Решение № 238 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 533/2010 г.

Решение № 238 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 533/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Б. Д. Т., Р. Д. Т. и Й. Г. А. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд,, въззивно отделение II-Б състав от 29.01.2010 г. по гр. д. № 3679/2005 г. Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000 лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и е процесуално допустима. Ответникът И. Х. Х. е подал писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. След подаване на отговора същият е починал и на негово място на основание чл. 227, ал. 1 ГПК е конституирана наследницата му по закон С. К. А.. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Производството е по чл. 108 ЗС. Ищците Б. Д. Т., Р. Д. Т. и Й. Г. А. са поискали да бъде осъден ответника да им предаде владението на имот пл. № 1473 кв. 15 по плана на вилна зона "Б. -разширението" м. "Под Б.". В исковата молба ищците са посочили, че като наследници на С. А. Т. и съобразно приложените документи са съсобственици на част от имот пл. № 1473 кв. 15, в който без законно основание се намира ответникът. Представено е с исковата молба решение № 5402 от 15.02.1999 г. по преписка вх. № 266/21.01.1992 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на С. А. Т. на част от имот пл. № 1473, бивша нива от 1 5550 кв. м. във възстановими стари реални граници, попадащ в кадастрален лист, изработен на база летене от 1954 г. Ответникът се е легитимирал като собственик като наследник на Н. Б. К., който е получил по замяна срещу имот, включен в блока на ТКЗС нива в землището на [населено място] - С. м. "Под Б." с пространство от 1800 кв. м. Представено е конструктивно становище за заснемане и узаконяване на жилищна сграда от 27.04.2004 г., състояща се от приземен етаж от каменна зидария, надземен етаж от плътни тухли и покрив с дървена стълба между двата етажа. Районният съд е отхвърлил иска с мотиви, че решението за възстановяване на собствеността е нищожно поради липса на персонална компетентност на административния орган, тъй като съставът на комисията не е отговарял на изискванията на чл. 61, ал. 4 ППЗСПЗЗ в редакция към 1999 г. да се състои от председател, секретар и нечетен брой членове. Пред въззивния съд е представено ново решение на Поземлената комисия № 266 от 22.03.2007 г. В. съд го е приел като доказателство, но не го е обсъдил в решението като е приел, че с него се въвежда ново основание, самостоятелен придобивен способ за собствеността на ищците, а заявяването на ново основание като се има предвид, че решенията са административни актове с конститутивно действие представлява изменение на иска. Касационното обжалване е допуснато по въпроса представлява ли изменение на основанието на иска за собственост, по който ищците основават своето право на реституция по ЗСПЗЗ представянето на ново решение на Общинската служба по земеделие. По така поставения въпрос настоящият състав намира следното: Основанието на иска се определя от фактите, които ищецът посочва в обстоятелствената част на исковата молба и от които извежда своето право. Тези факти подлежат на доказване в процеса. При действието на отменения ГПК страните имат право да сочат нови доказателства неограничено както пред първата, така и пред въззивната инстанция. От друга страна чл. 188 ал. 3 ГПК (отм.) задължава съда да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право. Изменението на основанието на иска за собственост на основание чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.) се състои в посочването на нов юридически факт като ново основание на иска в сравнение с посоченото в исковата молба. Представянето на ново доказателство за въведеното в исковата молба основание на иска не представлява изменение на иска по смисъла на чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.). По основателността на жалбата. В исковата молба ищците не са се позовали изрично на придобиване на собствеността на спорния имот въз основа на реституция по реда на ЗСПЗЗ, но това се подразбира, защото са посочили, че се легитимират като собственици с решение на Поземлената комисия. Решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, с което се възстановява собствеността на земеделските земи е административен акт с вещноправни последици, елемент от административната процедура за възстановяване на собствеността, а не придобивен способ. Ето защо с представянето пред въззивния съд решение на Общинската служба по земеделие за възстановяване на собствеността на имота, предмет на ревандикацията, не се въвежда ново основание за придобиване на собствеността. Като не го е обсъдил и не го е съобразил при решаването на спора, а е отхвърлил иска по изложените от районния съд съображения за нищожност на решението, представено в исковата молба, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила - чл. 116, ал. 1 и чл. 188 ГПК (отм.), ето защо решението следва да се отмени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд за съобразяване на представеното решение на ОСЗ и произнасяне по правоизключващите възражения на ответника. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение