Решение № 2823 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6132/2016 г.

Решение № 2823 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6132/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" против решение № 466 от 16.03.2016 г. по адм. дело № 2081/2015 г. на Административен съд - Б. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 02-020-2600/8598 от 15.10.2015 г. Направените възражения сочат на наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Делото е образувано и по частна жалба, подадена от "Еко ресурс" ЕООД със седалище в с. М. Ц., община С. чрез управителя му - Ж. Н. Ж. против протоколни определения от 7.03.2016 г. по същото дело, с които е отказано да се уважи молбата му със съдържащите се в нея доказателствени искания и е даден ход на делото по същество. Към частната жалба прилага писмените доказателства, които административният съд е отказал да събере. Страните не вземат отношение по жалбата, подадена от насрещната страна. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с необоснованост на изводите на административния съд за липса на мотиви към уведомителното писмо. В същото време обаче счита, че при извършване на проверката на място са допуснати нарушения на чл. 26 АПК, задължаваща административния орган да уведоми заинтересованото лице за започнатото административно производство. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Частната жалба е подадена от надлежна страна, но срещу определения, които не подлежат на самостоятелно обжалване, поради което е процесуално недопустима. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от "Еко ресурс" ЕООД против уведомително писмо изх. № 02-020-2600/8598 от 15.10.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С него е отказано финансово подпомагане на дружеството по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2013 г. Единственото възражение в жалбата е за липса на мотиви в оспорения административен акт. Към нея е приложено и уведомителното писмо. С определение от 28.01.2016 г., съдът е указал на страните разпределението на доказателствената тежест. В изпълнение на указанията, жалбоподателят с молба от 7.03.2016 г. е поискал пълното комплектоване на материалите от проверката на място, както и издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с доказателства относно неправомерно разораване на парцелите. Съдът е приел, че административната преписка е достатъчна, за да се произнесе по спора и с протоколно определение е отказал да уважи молбата на жалбоподателя за събиране на доказателства. С второ определение е приключил съдебното дирене и е дал ход по същество. Произнесъл се е с решение, с което е отменил уведомителното писмо с единственото съображение, че то не е мотивирано. Пропуснал е да изпълни задължението си по чл. 173, ал. 2 АПК, като върне преписката на административния орган за изпълнение на дадените указания. Така постановеното решение е неправилно. Необосновани са изводите на съда за немотивираност на оспорения административен акт. Причината за отказа от финансиране по отношение на процесните седем земеделски парцела е цялостната липса на установена за подпомагане площ от тях. Това е отразено в таблицата на стр. 2 от писмото. Обясненията за всяка една от колоните в нея се съдържат в текста след таблицата. От него е видно, че не са спазени базовите изисквания по съответното направление от АЕП. Това е било установено при извършена проверка на място, при която констатациите са вписани в контролния лист. В следващата таблица на стр. 4 от писмото са направени съответните изчисления, водещи не само до пълен отказ от финансиране, но и до налагане на санкции за бъдещ период. Фактическите обстоятелства напълно съответстват на представения по административната преписка контролен лист от извършена проверка на място. В нея по отношение на седемте парцела е отразено, че са били обект на визуална проверка от назначения с нарочна заповед експерт. Той е направил една и съща констатация, че се касае за увредена площ в резултат на разораване на пасище. Това е налагало събирането и преценката на поисканите от жалбоподателя доказателства за неправомерно разораване, за което твърди, че е сигнализирал правоохранителните органи. В тази връзка първоинстанционният съд е допуснал второ нарушение, като е отказал попълването на делото с доказателствения материал, поискан от жалбоподателя. Допуснатите от него нарушения пряко са довели до неправилност на решението. Същото ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Предвид забраната на чл. 220 АПК за нови фактически установявания, касационната инстанция не може да прави преценка на писмените доказателства, приложени от частния жалбоподател към частната му жалба. Те ще следва да бъдат преценени при новото разглеждане на делото от първоинстанционен съд. По частната жалба: Частната жалба е подадена срещу две протоколни определения на административния съд, които не подлежат на обжалване отделно от обжалването на крайното решение. Те не преграждат развитието на производството, поради което не попадат в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Освен това по отношение на тях не е предвидено изрично обжалване, поради което не попадат и във втората хипотеза на ал. 1 на чл. 229. Ето защо частната жалба е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство следва да се прекрати. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение