Решение № 9073 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11083/2015 г.

Решение № 9073 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11083/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ С.-област срещу решение № 616/7.08.2015 г., постановено по адм. дело № 400/2015 г. по описа на Административен съд С.-област, с което е отменено решение № 03-6937#1/30.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ С.-област и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /ПО/ при ТП на НОИ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Л. И. И. от с. Р. поле, Софийска област, чрез пълномощника адв. Н. Н., оспорва жалбата, като в писмен отговор излага подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С. град е отменено решение № 03-6937#1/30.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ С.-област и потвърденото с него разпореждане № МП-03-30388#1/23.01.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ С.-област, с което на Л. И. И. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е изпратил делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови това решение, съдът е приел, че при произнасянето по искането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Л. И. административният орган неправилно е зачел осигурителния стаж през периода от 20.09.1982 г. до 1.06.1999 г. за стаж от втора категория, като не е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства и не е обсъдил всички доказателства в тази връзка в нарушение на задължението си по чл. 35 АПК. Според съда, за да приеме, че осигурителният стаж на Л. И. на длъжност "лаборант НЦПО" във "Верила" АД през посочения период е от втора категория, административният орган е посочил две различни точки от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП - отм./ - т. 66з и т. 42, без да е ясно коя от двете точки приема за приложима, а освен това органът е цитирал част от текст на т. 42, какъвто не съществува. Съдът е приел, че са налице достатъчно доказателства по делото, които обосновават извода, че трудът през посочения период е от първа категория съгласно т. 66ж ПКТП (отм.), като в тази връзка се е позовал на разпоредбите на т. 67, ал. 1 и 2 ПКТП (отм.), както и на т. 70 ПКТП (отм.), предвид предложението за категоризиране, направено от предприятието в издаденото удостоверение обр. УП-3. Посочил е, че изводите на административния орган относно определяне на категорията на труда през спорния период не почиват на конкретни фактически и правни основания и не са изложени пълно, ясно и категорично основанията, поради които не се зачита предложението на работодателя относно категоризирането на труда. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановено решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно, че Л. И. И., ответник в настоящото производство, е подала заявление с вх. № 30388/10.12.2014 г. с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № МП-03-30388#1/23.01.2015 г. на началника на отдел "ПО" е отказано отпускане на пенсия, като е прието, че лицето има навършена възраст при подаване на заявлението 50 години 3 месеца и 3 дни, няма осигурителен стаж от първа категория, има осигурителен стаж от втора категория - 20 години 1 месец и 25 дни, от трета - 11 години 7 месеца и 20 дни, общ осигурителен стаж от трета категория - 36 години 9 месеца и 29 дни. Направен е извода, че лицето не отговаря на условията за пенсиониране по § 4, ал. 1 ПЗР КСО, тъй като няма 10 години осигурителен стаж при условията на първа категория; няма навършена възраст от 52 години и 8 месеца за пенсиониране за стаж от втора категория; не отговаря на условията за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1 - 3 КСО, тъй като няма навършена изискуемата към 2014 г. възраст, съответно 60 години и 8 месеца - по ал. 1 - 2, и 65 години и 8 месеца - по ал. 3. В разпореждането е посочено също, че с удостоверение УП-3 № 19/31.01.2014 г., издадено от "Верила" АД е направено предложение съгласно т. 70 ПКТП (отм.) стажът от 20.09.1982 г. до 1.06.1999 г. на длъжността "лаборант НЦПО" за бъде зачетен от първа категория по т. 66ж ПКТП (отм.), но в случая е приложима т. 42 ПКТП (отм.), която определя стажа, положен като "лаборант НЦПО" във фирма "Верила" от втора категория. Разпореждането е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № 03-6937#1/30.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ С.-град, което е предмет на оспорването пред първата инстанция. Първоинстанционният съд правилно е приел, че спорът по делото е относно категорията на осигурителния стаж на Л. И. И. през периода 20.09.1982 г . - 1.06.1991 г. на длъжност "лаборант" във "Верила" АД. Изводът на съда, че този труд следва да се зачете от първа категория съгласно т. 66ж ПКТП (отм.) обаче е необоснован, тъй като не съответства на събраните по делото доказателства и е направен при нарушение на съществени процесуални правила, произтичащи от принципа на служебното начало в съдебното административно производство. Относно осигурителния стаж на Л. И. И. през спорния период - 20.09.1982 г. - 1.06.1999 г., е представено удостоверение обр. УП-3 с изх. № 19/31.01.2014 г., издадено от "Верила" АД, в което е посочено, че за този период същата е заемала длъжността "лаборант НЦПО" и е направено предложение този стаж, който