Решение № 7002 от 28.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2105/2009 г.

Решение № 7002 от 28.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2105/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милачко Николов Ангелов от гр. София срещу решението от 15.10.2008 г. по адм. дело № 4187 по описа за 2006 г. на Софийския градски съд, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на касатора против разпореждане № 4210057163/15 от 26.04.2004 г. на ръководител "ПО". В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението на СГС поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Ответникът - Столично управление "Социално осигуряване", в писмени бележки от упълномощения юрисконсулт Надя Илиева Медарова, оспорва касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок от страна по делото, за която обжалваното решение е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество на предявените с касационната жалба отменителни основания и след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон, в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд приема следното: С обжалваното решение Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на Милачко Николов Ангелов от гр. София против разпореждане № 4210057163/15 от 26.04.2004 г. на ръководител "ПО", с което му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО . Дори и да се приеме, че първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка при изписване годината на разпореждането (вместо 2006 г. е посочена 2004 г.), това разпореждане не може да бъде предмет на оспорване пред съда по реда на чл. 118 от КСО . При определяне предмета на оспорване първоинстанционният съд не е съобразил особения характер на производството по издаване и оспорване актовете на органите по социално осигуряване. Редът за административен и съдебен контрол се съдържа в глава VIII на Кодекса за социално осигуряване (КСО), който е специален и се прилага пред общата процесуалноправна уредба за административно и съдебно обжалване по АПК. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а", ал. 2 и ал. 3 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне или изменение на пенсиите, добавките и компенсациите към тях в тримесечен срок от получаването им. Последният се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок, с което може да отмени разпорежданията и да реши жалбите или исканията по същество. В отклонение от общите правила на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) потвърждаващия акт на директора на ТП на НОИ, а не разпореждането на съответното компетентно длъжностно лице по пенсионното осигуряване, подлежи на съдебен контрол пред административния съд - чл. 118, ал. 1 от КСО . В жалбата си до съда Милачко Николов Ангелов е посочил, че оспорва решение № 331 от 25.08.2006 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", но никъде в мотивите и диспозитива на съдебния акт не се споменава това решение (макар че е приложено на лист 9-12 по делото), нито е било предмет на съдебната проверка за законосъобразност. Допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила е довело до постановяване на недопустимо решение от СГС, което е касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК и за което съдът следи служебно - чл. 218, ал. 2 от АПК . Друг съществен порок на атакуваното решение, релевиран с касационната жалба, е допуснатото при разглеждане на делото нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 171, ал. 2 от АПК, чл. 157, ал. 1 от ГПК (отм.) и сега действащия чл. 195, ал. 1 от ГПК . С жалбата си вх. № 32 от 13.09.2006 г. и с допълнителното писмено становище от 30.11.2007 г. жалбоподателят е направил и поддържал искане за назначаване на вещо лице, което да изясни спорните въпроси във връзка с изчисляване на индивидуалния коефициент, на осигурителния стаж и осигурителния доход и на другите елементи, които формират размера на отпуснатата му ЛПОСВ и от данните по преписката не става ясно как са определени от пенсионния орган. Въпреки, че процесуалния представител на ответника в съдебното заседание на 04.12.2007 г. е изразил становище, че не възразява на искането за назначаване на експертиза, която да се произнесе по размера на пенсията, съдът е постановил определение, с което е отхвърлил искането за допускане на СЧЕ и не е предприел никакви процесуални действия за изясняване на спора от фактическа страна, в резултат на което е постановил необосновано и незаконосъобразно решение. Делото не е било изяснено от фактическа страна и относно спорният въпрос за изпълняваната от Милачко Николов Ангелов длъжност през периода 03.06.1970 г. до 15.11.1971 г. в "Софстрой" - МИУ. Съдът не е изискал да се представи като доказателство по делото (в оригинал или заверено ксерокопие) трудовата книжка на жалбоподателя, за да се проверят данните по нея за трудовия стаж на лицето през времето от 03.06.1970 г. до 15.11.1971 г. Не е представено по преписката и удостоверение обр. УП № 3 изх. № 1214/23.03.1978 г., издадено от Министерство на строежите, въз основа на разплащателните ведомости, съгласно което през разглеждания период жалбоподателят е полагал труд на длъжност "текелажник". Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС трудовият стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, и с документ, издаден от осигурителя по чл. 5, ал. 4 от КСО, въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Съдът е следвало да изиска от пенсионния орган да представи намиращите се при него официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС и да цени удостоверените в тях обстоятелства, които не са оборени по надлежния ред с приложеното по преписката писмо № 200 от 21.07.2006 г. на "Промишлено строителство - Холдинг" ЕАД. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение намира, че на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да обезсили изцяло недопустимото решение на СГС и да върне делото на същия съд за разглеждане жалбата на Милачко Николов Ангелов срещу оспореното решение № 331 от 25.08.2006 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", като провери неговата законосъобразност на основанията по чл. 146, т. т. 1 - 5 от АПК . В съответствие с чл. 224 от АПК при по-нататъшното разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да спазва задължителните указания по прилагане на закона, дадени му с настоящото касационно решение. Водим от горното, Върховният административен съд - шесто отделение