Решение № 3448 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6763/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ АГРАХАУС- Р. МИТОВА , с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], област София, община [община], представляван от Р. Митова, подадена чрез упълномощен адв. С. Даскалов, против решение 623 от 16.05.2023 г., постановено от Административен съд- София- област, Трети състав, по адм. д. 321/2022 г. С касационната жалба и в писмена молба от 04.12.2023г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на обжалвания съдебен акт. Според касационния жалбоподател оспореното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, с противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Касаторът оспорва извода на съда относно законосъобразността на атакуваното решение за налагане на финансова корекция /РФК/ и счита, че фондът не е имал контролни правомощия по отношение на процесния договор при изтекъл мониторингов период. Излага становище, че погрешно съдът е счел за законосъобразна наложена санкция за неизпълнение на отделни показатели от одобрения бизнес план. Развива тезата, че неправилно първостепенният съд е възприел заключенията на издателя на оспорения адм. акт относно създаването на "изкуствени условия", насочени към получаването на облаги и неправомерно използване на предвидените за целта фондове, без в случая да е доказано по надлежния ред извършването на действие или бездействие от бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Излага подробни възражения по всяка от описаните в РФК нередности и претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, както и отмяна на незаконосъобразното РФК и заявява искане за присъждане на направените по делото разноски с представен списък за тях. Ответникът заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Х. Иванов, който с писмен отговор от 14.07.2023г., в съдебно заседание и с писмена защита пледира за отхвърляне на касационната жалба, защото правните изводи на първоинстанционния съд са правилни, направени въз основа на събраните по делото доказателства, включително приетите съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи и при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъдат споделени. Моли за постановяване на съдебно решение, с което на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК да бъде потвърдено решението на Административен съд - София-област. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски с представен списък за тях. Представителят на Върховна административна прокуратура /сега Върховна прокуратура/ дава заключение, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила. По-подробни съображения излага в писмено становище, в което посочва, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено неизпълнение на обекта на инвестицията и осъществената инвестиция - къща за гости е генерирала приходи, чието реално измерение е по- ниско от заложеното в бизнес плана. По ДОПУСТИМОСТТА: Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на касационната жалба настоящият съдебен състав счита следното: С обжалваното решение 623 от 16.05.2023 г. е отхвърлена жалбата на ЕТ "Аграхаус- Р. Митова", [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], община [община], Софийска област, срещу решение 23/311/00621/3/01/04/03 с изх. 01-6500/741 от 24.02.2022 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на ЕТ "Аграхаус- Р. Митова" е определена финансова корекция в размер на 391160 лева във връзка с договор 23/311/00621 от 07.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013; ЕТ "Аграхаус- Р. Митова" е осъден да заплати Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция сумата от 7730 лева деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение; ЕТ"Аграхаус- Р. Митова" е осъден да заплати по сметката на Административен съд - София област сумата от 1650 лева, съставляваща доплащане на държавна такса за съдебно оспорване. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София област /АССО/ е приел, че предмет на разглеждане е горепосоченото РФК, с което е вписано, че е издадено на основание чл. 20а., ал. 2 и чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, чл. 2, т. 3, чл. 16, ал. 2, чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2007-2013 г. /Наредба 30 от 11.08.2008 г./, чл. 73, ал. 1 и чл. 72, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 10 и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕФСУ и в изпълнение на влязло в законна сила съдебно решение 11306 от 09.11.2021 г. по адм. д. 3968/2021 г. на Върховния административен съд /ВАС/. Първоинстанционният съд точно е констатирал, че от съдържанието на обстоятелствената част и на разпоредителната част на процесния адм. акт е видно, че оспорената финансова корекция е наложена предвид установени от издателя на акта три нередности, групирани в три отделни точки, съставляващи три самостоятелни фактически и правни основания за постановяване на атакуваното РФК. В т.1 от него е посочено, че в одобрения с подписания между страните договор за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидия по него, а от представените при извършената проверка на място документи за три пълни финансови години /2016 г., 2017 г., 2018 г./ е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 42.22 % от заложените приходи от къщата за гости за посочените три финансови години. От страна на адм. орган е посочено е, че гореизложеното представлява и неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от сключения Договор 23/311/00621 от 07.10.2014 г., както и на чл. 46, ал. 1 и 3, т. 4 във връзка е чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., което заключение се основава и на изискванията на чл. 16, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г., според която норма бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Издателят на процесното РФК се е позовал и на възприетия в т. 9.1, б. "г" от сключения договор за подпомагане смисъл на понятието "одобрен проект", че одобрен проект е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми, съгласно Наредба 30/11.08.2008 г. документи, вкл. и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311. Посочено е, че това е и легалната дефиниция на понятието "одобрен проект" по § 1, т. 19 от ДР на Наредба 30/11.08.2008 г. Относно визираната нередност е приложено правилото на т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. /Правилата/, в която разпоредба е предвидено, че когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило две финансови години /2016 г. и 2017 г. / се налага санкция в размер на 10 % от предоставената финансова помощ по договора, с оглед на което за гореописаното нарушението по тази точка от РФК е определена финансова корекция в размер на 39116 лв. В т. 2 от процесния адм. акт е отразено подробно описание на липсващи активи в табличен вид, формиращи размер на недопустимите разходи - 13 883, 65 лв. В горепосочената точка е вписано, че размерът на субсидията за възстановяване е в размер на 70 % от разходите, тоест възлиза на 9 718 лв., което е 2, 5 % от общо изплатената субсидия. В случая е прието е, че установените несъответствия са нарушения на т. 4.12, т. 4.17, б. "а" и т. 4.18 от сключения договор, както и на чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Въз основа на т. 2 от Приложението към раздел І "Общи условия" на Правилата и като е взето предвид, че нарушението засяга по-малко от 50 % от стойността на изплатената финансова помощ и продължителността му - повече от 6 месеца, е определен размер на финансовата корекция за това нарушение в размер на 9 718, 56 лв. По отношение на т. 3 от атакуваното РФК адм. орган е отразил, че при извършена проверка на място след плащане в периода 20.06.2019 г. - 03.07.2019 г. на ЕТ "Аграхаус - Р. Митова" и ЕТ "Май Холидей - Д. Трайкова" са установени факти и обстоятелства, които водят до заключение, че е налице изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта по мярката, с цел получаване на предимство в противоречие с целите на мярката. В обстоятелствената част от РФК се съдържа пространно изложение на обстоятелства, в което са проследени фактите относно лицата, които са представлявали жалбоподателя и другия едноличен търговец в административните производства по сключване на договорите за подпомагане, подписване на анекси към тях, подаване на заявки за плащане, при посещения на място и при извършените проверки на място след плащане. Оттук издателят на процесния адм. акт е извел извод, че съвкупността от установените обективни и субективни обстоятелства налага заключение, че целта, преследвана с приложимата правна уредба, не е постигната, понеже намерението на бенефициента се изразява в това да се постигне предимство и да се получи финансова помощ по проекта чрез изкуствено създаване на условията, необходими за нейното получаване. В процесното РФК е развита тезата, че ЕТ "Аграхаус - Р. Митова" и ЕТ "Май Холидей - Д. Трайкова" са създадени единствено и само за целите за кандидатстване по мярка 311 и неправомерното получаване на финансиране по нея, тъй като чрез подставени лица и деца на техни служители, са създадени фиктивни кандидати по мярката без те да имат намерение да изпълняват заложените по мярката цели и да функционират като къщи за гости, като е преценено, че целта на одобрените проекти е била да се получат неправомерно европейски средства за построяване на имоти за собствено ползване. Ответният административен орган е посочил, че за нарушението, констатирано по т. 3 от РФК, на основание т. 7 от Приложението към Раздел І "Общи положения" от Правилата, размерът на подлежащата на възстановяване сума е 100% от предоставената финансова помощ по договора, поради което на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за всички нарушения е определена една финансова корекция в размер на най-голямата следваща се такава за установените нарушения, а именно - в размер на 100% от предоставената финансова помощ. По отношение на частта от обжалвания съдебен акт на АССО, в която се извършва фактически и правен анализ на установените нередности в т. 1 и т. 2 от процесното РФК, настоящият съдебен състав счита, че в тази част оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи неговата отмяна. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, горепосочената част от решението е законосъобразно произнесена и следва да остане в сила. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че на 07.10.2014 г. между жалбоподателя и ДФЗ е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР с т. 1.1 от който договор е посочено, че ДФЗ предоставя на ползвателя регистриран под УРН [номер], безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 23/311/00621 от 13.05.2013 г., а именно: "Изграждане на къща за гости в [населено място]", като в т. 2.1 е предвидено, че първоначално одобрената помощ е в размер на 391 160.00 лева, съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи /приложение 1/. В глава ІV от договора е посочено, че Фондът има право да упражнява постоянен контрол за целевото изпълнение на инвестицията, вкл. като извършва проверки на място и изисква от ползвателя съответните документи и справки. Според разпоредбата на т. 4.3 от договора, ДФЗ разполага с тези права и след предоставянето на помощта с оглед установяване на целевото й използване съобразно условията на договора. В т. 4.4 б. "а" - "и" от този договор са предвидени случаите, при които ДФЗ може да откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ. Ясно е регламентирано, че ползвателят на помощта има право да получи финансовата помощ в договорения размер, като се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, който съгл. т. 3.1 е определен до 15.09.2015 г. В съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи - т. 4.12 от договора, както и в срок от 5 години от сключването на договора, той е длъжен да използва активите - предмет на подпомагане по договора, единствено и само по предназначението и за целите по одобрения проект - т. 4. 17, б. "а". В т. 4.18 от договора е отразено, че ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В глава VІІІ, т. 8.1 е предвидена отговорност при неизпълнение, като е договорено, че когато ползвателят не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на помощта на каквато и да е част от договорената финансова помощ, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията на чл. 46 и чл. 47 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. За извършване на контрол по изпълнението на гореописания договор, е издадена заповед 371320/27.11.2018 г. за извършване на проверка на място на ползвателя ЕТ "Аграхаус- Р. Митова", като констатациите на проверяващия екип от Дирекция "Технически инспекторат" при ДФЗ, са обективирани в Контролен лист от 21.12.2018 г. В Раздел ІІ - Административен контрол на място на заложени параметри/показатели в бизнес плана, е посочено, че ползвателят не е реализирал прогнозните стойности на приходите от продажби на продукция/услуги, заложени в бизнес плана. Конкретните стойности, установени при проверката на място по години са посочени в Таблица І - Приложение към работния лист. Контролният лист е предявен на жалбоподателя, чрез упълномощено от него лице, което го е подписало на 21.12.2018 г. Със заповед 373901/17.06.2019 г. е разпоредено извършването на проверка на място за периода от 18.06.2019 г. до 28.06.2019 г. и е съставен Контролен лист, в който освен констатациите от предходния период за неизпълнените показатели на бизнес плана са направени констатации и за изкуствено създадени условия за получаване на помощта. Контролният лист е връчен на упълномощено от жалбоподателя лице, присъствало на проверката, за която ЕТ "Аграхаус-Р. Митова" е бил надлежно уведомен. Със заповед 374288 от 27.06.2019 г. е наредено извършването на още една проверка на място за периода от 27.06.2019 г. - 03.07.2019 г. и в контролния лист от нея, в забележките на експерта е посочено, че резултатът по контролния лист е обобщаващ на база извършени проверки на място по заявки 373901 и 374288, а ползвателят на помощта е бил редовно уведомен за извършване на проверката и периода й. Този контролният лист също е надлежно връчен на упълномощено лице, което е присъствало при извършване на проверката. В резултат на описаните проверки е издаден АУПДВ 