е с продължителност 16 години 8 месеца и 11 дни, да бъде зачетен от първа категория на основание чл. 66ж ПКТП. В трудовата книжка на Л. И. под № 1791, издадена от "Верила" АД на 2.05.1999 г., копие от която е представено по делото, е вписано, че от 20.09.1982 г. до 1.06.1999 г. същата заема длъжността "лаборант" в СКБХ "Верила", от дата 1.11.1994 г. е вписано, че длъжността се заема във "Верила" АД, гара Верила, като под длъжността "лаборант" е добавено "НЦПО"; по делото не се спори, а и е видно от представеното копие, че трудовата книжка е надлежно оформена. По делото не са представени документи от трудовото досие на Л. И., от които да е видно на каква длъжност е била назначена и съответно какви са били трудовите й функции съобразно длъжностна характеристика за заеманата длъжност, къде за изпълнявани и какви са били специфичните условия на труда, не са представени и разплащателните ведомости за периода. Не са събрани никакви други доказателства относно изпълняваната длъжност, трудовите функции на длъжността, мястото, на което е изпълнявана /цех, площадка и други обекти/, условията, при които е изпълнявана, в частност - вредността и тежестта на труда. Приложеното в преписката писмо изх. № 291-00-262/7.08.1996 г. от НОИ, Главно управление "Социално осигуряване", на което се позовава административният орган в разпореждане № МП-03-30388#1/23.01.2015 г., не представлява доказателство, а становище относно категоризирането на труда на различни длъжности на работници във фирма "Верила", сред които и длъжността "лаборант", включително в НЦПО; същото се отнася и до писмо № 26-693-1824.10.2003 г. от НОИ, Главна дирекция "Пенсии", дирекция "ПО", което е адресирано до конкретно физическо лице /различно от Л. И./, и очевидно е в отговор на запитване на това лице относно категорията на труда му, положен на длъжността "лаборант" в ТКБХ "Верила". От правна страна, в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката /от посочения вид/ трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. Неправилно е становището на първоинстанционния съд, че мнението на осигурителя за категорията на труда е определящо. В разпоредбата на т. 70 ПКТП (отм.) ясно е посочено, че предприятията, фирмите и другите организации при подготовката на документите за пенсиониране в издаваните удостоверения срещу описания трудов стаж посочват съответната точка и буква от ПКТП, по която предлагат да се зачете трудът им. Вписването в удостоверението има характера единствено на становище на осигурителя и затова направеното в удостоверението предложение за категоризиране не е обвързващо за пенсионния орган, а категорията на труда се определя в зависимост от неговия характер и особените условия на труд. Преценката за категорията на съответния труд и осигурителен стаж се прави от административен орган при произнасяне по направеното искане за пенсиониране или изменение на пенсия, съответно - от съда, при обжалване на издадения административен акт, а осигурителят прави само предложение за категорията на труда. Съществено значение за определяне на категорията на труда има неговия характер, тоест съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган, съгласно чл. 104, ал. 1 КСО. Затова, за да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретен трудов, респективно - осигурителен стаж, следва да се изясни каква е била заеманата от лицето длъжност, какво е съдържанието на трудовите функции на тази длъжност и при какви условия са изпълнявани. В разпоредбата на т. 42 ПКТП (отм.), е предвидено, че се зачита от втора категория трудът на редица длъжности, сред които и такива във фирма "Верила" - в научно-производствен цех по оксиалкирилане - лаборант. В т. 66з ПКТП (отм.) е посочено, че се зачита от втора категория трудът на работещите в химическата промишленост в изброените предприятия, сред които и фирма "Верила" - в ТКБХ "Верила" - лаборант. В чл. 66ж ПКТП (отм.) е посочено, че се зачита от първа категория трудът на редица длъжности, сред които и такива във фирма "Верила" - с. Р. поле; включително в ТКБХ "Верила" - с. Р. поле - в цеховете "Разпрашителна инсталация и "Алка ръчно производство": захранвач; в инсталация "Сулфорекс": апаратчик; в цех "НПЦО": апаратчик етоксилиране; монтьор; работник КИП и А; оператор и апаратчик пропоксилиране; електромонтьор и инженерно-технически работници до началник цех включително. Според чл. 16, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, от 1 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66а - 66к по отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, се счита за осигурителен стаж, съответно от първа и втора категория, съгласно изброяването в т. 1 и 2 от същата алинея, като осигурителният стаж по т. 66ж е от първа категория, а този по т. 66з - от втора. В разпоредбата на т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.) е предвидено, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда, а в ал. 2 е предвидено, че работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползуват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника за времето, през което работят на тях. За да се направи извод, че трудът, положен от конкретно лице на конкретна длъжност през определен период от време се причислява към първа или втора категория на основание чл. 67, ал. 1 или 2 ПКТП (отм.) следва да е проведено надлежно доказване на предвидените в двете хипотези предпоставки. Според наличните доказателства по делото - посоченото по-горе удостоверение обр. УП-3 и копие от трудова книжка, Л. И. е изпълнявала длъжността "лаборант" във фирма "Верила", а след 1.11.1994 г. - "лаборант НЦПО". Относно тази длъжност или длъжности, ако се приеме, че "лаборант НЦПО" е различна от "лаборант", в записите на т. 42 и т. 66з ПКТП (отм.) е предвидено, че трудът е от втора категория. За да се приеме, че трудът е от първа категория по т. 66ж от правилника, следва да се установи, че трудът на "лаборант" и "лаборант НЦПО" във фирма "Верила" през периода от 20.09.1982 г. до 1.06.1999 г. е бил със същата вредност и тежест на труда, като труда на работниците и служителите на длъжностите във фирма "Верила", посочени в т. 66ж ПКТП (отм.) или че през спорния период лицето е работило в определен цех, завод, площадка или друг обект, за който според тази точка /или друга в раздел първи от правилника/ е предвидено, че е от първа категория. Такова доказване в случая не е проведено, а съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за това се носи от оспорващия. Поради това, че Л. И. оспорва пред съда отказ за издаване на административен акт за отпускане на пенсия при условията на § 4, ал. 1 КСО, то същата следва да докаже, че са били налице основанията за издаването му, което за конкретния случай означава, че оспорващата е следвало до докаже, че трудът й през спорния период на посочената длъжност е бил със същата вредност или тежест като този на работниците и служителите на длъжностите във фирма "Верила", посочени в т. 66ж ПКТП (отм.) или че през спорния период е работила в определен цех, завод, площадка или друг обект, за който според тази точка /или друга точка в раздел първи от правилника/ е предвидено, че е от първа категория. За да се приложат последиците от неизпълнението на доказателствените задачи на страните в процеса обаче следва съдът да е изпълнил задълженията си по разпределение и указване на доказателствената тежест, произтичащи от принципа на служебното начало в съдебното администативно производство, регламентирани по-конкретно в чл. 9, ал. 3, чл. 163, ал. 3, чл. 171, ал. 4 АПК. Съдът не е осъществил разпределение на доказателствената тежест и не е дал указания на страните относно доказателствените им задачи в процеса, видно от съдържанието на разпореждане № 690/8.06.2015 г. по хода на делото, с което съдът е конституирал страните и е насрочил делото в открито съдебно заседание, както и от протокола от единственото съдебно заседание по делото, проведено на 29.06.2015 г. Съдът по същество е формирал правния си извод за приложение на т. 67, ал. 1 и 2 ПКТП (отм.) и за квалифициране на труда на Л. И. през спорния период по т. 66ж ПКТП (отм.) без да направи никакви фактически изводи относно наличието на предпоставките за приложение на чл. 67, ал. 1 и 2 от правилника. Както се посочи по-горе, предвид доводите на жалбоподателката относно приложимостта на т. 66ж, от съществено значение относно категоризирането на труда през спорния период е да се установи дали трудът й е бил със същата вредност или тежест като този на работниците и служителите на длъжностите във фирма "Верила", посочени в т. 66ж ПКТП (отм.) или че е положен в обект, за който в тази или друга точка от раздел първи на правилника е предвидено, че е от първа категория. За изясняването на тези въпроси са необходими специални познания, каквито съдът по презумпция не притежава, поради което в съответствие с разпоредбата на чл. 171, ал. 2, изречение второ АПК съдът е имал процесуалната възможност да назначи съдебна експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице със съответната компетентност, но не го е сторил, а е направил правни изводи, които не се подкрепят от събраните доказателства по делото. Поради това, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в това, че не е разпределил доказателствената тежест в съответствие с правилата на чл. 170 АПК, не е дал указания на страните, в частност на жалбоподателката относно това за кои релевантни факти и обстоятелства носи доказателствената тежест, както и в това, че въпреки предоставената му от закона възможност не е назначил служебно експертиза за изясняване на въпроси от значение за правилното решаване на делото, съдебното решение е постановено при наличието на касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК. Съдебното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2 АПК следва делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на указанията, дадени по-горе в мотивите на настоящото решение. След извършване на посочените процесуални действия, свързани с разпределение и указание на доказателствената тежест в процеса и изясняване на посочените спорни въпроси, включително чрез изслушването на заключение на вещото лице и евентуално събиране на други относими писмени доказателства, съдът следва да даде обоснован отговор относно категорията на труда на жалбоподателката през спорния период и съответно - относно изпълнението на условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въпросът относно възлагането на разноските следва да бъде разрешен при новото разглеждане, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение