Решение № 22 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2009 г.

Решение № 22 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2009 г., III г. о., ГК, докладчик Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Н. А. Ч. от гр. П. за отмяна на влязло в сила решение № 172 от 1.04.2009 г., постановено по гр. д. № 5167/2007 г. на ВКС, 3-то г. о., с което е след отмяна на въззивното решение по гр. д. № 82/2007 г. на Пловдивския апелативен съд е отхвърлен предявеният от Н. А. Ч. от гр. П. иск за прекратяване на допуснатото пълно осиновяване на А. Н. Ч. от гр. П., на осн. чл. 64, ал. 1, т. 3 СК (отм.). Молителят твърди, че не е имал възможност да представи писмени доказателства за нови обстоятелства, настъпили след входиране на делото във ВКС, които според него са от съществено значение за правилното решаване на спора. Като такива нови доказателства, установяващи нови обстоятелства с молбата са представени: Протокол за въвеждане в имот по чл. 522 ГПК от 27.01.2009 г., нотариална покана от 18.08.2008 г. и нотариална покана от 12.04.2006 г. Моли молбата му за отмяна да бъде уважена. Ответниците по молбата А. Н. Ч. и М. Г. Ч. и двамата със съд. адрес гр. П., оспорват молбата чрез адв. Н в писмен отговор по делото. В. к. п. като контролираща страна също оспорва молбата за отмяна. Изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото представените доказателства не са нови по смисъла на тази разпоредба Върховният касационен съд, състав на III г. о., намира следното: Съгласно § 2, ал. 12 ГПК от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК молбите за отмяна на влезли в сила съдебни решения, постъпили до 1.03.2008 г., се разглеждат по реда на отменения ГПК. В случая, молбата за отмяна е постъпила на 24.04.2009 г., По аргумент за противното на цитираната разпоредба, същата следва да се разгледа по реда на ГПК обн. в Д. в. бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г. и следва да се квалифицира по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. За да е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо представените доказателства да са нови - тоест такива, които не са представени по делото и които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната да не е могла да се снабди своевременно. Същевременно новите писмени доказателства следва да отразяват обстоятелства, които са съществували по време на процеса, но доколкото не са били релевирани в него със съответните доказателства не са били съобразени от съда при решаване на спора. Освен това новите обстоятелства и новите писмени доказателства следва да са от съществено значение за делото. В случая тези условия не са налице. На първо място нотариалната покана от 12.04.2006 г. с която молителят Н. Ч. е поканил А. Ч. да освободи собствения му имот -апартамент в гр. П., е създадена като писмено доказателства по време на висящия процес за прекратяване на пълното осиновяване на А. Н. Ч. Доколкото поканата изхожда от молителя, същата е била в негово държане по време на процеса и не е имало пречка да бъде представена пред въззивната инстанция. Следователно поканата като доказателство не е включена в доказателствения материал по делото поради процесуална пасивност на страната, която не може да бъде компенсирана по пътя на отмяната. Останалите две писмени доказателства: Нотариална покана от молителят до А. Ч. от 18.08.2008 г. и Протокол за въвеждане в имот от 27.01.2009 г., са създадени след приключване на делото пред въззивна инстанция с решение от 14.06.2007 г. и отразяват обстоятелства, които не са били релевирани в процеса. С оглед на това тези обстоятелства не са преклудирани и могат да бъдат основание за завеждане на нов исков процес. Същевременно и трите представени с молбата доказателства, не са от съществено значение за делото. Както се посочи, с решението, чиято отмяна се търси, съдът се е произнесъл по иск на молителя за прекратяване на пълното осиновяване на ответника А. Н. Ч. от него, а представените доказателства не отразяват обстоятелства, свързани с отношенията между осиновител и осиновен и касаещи състоянието на осиновителната връзка. По изложените съображения, не са налице условията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.