23/311/00621/01/22/02 с изх. 01-6500/741 от 09.03.2020 г., досежно който е постановено съдебно решение 11306 от 09.11.2021 г. на ВАС по адм. д. 3968/2021 г., с което този АУПДВ е отменен, като решаващите мотиви на ВАС са, че изложените в АУПДВ нарушения са с правно основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, а съгласно актуалната и приложима редакция на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, за тези нарушения се следва провеждане на производство и издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ. С оглед на това е последвало издаване на процесното РФК 23/311/00621/3/01/04/03, с изх. 01-6500/741 от 24.02.2022 г. При обсъждане валидността и законосъобразността на атакувания административен акт в частта му в т. 1 от него, първостепенният съд се е позовал на приета по делото съдебно-икономическа експертиза, според която в частта по т. 1 от РФК, относно която е възложената задача на експертизата, констатациите му относно проверените и взети предвид от органа години - 2016, 2017, 2018, съвпадат с тези по оспореното решение на ДФЗ. Чрез прието заключение по назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза със задача във връзка с констатациите на органа по т. 2 от процесното решение е установено относно липсващите активи и съответния размер на разходите за тях, че те изцяло съответстват с констатациите по т. 2 от РФК. При тези вярно установени факти, първостепенният съд е извел обосновани правни изводи. В мотивите на обжалваното съдебно решение правилно е прието, че оспореният адм. акт е издаден от орган с материална компетентност, основана на законово разрешена делегация на правомощия и наличие на съответно персонално заемане на длъжността от лицето, издало решението. В случая са съобразени нормите на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ, § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ /в приложимата редакция, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г./, чл. 46, ал. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 от ПРЗ към ЗИД на ЗПЗП и чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 ЗПЗП. По указание на решаващия състав на АССО е представена заповед ОЗ-РД/327/07.02.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която в т. 1.39, на зам. изпълнителния директор В. Иванова /избрана с решение по т. 12 на УС на ДФЗ от заседание на 03.02.2022 г./, са делегирани правомощия да издава решения за налагане на финансови корекции по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ по ПРСР 2007-2013 г. Първостепенният съд правилно е установил, че атакуваното РФК е издадено в предвидената в закона форма и е мотивирано - съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, представляващи подробно изложение на фактите, които са взети предвид от органа за преценката му, че ползвателят на помощта е нарушил нормативни и договорни задължения, в какво се състоят същите и кои разпоредби от сключения договор и приложимото материално право са нарушени. Касационният съдебен състав не възприема становището на касационния жалбоподател, че ДФЗ не е имал контролни правомощия по отношение на процесния договор при изтекъл мониторингов период. Същото възражение е било релевирано и пред първоинстанционния съд, който е изложил подробни мотиви по това твърдение на жалбоподателя. Правилно е преценено, че по силата на чл. 43, ал. 1, т. 1- 5 от Наредба 30/11.08.2008 г., за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят е длъжен да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение; да не продава, дарява, преотстъпва ползването на активите - предмет на подпомагане, под каквато и да е форма, с изключение на случаите, когато това се изисква по закон; да не променя местоположението на подпомогнатите активи, които са трайно прикрепени към земята, сградите или помещенията; да не променя местоположението на подпомогнатите движими активи извън територията на общината, в която се извършва инвестицията; да не преустановява подпомогнатата дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия за производство, а в чл. 50 от Наредбата са уредени и други допълнителни задължения за бенефициера по договора също в рамките на 5 годишния срок от сключването му. В този смисъл е и е съдържанието на т. 4.17 от сключения между страните договор. Първостепенният съд правилно е съобразил, че петгодишният срок по чл. 43, ал. 1 от Наредбата и т. 4.17 от договора, считано от сключването му на 07.10.2014 г. до времето на извършване на проверките на място - през м. ноември-декември, 2018 г. и м. юни- юли, 2019 г., резултатите от които са дали основание на органа на наложи финансова корекция, не е изтекъл. Безспорно проверките на място на процесния обект са осъществени в рамките на 5 годишния мониторингов период, считано от 07.10.2014 