана РД-11-455/7/23.05.2023 г. на директор на РЗОК Варна е издадена от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Административният съд е установил фактическата обстановка по делото, като е достигнал до обосновани изводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Събраните в хода на производството доказателства са обсъдени от съда точно, поотделно и в тяхната съвкупност, като в решението са изложени мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Тричленен състав на шесто отделение на ВАС приема, че изводите на административен съд за това, сумата от 200 лева, производна от четири амбулаторни процедури 5 по отношение на различни ЗОЛ, но повторно извършени във времево определения месечен период е неоснователно получена. Основанието затова, безспорно няма установено нарушение на задължения по НРД МД 2020 2022 г. (отм.) е изведено от фактически установено, в резултата на въведени данни за проведени амбулаторни процедури. Не е от значение, дали касационен жалбоподател има достъп до информационната система, както не е от значение невъзможността, твърдяна от касационен жалбоподател да проследява по отношение на дадено ЗОЛ какви процедури, МД и др. се провеждат в различни лечебни заведения. Такова изискване не е въведено нормативно. В случая, спорния въпрос е решен с това, че е установено по отношение на четирите ЗОЛ, че в УМБАЛ Св. Марина са извършвани МД, които са повторно извършени. След като няма изискване за проследяване спрямо пациент ЗОЛ извършването на АПр 5, сумата е получена без свързани с извършване на нарушение по ЗЗО или на НРД. По отношение, това, че МД е изпълнена и се дължи заплащане, като общ принцип, са въведени ограничения с НРД МД, по изпълнението му да не се провеждат едни и същи МД неограничено. Законодателно е прието, че процесната АПр 5 може да се извърши като МД веднъж в периода на един календарен месец. Установените повторни за този период МД по тази процедура, без значение кой е изпълнителя на медицинската дейност и заплатена от бюджета на НЗОК, води до получена без основание сума, подлежаща на възстановяване по реда на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО. Амбулаторна процедура е система от определени с НРД изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти, чието състояние не налага непрекъснат престой в лечебното заведение. Проверяваното решение е и правилно, като не страда от пороци, които биха обусловили отмяната му, а възраженията на касатора в противната насока не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички развити в първоинстанционната жалба оплаквания, които се покриват с тези по касационната. Настоящата инстанция се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на административен съд. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. По направените искания за присъждане на разноски основателно е това на представляващия ответника по касационната жалба. В полза на РЗОК Варна се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение