Решение № 5486 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2456/2013 г.

Решение № 5486 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2456/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Славчо Ангелов Славов от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Васил Киров, против решение № 7298 от 27.12.2012 г., постановено по административно дело № 8931 от 2012 г. на Административния съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РО-593/29.08.2012 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), с което е потвърдено разпореждане № 5110216807/22.06.2012 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при СУСО, обективиращо отказ да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като нямал изискващите се 15 г. осигурителен стаж при условията на II категория труд. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК - нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решението само в частта, в която съдът е приел, че касаторът нямал 15 години трудов стаж при условията на втора категория труд. Ответникът - директорът на Столичното управление "Социално осигуряване" (СУСО), чрез юрк. Даниела Велкова, с писмени бележки оспорва касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК, представител на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд София-град, по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 118 КСО, е оспореното от Славчо Ангелов Славов решение № РО-593/29.08.2012 г. на главния директор на СУСО, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу разпореждане № 5110216807/22.06.2012 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при СУСО, материализиращо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Славчо Ангелов Славов при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Мотивите на административния орган са били, че към датата на подаване на заявлението същият нямал положен осигурителен стаж по условията на втора категория труд 15 години, а имал 14 години, 08 месеца и 12 дни. За да остави без уважение жалбата на Славов срещу оспореното разпореждане, главният директор на СУСО, е приел, че длъжностното лице по пенсионно осигуряване правилно е зачело от трета категория труд вместо от втора стажът, положен в Автобаза към ДСО "Родопа" за периода от 12.11.1073 г. до 9.12.1974 г. като "електроженист". Мотивирал е решението си с обстоятелството, че предприятието е извършвало международни превози на живи животни до Италия и Гърция, и е разполагало със собствена авторемонтна база, която е обслужвала единствено него за целите на дейността му, и не се е ползвала за други обществени нужди. Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № РО-593/29.08.2012 г. на главния директор на СУСО, като се е позовал на приетата и неоспорена от страните съдебна експертиза, според която не се съдържали данни, които да дадат информация за категорията на полагания от касатора труд. Решаващият състав също е посочил, че Автобаза ДСО "Родопа" не е било предприятие за общо ползване, нито е било свързано с обществен превоз на пътници и товари, притежаващо трамваи, тролейбуси и товарни автомобили. Приел е, че не са налице предпоставки за приложението на т. 67 ПКТП (отм.), тъй като липсвали доказателства, че полаганият от Славов труд по степен на тежест и вредност да е съответствал на труда на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника. Решението на Административния съд - София-град, е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Неоснователни са доводите за неправилно приложение на закона, поддържани като касационни основания за отмяна на решението. С разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО е дадена законова възможност на лицата, полагали труд със специфична вредност или тежест да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО възраст при изискването да са налице предпоставките на същата норма. Тези изисквания - 15 години труд при условията на II категория, 100 точки сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО и навършване на 57 години (в конкретния случай), са кумулативно установени, поради което е необходимо едновременното им наличие, за да бъде придобито право на пенсия. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния спор за наличието на условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО и е изложил подробни съображения за отсъствие на законови предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в посочената хипотеза. Позовал се е на приетата и неоспорена от страните експертиза, на данните по делото, които водят до комплексния извод, че решението на главния директор на СУСО, е правилно, както е счел административният съд, за да отхвърли жалбата срещу него. Неоснователен е наведеният едва в настоящото касационно производство довод от страна на касатора за нищожност на разпореждане № 5110216807/22.06.2012 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при СУСО, потвърдено с оспореното решение на директора на СУСО, поради некомпетентност на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионно осигуряване и подписало последното. В касационната жалба се твърди, че съдът е извършил стеснително тълкуване на т. 53б ПКТП (отм.), приемайки, че нормата касае единствено транспортните предприятия, свързани с обществения превоз на пътници и товари, притежаващи трамваи, тролейбуси, автобуси и товарни автомобили. Навеждат се доводи, че при поддръжката на транспортните съоръжения водещо можело да бъде единствено самото съдържание на труда поради липса на други особености, без значение дали поддържаното средство е за общо ползване или не. Същите са неоснователни. Съгласно т. 53б ПКТП (отм.) от втора категория е трудът, положен от работници, пряко участващи в ремонта и поддържането на трамваи, тролейбуси, автобуси и товарни автомобили от електротранспортните и автотранспортните фирми за общо ползване. Безспорно е установено, че през спорния период от 12.11.1973 г. до 9.12.1974 г. и видно от историческата справка, касаторът е полагал труд в Държавно стопанско обединение (ДСО) "Родопа" гр. София. Това държавно предприятие е развивало дейност в отрасъл "Хранително вкусова промишленост". Спорният период е удостоверен от "Булавтотранс" ЕООД и именно в качеството си на правоприемник на Автобаза ДСО "Родопа", и макар че липсвали писмени данни относно правоприемство, то не променя обстоятелството, че касаторът е полагал труд в предприятие от "Хранително вкусовата промишленост", докато т. 53б ПКТП (отм.) е в раздел "транспорт и съобщения". По отношение на претенцията на касатора, че Автобаза ДСО "Родопа" е разполагала със собствена автотранспортна база, която е служела за задоволяване на определени държавни нужди, същата е неоснователна. Както правилно е приел съдът, макар фирмата да е извършвала международни превози на живи животни, то тази дейност е извършвана за задоволяване нуждите на предприятието. Следва да бъде споделен и изводът на съда, че притежаваните от ДСО "Родопа" - гр. София, транспортни средства не са били наемани перманентно от външни лица, което би обусловило поставеното условие на разпоредбата за електротранспортни и автотранспортни предприятия за общо ползване. Решаващият състав правилно е отбелязал, на основание заключението на вещото лице, че в документите на правоприемника на Автобаза ДСО "Родопа" не се съдържат данни, които да дадат информация за категорията на полагания труд - не са съхранени и рекапитулациите, в които се отразяват направените осигурителни вноски, чиито размер е зависим от категорията на полагания труд. Автобаза ДСО "Родопа" не е било предприятие, което е имало работници, пряко участващи в ремонта и поддържането на трамвай, тролейбуси, автобуси и товарни автомобили от електротранспортните и автотранспортните фирми за общо ползване, чийто труд да бъде определен като такъв от втора категория. Поради обстоятелството, че липсват данни какъв е бил основният предмет на дейност на Автобаза ДСО "Родопа" (и правоприемника) не би могло да се изведе категоричен извод, че след като е бил признат трудът му като такъв от втора категория, полаган от касатора през други периоди в сходни предприятия, то и за процесния период е също от тази категория. Обосновано съдът е приел и че не са налице предпоставки и за приложението на т. 67 от ПКТП (отм.), тъй като няма доказателства, полаганият през процесния период от касатора труд, по степен на тежест и вредност да е съответствал на труда на работниците и служителите, посочени в раздели I и II на правилника. С оглед тези съображения оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПРЗ на КСО поради неизпълнение на условието за 15 години трудов стаж от втора категория, са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административният съд - София-град, е постановил правилно решение. Предвид изложеното не са налице основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и като правилен той следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,