г., когато е датата на сключване на договора, съответно до 07.10.2019 г. Въз основа на резултатите от упражнения контрол, органът първоначално е издал АУПДВ, който е отменен, а впоследствие и решение за финансова корекция, като за това не само е имал правомощие, но и е бил длъжен да го стори. Оплакването на касатора, поддържано още в първоинстанционното производство, е за липсата на основание за образуване на производството за налагане на финансова корекция, доколкото извършена след изтичане на мониторинговия период проверка не може да послужи на органа, като основание за издаване на атакувания акт, тъй като с изтичане на този период се преклудирала и възможността му за извършване на проверки. Касационният състав счита за обоснован изводът на АССО за неоснователност на това възражение, защото съгласно § 1, т. 2 от ДР на Правилата "мониторингов период" е период: а/ за договори, сключени преди 1 януари 2015 г. - от пет години, считано от датата на сключването им; б/ за договори, сключени след 1 януари 2015 г. - от пет, респективно три години /в зависимост от статута на предприятието по смисъла на Закона за малките и средните предприятия/, считано от датата на окончателното плащане. С оглед предмета на спора и в съответствие с чл. 7а, ал. 1 от Закона за нормативните актове, горепосочената норма попада в приложното поле на правото на Европейския съюз /ЕС, Съюза/ и при отчитане на принципите на примата и непосредствена приложимост на правото на Съюза, единствено прочитът й в неговия контекст може да разкрие в пълнота целите, съдържанието и правните й последици, както е посочено в решение 5/14.06.2022 г. на Конституционния съд по к. дело 13/2021 г. Съобразно постоянната практика на СЕС при тълкуване на правото на Съюза винаги следва да се вземе предвид, че разпоредбите му са съставени на множество езици, като текстовете на различните езици са еднакво автентични и съответно - текст на правна разпоредба на Съюза на един от езиците не може да служи като единствена основа на тълкуване на разпоредбата или да му се отдава предимство пред текстовете на останалите езици, тъй като разпоредбите на правото на Съюза трябва да бъдат тълкувани и прилагани еднакво, с оглед на текстовете, изготвени на всички езици на Съюза /в този смисъл решение от 06.10.2021 г. по дело С-561/19 Consorzio Italian Management/. Съобразявайки тези принципни положения, касационният съдебен състав намира за неоснователни изложените в касационната жалба възражения, че изтичането на мониторинговия период преклудира възможността на ДФЗ да извършва проверки за изпълнение на договор за предоставяне на БФП. ВАС приема, че мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на БФП задължения, в това число съгласно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки. Посоченото съответства и на § 64 от Преамбюла на Регламент /ЕС/ 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета/Регламент /ЕС/ 1303/2013/, според който за да се гарантира ефективност, справедливост и устойчиво въздействие на интервенцията на европейските структурни и инвестиционни фондове следва да се предвидят разпоредби, които да гарантират дългосрочността на инвестициите в предприятия и инфраструктура, и предотвратяване използването на европейските структурни и инвестиционни фондове за неправомерни облаги, като периодът от пет години е подходящ като минимален период, който да бъде прилаган, въпреки че в съответствие с принципа на пропорционалност е възможно един по-кратък период от три години да може да бъде обоснован, когато помощта се отнася за запазване на инвестициите или работните места, създадени от малки и средни предприятия. Наред с това, според чл. 4, § 5 от същия регламент уредбата за изпълнението и използването на европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално финансовите и административните ресурси, необходими за тяхната подготовка и изпълнение във връзка с мониторинга, отчитането, оценяването, управлението и контрола, спазват принципа на пропорционалност, като отчитат равнището на разпределената подкрепа и общата цел за намаляване на административната тежест за органите, участващи в управлението и контрола на програмите. Цитираното нормативно изброяване сочи, че понятието "мониторинг" не е еднозначно с понятието "контрол", включително предвид съпоставянето на различните езикови версии на приложимите европейски регламенти, в които то е употребено /"monitoring" - английски език, "suivi" - френски език, "seguimiento" - испански език, "sorveglianza" - италиански език, "begleitung" - немски език и др./, сред които са Регламент /ЕС/ 1303/2013, както и новият Регламент /ЕС/ 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 02.12.2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент/ЕС/ 1306/2013, в сила от 01.01.2023 г. /Регламент /ЕС/ 2021/2116/, съгласно които значението на понятието "мониторинг", по необходимост възприето и от българския законодател, е на проследяване, наблюдение, съпровождане при изпълнението на договора. Предвид изложеното, мониторинговият период, разглеждан от настоящия съдебен състав, като проследяващ изпълнението на инвестицията период, през който ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява договорните си задължения, е без значение относно упражняването във времето на правомощието на административния орган да извършва проверки за изпълнението на договор за отпускане на БФП, за което липсва съмнение, че не се преклудира с изтичането на периода на мониторинг. В нито един от приложимите в разглежданата материя европейски и национални нормативни актове, не е въведен краен срок или каквото и да било друго времево ограничение относно извършваните от съответния компетентен орган на проверки относно изпълнението на сключените договори за предоставяне на БФП по линия на европейските фондове и в частност на ЕЗФРСР, още по-малко - такова, произтичащо от изтичането на периода на мониторинг. Следователно, ответният адм. орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции. Без основание е и възражението на касатора относно изцяло прогнозния характер на предвидените в одобрения бизнес план приходни показатели, доколкото само неспазването на посочените в бизнес плана и одобрени от ДФЗ финансови показатели представлявали неизпълнение на одобрените индикатори, а оттам и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. В тази насока е формирана последователна и безпротиворечива съдебна практика, която е стриктно съобразена от първостепенния съд при постановяване на обжалваното решение. Правилно е заключението на решаващия състав на АССО, че непостигането на заложени в бизнес плана финансово-икономически показатели представлява неизпълнение на одобрени индикатори и съответно основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция. Безспорно бизнес планът и заложените в него стойности се изготвя от самия кандидат, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестициите е послужила за основание да бъде одобрен проекта за подпомагане. Ето защо бизнес планът и заявените с него стойности са относими за постигане целите на конкретната мярка, като заложените в него показатели са индикатор за изпълнение на проекта. При това положение касационният съдебен състав намира за обосновано правното заключение на АССО, че фактическото основание по т. 1 от оспореното решение представлява основание за налагане на финансова корекция по реда на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Настоящият съдебен състав преценява като такова правно основание и нарушението, посочено в т. 2 от оспорения акт, което е установено по безспорен начин чрез приетата по първоинстанционното дело съдебно- техническа експертиза. По силата на чл. 37, ал. 3, т. 2 ЗУСЕФСУ, регламентираща съдържанието на административния договор, одобрените индикатори, с оглед които е одобрен даден проект и е сключен съответния договор за предоставяне на помощта, обхващат обектите на финансиране и предмета на инвестицията, която се реализира с отпуснатата помощ. Ето защо установеното неизпълнение на обекта на инвестицията, включително за реализиране на съответните активи, в които тя се състои и за които са одобрени разходи, несъмнено също представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. По тези съображения касационният съдебен състав намира за неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател срещу обжалваното съдебно решение в частта му, относно т. 1 и т. 2 от процесното РФК. По отношение възраженията, развити в касационната жалба против изводите на първостепенния съд досежно т. 3 от оспорения административен акт, настоящият съдебен състав счита, че са основателни и налагат отмяна в тази му част. Според тричленния състав на ВАС обжалваният съдебен акт в горепосочената част е постановен при неправилно тълкуване и прилагане на относимата материалноправната норма на §1, т. 31 от Допълнителната разпоредба на Наредба 30 от 11.08.2008 г., според която "Изкуствено създадени условия" е всяко установено условие по смисъла на чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) 65/2011. В горепосочения Регламент (ЕО) 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, в чл. 4 от него са формулирани "Общи принципи на контрол", като в т. 8 е регламентирано следното: "Без да се засягат специфичните разпоредби, не се извършват плащания на бенефициери, за които бъде установено, че изкуствено са създали условията, необходими за получаване на такива плащания с оглед да получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане.". Следва да се има предвид, че преценката налице ли са "изкуствени създадени условия" изисква изследване на обективни и субективни елементи, както задължително е указано в Решение на СЕС от 12.09.2013 г., постановено по дело С-434/12, според което за установяване на обективния елемент са от значение обстоятелствата, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане няма да може да бъде постигната, а относно субективния елемент следва да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага, която е в противоречие с целите на същата схема. Ето защо компетентният адм. орган не може да откаже подпомагане или да наложи финансова корекция само поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по съответната мярка, е функционално свързан с друг обект или е установена свързаност между собствениците или представляващите съответния ползвател на помощта. За да е законосъобразно издаването на РФК на посоченото основание следва от страна на издателя на процесния адм. акт да е доказано по безспорен начин, че извършената инвестиция, за която е подадено заявлението за подпомагане и за която е получена финансовата помощ, не е в съответствие с целите на секторното законодателство и по-конкретно със заложените цели в Наредба 30 от 11.08.2008 г., регламентираща условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. В чл. 2, изречение второ от визираната Наредба са прогласени целите на мярката, а именно: 1. насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; 2. насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони; 3. насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. В обжалваното решение подробно са отразени констатациите на административния орган относно наличието на свързаност между жалбоподателя и други лица, които не е необходимо да се повтарят и в настоящото касационно решение. В мотивите на АССО е посочено, че при разглеждане на обстоятелствата от обективна и субективна страна се формира извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, не може да се постигне, като подробно са обсъждани правните, икономически и лични връзки между земеделския производител - ползвател по договора и трети лица, описани в процесното РФК. Настоящият съдебен състав не споделя това становище и счита, че изложените в процесното РФК съображения за изкуствено създадени условия по същество възпроизвеждат легалната дефиниция на това понятие, дадено в Наредбата и в чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) 65/2011, но приложените в тази връзка доказателства са недостатъчни, за да се възприеме заключението на ответника за осъществяване на фактическия състав на "Изкуствено създадени условия". Касационният съдебен състав намира, че в атакувания адм. акт са изложени фактически констатации относно наличието на изкуствено създадени условия, но липсва изискуемото изследване на субективния критерий и необходимото обосноваване на причинната връзка между установените факти и извода за наличие на координация на действията на няколко бенефициенти за получаване па безвъзмездни средства. В текста на оспореното РФК се съдържа твърдение, че общи фактически отношения между бенефициерите служат като индикатори за изкуствено създадени условия по смисъла на Наредба 30/11.08.2008 г., което не се възприема от настоящия съдебен състав. От съдържанието на оспорения административен акт е видно, че той буквално преповтаря фактическа обстановка, която е описана в Доклада за нередност от 12.03.2022г., без да са изложени самостоятелни мотиви относно наличието на изискуемия субективен елемент при дефинирането на "изкуствено създадени условия". Според касационния съдебен състав в конкретната хипотеза от издателя на процесното РФК не са представени писмени доказателства в горния смисъл, а въз основа единствено на разсъждения и предположения в обжалваното решение АССО прави заключение, че "...самата последователност от правни и фактически действия и личните, икономически и правни връзки между участващите лица по всеки един от случаите, поотделно, е индиция за точно, последователно, предварително изработено като стратегия на действие, преднамерено и целенасочено координиране между участващите лица. Наличието на два почти идентични като осъществяване случая е допълнителен доказателствен факт за тази предварително изработена и сговорена стратегия, за предварителна координираност и целенасоченост на действията, така че да се създадат необходимите условия по мярката, даващи предимство за получаване на помощта и за цели, които са различни и в противоречие с целите на мярката". Така развитата теза от първостепенния съд, въпреки, че теоретично се основава на разпоредбите на материалния закон, на практика не обосновава наличие на поведение, което да е доказано по надлежния ред, който е извън пределите на правомощията на административния съд. От