Решение № 9188 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8736/2019 г.

Решение № 9188 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8736/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. К., [гражданин], против Решение № 3911/10.06.2019 г., постановено по административно дело № 3744/2019 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 1300/26.02.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, по конкретно на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците и чл. 1 А от Женевската конвенция за статута на бежанците. Излагат се доводи, че съдът не е преценил бежанската история и не е съобразил актуалната ситуация в страната на произход, не са установени и обсъдени фактите, касаещи личното положение на кандидата за закрила. Ответникът - Председателят на Държавната агенция по бежанците чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното Решение № 3911/10.06.2019 г., постановено по административно дело № 3744/2019 г. на Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлена жалбата срещу решение № 1300/26.02.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е установил от фактическа страна, че Б. К. е приет на територията на Република България от Федерална република Германия, като на 29.08.2018 г. е образувано производство по предоставяне на международна закрила в Република България. Въз основа на проведеното интервю, съдът е приел, че молбата за закрила е мотивирана с твърдение за преследване на касатора от тайните служби на президентската армия на [държава] заради неподчинение. Б. К. е влязъл в страната със студентска виза и я е напуснал на 10.09.2017 г. въз основа на притежаваната от него шенгенска виза и в Германия е подал молба за закрила. В държавата си по произход не е имал религиозни или етнически проблеми, не е бил задържан, арестуван, не му е оказвано насилие. Заявява, че официално не е членувал в политически партии или организации. С оспореното в съдебното производство решение № 1300/26.02.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на касатора. Прието е, на база недостоверността на бежанската история на кандидата и актуалната ситуация в страната на произход, че не са изпълнени предпоставките по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. От правна страна съдът е счел, че оспореният административен орган е издаден от компетентен орган съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съдът е споделил извода на административния орган за недостоверност на изложената бежанска история, поради съдържащите се в нея противоречия. Счел е за правилни съображенията, че касаторът се стреми да се установи в държава с по-висок жизнен стандарт, а не търси закрила поради обстоятелствата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, още повече че не е подал молба за такава при първото си влизане в България. Съдът е изложил мотиви, че в страната на произход не са отправяни тежки лични заплахи срещу живота и личността на кандидата за закрила, като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Като причина за напускане на държавата по произход не е посочена нито една от реалните опасности, предвидени в нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. По тези съображения жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. Не се установяват твърдяните в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно АССГ на база събраните доказателства е приел, че по отношение на Б. К. не съществуват реални заплахи - той и неговите близки не са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните по делото е приел, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че в решението съдът не е преценил правилно обстоятелствата и фактите свързани с бежанската история на лицето. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В [държава] към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Видно от приетите по делото справки от Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, в [държава] липсват граждански войни и междуособици, като страната има една от най-добре развитите икономики в Африка. Макар и находяща се в нестабилен регион, положението в държавата е спокойно и изпълнителната власт изцяло се контролира от президента. [държава] е сравнително стабилен в политическо отношение и това позволява развитието на икономиката и инфраструктурата. От решаващия съд са взети предвид представените пред административния орган факти от бежанската история на лицето. Опасения от влошената обстановка на несигурност в тази част на африканския континент, са общи и неконкретизирани и няма данни да са рефлектирали пряко и в негативен план спрямо лицето. Изложената бежанска история не съдържа обстоятелства, обуславящи предоставяне на статут. Това, както и наличието на противоречия и нелогичност в бежанската история на лицето създава основателни съмнения в нейната достоверност. Молителят не е имал проблеми с официалните власти в [държава], не е бил задържан или преследван и срещу него не са предприемани репресивни действия от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Изложените в цитираните доказателства факти, както и бежанската история на чужденеца, обосновават извод, че не са налице тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в съдебната практика. Поради тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, състав на трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,