Решение № 14247 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7054/2013 г.

Решение № 14247 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7054/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството по чл. 208 от АПК е образувано по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 4613/03.04.2013 г. по адм. дело № 11014/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, състав на Пето отделение, като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за подадена в срок и процесуално допустима, но е неоснователна. С обжалваното решение съдът отменя заповед рег. № К-6673/18.06.2012 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 228, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи на Румен Димов Радев-полицейски инспектор V степен в 02 група на ГКПП-Капитан Андреево от ГПУ-Свиленград към |РДГП-Елхово при ГДГП-МВР е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година", считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този правен резултат съдът приема следното: С оспорената пред него заповед на ответника по касация е наложено дисциплинарно наказание за това, че на 18.02.2012 г. инспектор Румен Радев, при извършване на проверка в НШИС, на влизащия в Република България през ГКПП - Капитан Андреево ирански гражданин (обявен за международно издирване с цел арест и екстрадиция на основание Европейска заповед за арест), след като не е установил пълно съвпадение на данните за лицето, въведени в НШИС и предоставяния за проверка паспорт, не е изпълнил посоченото в чл. 20 и 21 от Правила рег. № Iз-875/20.04.2010 г. за работа на бюро СИРЕНЕ и потребителите с право на достъп до данните в НШИС, разпоредил е лицето да бъде въведено в АИС "Граничен контрол" и пропуснато за влизане в Република България. Относно незаконосъобразността и съдът излага съображения, че е издадена от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон и на предписаната от закона форма. Административният орган се позовава на изготвената справка от директора на дирекция "Човешки ресурси" при МВР, без да изложи съображения защо не приема предложението на дисциплинарно-разследващия орган, който е назначен съобразно изискванията на закона, както и защо приема съображенията на директора на дирекция "Човешки ресурси"-МВР, като по този начин назначаването на дисциплинарно-разследващ орган е обезсмислено. Дори да се приеме, че становището на дисциплинарно разследващия орган не е задължително за органа по назначаването, ако последният приеме друго становище, то в административният акт следва да бъдат изложени съображения за това. При определяне вида на наказанието не са взети предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, настъпилите последици, формата на вината, както и цялостното поведение на служителя по време на службата, за което няма отразяване в административния акт. Не са обсъдени и обясненията на държавния служител, сочещи, че пропуснатото да премине границата лице е със статут на постоянно пребиващ в страната чужденец, за което са налице подробни данни в ГРАО от 1998 г. Пълните данни на лицето са налични и в АИС "БДС" и са достъпни за всички заинтересувани служби. При издаване на заповедта не е обсъдено и обстоятелството, че в конкретния случай, лицето се явява на граничен контрол при влизане в страната и е възможно да бъде идентифицирано и след това. Решението е правилно. Съдът упражнява дължимия се съдебноадминистративен контрол в съответствие с чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, като установява правнорелевантните за конкретния спор фактически обстоятелства, излага подробни правни съображения като отговаря на всички оплаквания в жалбата. Оплакванията в жалбата са разгледани от съда и са изложени съображения в подробните мотиви към решението, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователно касаторът поддържа, че оспорената пред тричленния състав на ВАС заповед на министъра на вътрешните работи е законосъобразен акт, поради което приетото в обратна насока от административния съд е в противоречие с материалния закон. Правилен е извода на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при произнасяне на заповедта от министъра на вътрешните работи, изразяващо се в неизлагане на собствени мотиви, обосноваващи налагането на по-тежкото наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година", предложено в становището на отдел "Човешки ресурси". Преодоляването на становището и предложението на нарочно създадения дисциплинарен съвет е възможно само, ако административният орган изложи подробни собствени мотиви и съображения за издаването на заповедта. На второ място правилно и в съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР тричленният състав на ВАС, Пето отделение, приема, че заповедта не отговаря на критериите, посочени в цитираната норма за мотивираност на административния акт. Не са съобразени всички доказателства по делото, включително променената мярка по отношение на пропуснатото да премине границата на Република България лице от "арест с цел предаване или екстрадиция" на алтернативна по-лека мярка, поради което приетото от дисциплинарнонаказващия орган за съставомерно нарушение не кореспондира на фактическата обстановка, изложена в заповедта. По изложените съображения и при липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Воден от горното, ВАС, петчленен състав на Втора колегия