съдържанието на оспореното РФК е видно, че неговият издател се е позовал на медийни публикации със сгрешени имена, които публикации не съставляват годни доказателства нито в административния, нито в съдебния процес. От съществено значение в случая е обстоятелството, че касационният жалбоподател не е включен в Окончателния доклад на Европейската служба за борба с измамите /OLAF/, съставен по извършено надлежно административно разследване относно неправомерни плащания по ПРСР за периода 2007 - 2013г. Тоест спрямо ЕТ - жалбоподател в случая не е установено от страна на горепосочената служба, разполагаща с необходимия контингент и възможности за събиране на относими доказателства, на осъществени недопустими или неправомерни практики и поведение, обективиращо двата кумулативно зададени елемента на визираното правно основание - обективен и субективен елемент в дейността на съответния ползвател на помощта. Касационният съдебен състав констатира, че първостепенният съд е преценил, че субективният елемент на "изкуствено създадените условия" се извлича от това, че целта, преследвана с процесната схема за подпомагане не може да се постигне, а целта на жалбоподателя е била да се получи облага в противоречие с целите на мярката. Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с тази теза, защото тя се опровергава от приетите по делото експертизи. От заключението на съдебно-икономическата експертиза е видно, че степента на изпълнение на приходите от бизнес плана в % по години се е увеличавала все повече, като за 2016г. тя е 25%, за 2017г. е нараснала на 46.25%, а за 2018г. тя вече възлиза на 56.25%, като вещото лице е посочило, че за следващата 2019г. вече е достигнала 97.5%. Това безспорно установява, че действителната цел на жалбоподателя не е получаване на неследваща и неправомерна облага и нанасяне вреда на бюджета на ЕСИФ, а развитие на изградения обект, който е функционирал съобразно предназначението си и е генерирал приходи, които са нараствали заедно с развитието на обекта. От друга страна от приетата съдебно- техническа експертиза са установени в имота налични активи, една част от които заменят предвидени по проекта активи, а друга част дори са добавени в повече спрямо одобрения проект, с което също се обосновава законосъобразната цел при ползването на получената конкретна финансова помощ, която е съответстваща на целите, предвидени в чл. 2, изречение второ от Наредба 30/11.08.2008 г. - разнообразяване към неземеделски дейности, създаване на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони, както и насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. Следва да се има предвид, че субективният елемент при посоченото от ответника в т. 3 от РФК правно основание за налагане на финансова корекция изисква ответният адм. орган да е доказал, че кандидатът за плащането и получателят на помощта е смятал ЕДИНСТВЕНО ДА ПОЛУЧИ ОБЛАГА, която да е в противоречие с целите на мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2007-2013 г., като следва да обоснове не само наличието на свързаност между лицата, участващи в сходни инвестиционни проекти, но и наличието на улики, свидетелствуващи за УМИШЛЕНА КООРДИНАЦИЯ, между тези лица. В конкретната хипотеза от страна на издателя на процесното РФК не е доказан по никакъв начин изискуемият умисъл в поведението и във фактическите и правни действия на конкретния ЕТ, който е касационен жалбоподател в настоящото производство. С оглед на това тричленният съдебен състав на ВАС намира, че констатациите и правните изводи на ответника в т. 3 от оспорения адм. акт за налагане на финансова корекция са необосновани и незаконосъобразни и не съответстват на действителното фактическо и правно положение, което е установено при разглеждането на делото. Като е достигнал до обратния извод, първостепенният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът следва да се реши по същество с отмяна на процесното РФК в частта му по т. 3 от него, тоест наложената финансова корекция следва да се отмени за сумата над 39116 лв., която е определена с т. 1 от атакувания адм. акт, което е в съответствие с чл. 3, ал. 1 от Правилата, според която разпоредба за всички нарушения се определя една финансова корекция в размер на най-голямата следваща се такава за установените нарушения /включващи т. 1 и т. 2 от оспореното РФК/. По РАЗНОСКИТЕ: С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените по делото разноски, съобразно представения списък за тях на л. 56 от касационното дело, като те следва да се намалят предвид размера на уважената част от претенцията. Ето защо ответникът следва да заплати на касатора сторените по делото разноски, възлизащи общо на 7600 лв., от които 1600 лв. - внесена държавна такса и 6000 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,