Решение № 11275 от 8.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13341/2012 г.
ВАСII отделение08.08.2013 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1591/18.09.2012 г., постановено по адм. дело № 1127/2012 г., по описа на Административен съд-Бургас. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 11275 от 8.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13341/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Вълчо Иванов Вълев и Марийка Петрова Димитрова от гр. Бургас, срещу решение № 1591/18.09.2012 г., постановено по адм. дело № 1127/2012 г., по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ДК-02-ЮИР-197/31.10.2011 г. на началника на РДНСК- ЮИР, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: "Двуетажна масивна сграда" /обект № 31 по схемата на община Бургас/, находящ се в терен неурегулиран поземлен имот, представляващ отдел 235 - Държавен горски фонд /ДГФ/ в м. "Ченгене скеле", землище на гр. Бургас към момента на констатирането му. Касационните жалбоподатели твърдят, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано, като се иска отмяната му. Ответникът - началникът на РДНСК Югозападен район, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за случая факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно от доказателствата по делото е установен незаконен строеж, извършен от Иван Вълчев Димитров /починал/, през 1997 г. като в производството пред административния орган като адресати на процесната заповед са посочени неговите наследници - настоящите касационни жалбоподатели и Петър Иванов Вълчев. Процесният обект е с площ от 35 кв. м., извършен в неурегулиран поземлен имот, представляващ отдел 235 - ДГФ в м."Ченгене скеле", землището на гр. Бургас, понастоящем имот № 009030, частна собственост, в нарушение на действащите към момента на извършването му на чл. 37, ал. 1, чл. 55 и чл. 56 ЗТСУ /отм./ респ. на сега действащите чл. 12, ал. 2 и ал. 3, чл. 137, ал. 3, чл. 148 и чл. 182 ЗУТ. Обосновано е прието от съда, че строежа не може да бъде узаконен, поради наличие на влязъл в сила отказ на главния архитект, издаден по реда § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ и това е достатъчно основание да се постанови премахването му. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно представените по делото доказателства, процесния обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, пета категория - съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 "а" ЗУТ, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Правилно Административен съд -Бургас е приел, че обжалваната заповед № ДК-02- ЮИР-197/31.10.2011 г. на началника на РДНСК ЮИР е произнесена от компетентен орган, в обема на правомощията му, делегирани със Заповед № РД-13-446/01.11.2010 г., издадена от овластения по чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ Началник на ДНСК и е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 ЗУТ- издаден е констативен акт № 145/10.08.2004г, в който е обективирано и онагледено фактическото положение. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че има висяща процедура по изработване и одобряване на ПУП за м."Ченгене скеле", тъй като този факт не може да обоснове незаконосъобразност на процесната заповед. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона, поради което същото е обосновано и постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. първо, Върховният административен съд, второ отделение,