Решение № 13947 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5666/2011 г.

Решение № 13947 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5666/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Подадена е касационна жалба от Дочко Илиев Дочев от гр. Шумен, чрез процесуалния му представител адвокат Анатоли Дочев, против решение № 3087/1.03.2011 г. постановено по адм. дело № 3743/2010 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗС-321/11.12.2009 г. на министъра на отбраната. Наведени са доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с приложимия материален закон и необосновано. Претендира се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде уважена първоначалната жалба. Ответната страна - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ваня Деневска, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение ВАС, трето отделение е отхвърлил като неоснователна жалбата на Дочко Илиев Дочев срещу заповед № ЗС-321/11.12.2009 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост (ЗДС) и с оглед обстоятелствата, че след прекратяване на договора му за кадрова военна служба, на жалбоподателят, настанен в държавен имот по договор от 10.01.1995 г. е връчено уведомление изх. № 62-00-622/14.02.2008 г. за прекратяване на наемното му правоотношение. Със заповедта е наредено изземването на заеманото от него държавно жилище, находящо се в с. Атия бл. 12, ет. 5, ап. 13, след изтичане на предоставения му срок за доброволно изпълнение. За да постанови посочения резултат съдът по същество е приел, че към момента на постановяване на административния акт, наемното правоотношение е било прекратено, поради което са били налице предпоставките за издаване на заповедта на посоченото в нея правно основание. С цитираното в оспорената заповед писмо изх. № 62-00-622/14.02.2008 г., обективиращо предизвестие за прекратяване на наемно правоотношение по смисъла на чл. 238 ЗЗД, наемателят е уведомен за отпадане на правното основание да ползва заеманото от него жилище от ведомствения фонд на Министерството на отбраната след изтичане на едномесечен срок от получаването му. С изтичането на посочения срок, сключеният с МНО договор за наем е прекратен на основание чл. 27, т. 6 от Наредба № 3/1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО (в приложимата редакция по ДВ, бр. 85/2000 г.) - поради прекратяване на договора за кадрова военна служба, на служебното или трудовото правоотношение. Следва да се отбележи, че Дочко Дочев не оспорва обстоятелствата, че договорът му за кадрова военна служба е прекратен съгласно заповед № КВ-302/28.04.2001 г. на министъра на отбраната, както и че е получил горепосоченото предизвестие, а твърди, че неправилно не му е признато право на изкупуване на описания в процесната заповед държавен имот. Въз основа представените по делото документи, правилно е констатирано, че този имот е включен във ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната, както и че жалбоподателят е настанен в него като кадрови военнослужещ през 1995 г. Съобразно правилото на чл. 24 ЗДС, респективно това на чл. 28 от Наредба № 3/1998 г.,в тези случаи наемното правоотношение може да бъде прекратено с връчване на едномесечно писмено предизвестие по реда на чл. 238 ЗЗД. Противно на твърденията на касатора, с оглед прекратяване на наемния договор относно заемания от него държавен жилищен имот при условията на чл. 27, т. 6 от Наредба № 3/1998 г.за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО, в случая са били налице всички материалноправни предпоставки за издаване на процесната заповед - съгласно чл. 80а ЗДС, държавен имот предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, се изземва въз основа заповед на министъра на отбраната. Наред с горното и във връзка с оплакванията на жалбоподателя следва да се има предвид, че не представлява плащане на наем, изплащането на обезщетение, каквото му е определено на основание чл. 24, ал. 4 от Наредба № 3/1998 г.и се дължи от лицата, заемащи жилища, гаражи или ателиета без правно основание или на отпаднало такова, както в процесният случай. С оглед изложеното, правилен се явява направеният от първоинстанционния съд краен извод, че оспореният административен акт е законосъобразен. Следователно, като е отхвърлил подадената жалба съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,