Решение № 8054 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12663/2012 г.

Решение № 8054 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12663/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производство е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Линднер България" ЕООД, гр. София, против решение № 4357 от 25.07.2012 г. постановено по адм. дело № 2876/2008 г. по описа на Административен съд София - град, в частта му, с която е отхвърлено оспорването по жалба вх. № 6265/12.05.2008 г. на "Линднер България" ЕООД срещу задължителните предписания, дадени по т. 3 и 4 от протокол за извършена проверка от 15.04.2008 г. и 25.04.2008 г. от главен инспектор в дирекция "Областна инспекция по труда" - София и частта, с която е осъден касационният жалбоподател да заплати на заинтересованото лице Йорданка Борисова Веселинова сумата от 700 лв. представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение, като противоречащо на закона и действителното правно положение, касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът дирекция "Областна инспекция по труда" - София, в съдебно заседание чрез надлежно упълномощения процесуален представител - юрисконсулт Славея Стоянова взема становище за неоснователност на жалбата. Ответникът Главен инспектор от Дирекция "Областна инспекция по труда" при Инспекция по труда, не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответните страни Йорданка Борисова Веселинова и Владя Стоянова Чаушева, се представляват от адв. Светослав Тончев и вземат становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град са принудителните административни мерки, приложени от контролен орган на дирекция "Областна инспекция по труда" - София, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ по т. 3 и 4 от протокол за извършена проверка от 15.04.2008 г. и 25.04.2008 г., състоящи се в дадени задължителни предписания на "Линднер България" ЕООД, гр. София, да изплати в пълни размери трудовите възнаграждения за месеците февруари и март 2008 г. на Йорданка Борисова Веселинова на основание чл. 128, т. 2 от КТ. Със заповеди № 3-А/12.02.2008 г. и № 4-А/05.03.2008 г. на "Линднер България" ЕООД, е наредено полагащото се трудово възнаграждение на Йорданка Борисова Веселинов за месеците февруари и март 2008 г. да не й бъде изплатено (чрез превод по банков път), а да бъде прихванато с непогасено нейно задължение по чл. 6 от сключени допълнителни споразумения между нея и работодателя от 31.07.2007 г. и 01.02.2007 г., за връщане на изплатени от работодателя по тези споразумения допълнителни възнаграждения, поради прекратяването на трудовото й правоотношение в срок по-малко от 6 месеца след изплащане на възнагражденията. Решението на Административен съд София - град, в неговата оспорвана част, е постановено при правилно прилагане на разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, която урежда правомощието на контролните органи на инспекцията по труда да прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, като дават задължителни предписания на работодателите. След преценка на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел за доказано, че работодателят "Линднер България" ЕООД, гр. София, е нарушил задължението по чл. 128, т. 2 от КТ да заплати в пълен размер договореното със служителката трудово възнаграждение за положен труд през месеците февруари - март 2008 г. Правилен е изводът на първоинстанционния административен съд, че при издаването на задължителните предписания не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, опорочаващи волеизявлението на компетентния административен орган. Съдът правилно е установил фактите във връзка с извършените прихващания от трудовите възнаграждения на лицето и е квалифицирал действията на работодателя като противоречащи с разпоредбите на чл. 271 и чл. 272 от КТ. Издаването на предписания по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е поради неизпълнението на работодателя за начисляване и плащане на уговореното трудово възнаграждение по трудовия договор с работника или служителя по чл. 128, т. 2 от КТ. Установено е, че работодателят е извършил удръжки от договорените трудови възнаграждения без да е налице някое от основанията по чл. 272, ал. 1, т. 1 - 6 от КТ. Законът не допуска прихващане и удръжки от трудовото възнаграждение на работника или служителя без съгласие на работника, с изключение на предвидените в чл. 272 от КТ случаи. Удържаните суми за задължения по допълнителните споразумения на "Линднер България" ЕООД с Йорданка Борисова Веселинова не попадат в предвидените от чл. 272, ал. 1, т. 1 - 6 от КТ. Не са представени доказателства, че от касатора е спазено и изискването на чл. 272, ал. 2 от КТ, а именно, че общият размер на месечните удръжки по предходната алинея не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс. С оглед на това неотносимо и неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че е извършено прихващане на трудовите възнаграждения за задължения на Йорданка Борисова Веселинова по допълнителни споразумения от 31.07.2007 г. и 01.12.2007 г. с работодателя. Не е относимо към предмета на делото и цитираното от касатора съдебно решение на СРС, ГК, IIО, 68 с-в по гр. д. № 29772/2009 г. и както правилно е установил АССГ, с него не е формирана сила на пресъдено нещо по въпроса за дължимостта на трудовото възнаграждение на Йорданка Борисова Веселинова за месеците февруари и март 2008 г. и по валидността на твърдяното прихващане. Основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, са задължителен реквизит на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда. Работодателят не може едностранно да променя условията на индивидуалния трудов договор. След като законът не е предвидил възможност за работодателя едностранно да извършва намаление на уговореното трудово възнаграждение без съгласие на работника или служителя, извършените прихващания не намират правно основание и са незаконосъобразни. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно наличието на нарушение по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради наименованието на акта "Протокол за извършена проверка" и че актът не носи дата. Видно от текста на протокол същият съдържа констатации от извършени проверки дирекция "Инспекция по труда" на 15.04.2008 г. и 25.04.2008 г. в дружеството касационен жалбоподател. Извършените предписания на основание чл. 404, ал. 1 от КТ, са въз основа направените от административния орган констатации за нарушения и представляват принудителни административни мерки. Посочени са в акта фактическите и правни основания за издаването им. Наименованието на акта "Протокол за извършена проверка" не е съществен порок, който да води до незаконосъобразност на наложените с него ПАМ. Оспореният акт за прилагане на принудителни административни мерки е издаден при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - София град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Не следва да бъде уважено като основателно искането за намаляване на размера на присъдените на Йорданка Веселинова разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от представения на лист 196 по адм. дело № 2876/2008 г. на АССГ, договор за правна защита със стойност 700 лв., същият е сключен от Йорданка Борисова Веселинова с адв. Георги Гайдаров и в него не е уговорено задължение за адвоката да представлява и ответницата Владя Чаушева, поради което не следва да се поделя възнаграждението между тях. С оглед изхода на делото, следва да бъдат присъдени на Йорданка Борисова Веселинова и направените пред настоящата касационна инстанция съдебни разноски в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,