Решение № 13956 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11707/2013 г.

Решение № 13956 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11707/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационни жалби на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, представена от Анжела Тонева и на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез повереника му адв. Лора Георгиева, срещу решение № 9347/24.06.2013 г. постановено по адм. д. № 13083/2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта по раздел III, т. т. 10 и 12. Инвокира се недопустимост на първоинстанционното решение заради липсата на правен интерес от оспорването у жалбоподателите "Велвол" ЕООД, "Елисолар 1" ЕООД, "Пеп Солар" ЕООД и "Крумово Солар" ЕООД и отсъствие на предмет на съдебния контрол, тъй като отмененото решение е част от административното производство по определяне на окончателни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на съответните оператори на такива мрежи. Навеждат се и доводи за неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и жалбите на "Велвол" ЕООД, "Елисолар 1" ЕООД, "Пеп Солар" ЕООД и "Крумово Солар" ЕООД да се оставят без разглеждане и съдебното производство за бъде прекратено, а евентуално да се постанови решение по съществото на спора, с което да се потвърди оспорения административен акт. Вторият касатор претендира деловодни разноски. Ответниците по касация "Велвол" ЕООД, "Елисолар 1" ЕООД, "Пеп Солар" ЕООД и "Крумово Солар" ЕООД, представени от адв. Демерджиев, отричат основателността на жалбата. Искат присъждане на разноските по производството. Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, установи основания за недопустимостта му: Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е законосъобразността на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго - Про мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта му по раздел III, т. т. 10 и 12, съответно фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 30 кWр до 200 кWр, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г. - 30.06.2012 г., в размер на 221,29 лв. за МВтч и за фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 200 кWр, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012-30.06.2012 г. - 189.38 лв. за МВтч. Оспорените части от решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР са отменени съответно с решение № 4085/25.03.2013 г. по адм. дело № 12498/2012 г. по описа на Върховния административен съд /за раздел III, т. 10/, влязло в сила на 09.07.2013 г. /вж. решение 10396/09.07.2013 г. по адм. д. № 6083/2013 г. на петчленен състав на ВАС/ и решение № 4131/25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12503/2012 г. /за раздел III, т. 12/, влязло в сила на 26.06.2013 г. /вж. решение № 9620/26.06.2013 г. на ВАС, петчленен състав, по адм. д. № 6079/2013 г./. С влизането в сила на решения № № 4085/25.03.2013 г. и 4131/25.03.2013 г. съответно на 09.07.2013 г. и на 26.06.2013 г. се обвързва настъпването на правните последици на силата на пресъдено нещо. Елемент на силата на пресъдено нещо е непререшаемостта на правния спор, което изключва допустимостта на последващото съдебно производство - чл. 159, т. 6 от АПК. Несъмнено е тъждеството на предмета на влязлото в сила съдебно решение и на това предмет на контрол в настоящото производство, а доколкото отменителното съдебно решение действа erga omnes - чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК, то действието на решения спор относно съществуването на разпоредените с решението на ДКЕВР права и задължения се разпростира и върху субектите, които не са страна в производството приключило с влязлото в сила решение. Моментът на настъпване на изключващия допустимостта на съдебното производство юридически факт изключва възможностите за възприемането му от първостепенния съд, но проверката за допустимост е дължима служебно и във всяка фаза на процеса. При установено с касационния контрол основание за недопустимост дължимият съдебен акт от касационната инстанция е за обезсилване на първоинстанционното решение. Забраната за пререшаване на спора изключва правото на достъп до съд, поради което след обезсилването на оспореното решение производството по делото следва да бъде прекратено. При този изход на спора никоя от страните няма право на разноски. С изключването на правото на достъп до съд са неприложими правилата за възлагане на разноските според това кой е получил защита при решаването на спора по същество - чл. 143, ал. 1 и ал. 3, пр. 1 от АПК. В същото време право на разноски не възниква при прекратяване на производството вън от хипотезите на десезиране по чл. 143, ал. 2 и ал. 3, пр. 2 от АПК. Изчерпателното изброяване на случаите на дължимост на разноски при прекратяване на делото препятства субсидиарното прилагане на чл. 78, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,