Решение № 4001 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11979/2010 г.

Решение № 4001 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11979/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив срещу решение № 971 от 1.07.2010 г. по адм. дело № 822/2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото е видно, че с разпореждане № 151-00-9039-1 от 04.01.2010 г. длъжностното лице по чл. 54ж от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при РУСО - Пловдив е отпуснало на Катя Димитрова Георгиева от гр. Пловдив парично обезщетение за безработица за времето от 12.08.2009 г. до 02.06.2010 г. С последващо разпореждане № 151-00-9039-2 от 11.02.2010 г. на основание чл. 54д, ал. 1, т. 2 КСО длъжностното лице е прекратило изплащането на паричното обезщетение по причина, че с решение от 23.09.2009 г. директорът на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Пловдив е прекратил регистрацията на Катя Димитрова Георгиева като безработно лице. Катя Димитрова Георгиева е оспорила пред касационния жалбоподател разпореждане № 151-00-9039-2 от 11.02.2010 г. С решение № 84 от 06.04.2010 г. той е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат директорът на РУСО е приел, че на изрично поставен от него въпрос, директорът на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Пловдив с писмо вх. № К-16169# от 17.03.2010 г. е отговорил, че решението от 23.09.2009 г., с което е прекратена регистрацията на Катя Димитрова Георгиева, е влязло в сила. А според чл. 54д, ал. 1, т. 2 КСО изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта. Сезиран с жалба от Катя Димитрова Георгиева, Пловдивският административен съд с посоченото по-горе решение е отменил решението на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане. За да постанови този резултат Пловдивският административен съд е приел, че "към момента на издаването на акта това фактическо обстоятелство (прекратена регистрация в Бюрото по труда) не е било налице, тъй като жалбоподателката все още е с действаща редовна регистрация." А жалбоподателката била, според съда, все още с действаща редовна регистрация като безработно лице, защото по делото не били доказани твърдяните от директора на Бюрото по труда съществени обстоятелства: че съобщението до жалбоподателката е било поставено на таблото за съобщение, че е престояло на това табло определен период от време и че жалбоподателката е била търсена по телефона за да й бъде съобщено решението на директора на Дирекция "Бюро по труда" за прекратяване на регистрацията, но не е била намерена. А щом решението за прекратяване на регистрацията не е било съобщено на жалбоподателката, то не е влязло в сила и не представлява изискуемото от чл. 54д, ал. 1, т. 2 КСО основание за прекратяване на паричното обезщетение за безработица. Решението на Пловдивския административен съд е неправилно. Според чл. 21, ал. 1 и 2 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) регистрацията на безработните лица се прекратява и възстановява с решения на ръководителя на поделението на Агенцията по заетостта, които се издават, изпълняват и обжалват по реда на АПК. Според чл. 61, ал. 2 и 3 АПК административният акт се съобщава чрез устно уведомяване за неговото съдържание или чрез отправяне на писмено съобщение, а когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления. В РУСО - Пловдив е постъпила, макар и със закъснение във времето, информация по чл. 21, ал. 3 ЗНЗ, респ. по чл. 54д, ал. 2 КСО, че с решение от 23.09.2009 г. директорът на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Пловдив е прекратил регистрацията на Катя Димитрова Георгиева като безработно лице. С писмо изх. № 1478 от 16.03.2010 г. (на л. 16 от делото на ПдАС) този директор е уведомил касационния жалбоподател, че: а) в Дирекция "Бюро по труда" - Пловдив решенията за прекратяване на регистрацията, след неуспешен опит за контакт по телефона, се обявяват на специално за целта табло, където престояват 14 дни, след изтичането на които се счита, че те са влезли в сила, и б) така е било съобщено и решението от 23.09.2009 г., с което е прекратена регистрацията на Катя Димитрова Георгиева. При тези данни законосъобразно касационният жалбоподател е приел, че в случая е възникнал юридическият факт по чл. 54д, ал. 1, т. 2 КСО, пораждащ безусловното задължение на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО да прекрати (при условията на обвързана компетентност) изплащането на паричното обезщетение. Изложените от Пловдивския административен съд мотиви, че съобщаването не било доказано и че решението за прекратяване на регистрацията не било влязло в сила, са мотиви по инцидентен установителен иск за съществуваща (все още) регистрация на безработно лице, какъвто не може да бъде приет за съвместно разглеждане с оспорването на решение № 84 от 06.04.2010 г. на директора на РУСО, нито пък може да бъде разрешен инцидентно в производството по това оспорване. От друга страна съдът е разместил доказателствената тежест по делото. Според чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на касационния жалбоподател е било да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Фактическото основание за оспореното разпореждане, потвърдено с решението на касационния жалбоподател, е прекратената регистрация. Съществуването на този факт е удостоверено от директора на Дирекция "Бюро по труда" с посочените по-горе писмени доказателства (решение за прекратяване на регистрацията и писмо изх. № 1478 от 16.03.2010 г.). Поради това в тежест на Катя Димитрова Георгиева е било да докаже, че решението от 23.09.2009 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" не е породило действие (респ. не е предизвикало промяна в статута й на регистрирано по надлежния ред безработно лице), защото, например, тя е продължила да получава от това поделение на Агенцията по заетостта услуги по чл. 17, ал. 1 ЗНЗ (информация за обявени свободни работни места; информация за програми и мерки за запазване и насърчаване на заетостта; посредничество по информиране и наемане на работа; психологическо подпомагане и т. н.). При липсата на такова доказване е налице осъществен конститутивен ефект (като правна последица) на решението от 23.09.2009 г., което обуславя извода, че регистрацията на Катя Димитрова Георгиева като безработно лице е прекратена не само юридически, но и фактически. Като е направил обратен на този извод Пловдивският административен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е напълно изяснено от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК то следва да бъде решено по същество като жалбата на Катя Димитрова Георгиева срещу решение № 84 от 06.04.2010 г. на директора на РУСО - Пловдив се отхвърли като неоснователна. Ако в друго съдебно производство тя постигне отмяна на решението от 23.09.2009 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" или по съдебен ред установи, че регистрацията й като безработно лице не е била реално прекратена с това решение, или ако с последващ акт регистрацията й като безработно лице бъде възстановена (чл. 20, ал. 6 ЗНЗ), ще е налице ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, обуславящо отмяна на настоящето решение. Въпреки този изход на делото юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда, защото спорът е оценяем, а не са представени доказателства за размера на паричното обезщетение, чието изплащане е прекратено. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,