Решение № 5912 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 643/2010 г.

Решение № 5912 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 643/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на СРДНСК против решение № 65 от 26.10.2009 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 1416/2009 г., с което е обявена нищожността на заповед № ДК-02-СО-117 от 24.07.2008 г. на началника на СРДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж "Гаражна клетка", находяща се в УПИ I за ОЖС кв. 210 по плана на гр. София, жк "Христо Смирненски"-тревна площ пред бл. 28А. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответната страна Мариана Костова Кънчева оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че процесната гаражна клетка представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ, а не строеж и че премахването му не е в компетентността на началника на СРДНСК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. На премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ от началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице подлежат незаконни строежи или части от тях, като в § 5, т. 38 ДР на ЗУТ се съдържа легална дефиниция на понятието "строежи". Строеж е всяко съоръжение, което изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята или на съществуваща сграда. Преместваемите обекти са регламентирани в чл. 56, ал. 1 ЗУТ, където според предназначението им са разделени в две основни групи: 1.увеселителни и обекти за търговски и други обслужващи дейности с изчерпателно изброяване на техния вид-павилиони, кабини и маси и 2. други елементи на градското обзавеждане, с примерно изброяване на вида им-спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други. След отпадане на израза "които не са трайно свързани с терена" с изм. на чл. 56, ал. 1 ЗУТ /ДВ БР. 103/2005 г./, начинът на прикрепяне на обекта към терена е без значение, но същият трябва да е преместваем-да съществува възможност обектът да бъде демонтиран без разрушаване и преместен на друго място. Освен "преместваемост", друго кумулативно условие за квалифициране на обекта по чл. 56, ал. 1 ЗУТ е да обслужва обществени потребности. По смисъла на чл. 39 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, обектите за обществено обслужване осигуряват следните видове дейности: образование, здравеопазване и социални грижи, култура, религия, административни услуги, търговия, обществено хранене и битови услуги, както и други общественообслужващи дейности. Металните гаражни клетки не са предназначени за цели на търговия и други обслужващи дейности, те не попълват съдържанието и на израза "други общественообслужващи дейности" в частта за обектите на градско обзавеждане. Гаражите по чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 от ЗУТ са обекти на допълващо застрояване, като независимо от вида и статута им, в т. ч. и металните гаражни клетки, служат за паркиране под покрив на моторни превозни средства и задоволяват личните нужди на собствениците на тези превозни средства. Поради това, независимо от преместваемостта им, "металните гаражни клетки" не са обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. С тях трайно се променя начина на ползване на земята, което ги определя като "строежи". Неправилно и в противоречие със събраните доказателства и приложимите материалноправни норми съдът приема, че процесната гаражна клетка е преместваем обект и за премахването му началникът на СРДНСК няма компетентност. В мотивите на решението липсват фактически установявания относно законосъобразността на обжалваната заповед, поради което решаването на делото по същество от касационната инстанция е невъзможно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,