Решение № 12429 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4733/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Пуко енд Пука Ейджънси ООД , с ЕИК 202848429, със седалище и адрес на управление гр. София, против отказ да бъде съгласувана схема за разполагане на съоръжения във връзка с провеждане на премиерна изложба на открито Великани и дракони на територията на парк на Военна академия Г.Сава Раковски в ПИ с идентификатор 68134.408.409 по КККР на район Оборище - Столична община, гр. София, бул. Евлоги и Христо Георгиеви 82. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се изводът на съда, че административният акт е валиден и законосъобразен поради липсата на съществено противоречие с целта на закона по опазване на културното наследство, както и поради излагане на конкретни мотиви за начина на негативно въздействие върху самия обект като паметник на културното наследство. По тази причина се иска отмяната на съдебното решение. Ответната страна Зам. Министър при Министерство на културата на Република България, писмено оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Пуко енд Пука Ейджънси ООД , с ЕИК 202848429, подадена против Становище изх. СТ -84-616/05.09.2023г. на заместник-министъра на културата, с което на основание чл. 84, ал. 9 и ал. 13 от Закона за културното наследство (ЗКН) не се съгласува схема за разполагане на съоръжения във връзка с провеждане на премиерна изложба на открито Великани и дракони на територията на парк на Военна академия Г.Сава Раковски в ПИ с идентификатор 68134.408.409 по КККР на район Оборище - Столична община, гр. София, бул. Евлоги и Христо Георгиеви 82. С оспореното в настоящото производство решение съдът е отхвърлил жалбата на Пуко енд Пука Ейджънси ООД , с ЕИК 202848429 против Становище изх. СТ-84-616/05.09.2023 г. на заместник-министъра на културата. От фактическа страна по делото е установено, че производството пред органа е започнало по Заявление вх. 94-00-1250/22.06.2023г., допълнено на 17.07.2023г., подадени от Пуко енд Пука Ейджънси ООД , с ЕИК 202848429 до министъра на културата, с което на основание чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗКН е поискано съгласуване на схема за разполагане на съоръжения, за разполагане на премиерна изложба на открито Великани и дракони на територията на парк на Военна академия Г.Сава Раковски в ПИ с идентификатор 68134.408.409 по КККР на район Оборище - Столична община, гр. София, бул. Евлоги и Христо Георгиеви 82. На основание чл. 84, ал. 7 ЗКН директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) се произнесъл със Становище изх. 0401-10654/1/16.08.2023г. до Министъра на културата, с което е изразил становище, че по принцип не възразява да бъде организирана изложба на открито на тема Великани и дракони в паркова среда, но е счел, че намесата в конкретния парк на Военната академия не е допустима от гледна точка опазването на недвижимата културна ценност , тъй като тематиката не съответства на високата културноисторическа среда. В тази връзка е предложено да бъде потърсено друго място за провеждане на събитието извън територии, защитени по реда на ЗКН. Конкретни мотиви извън описаните факти не са били изложени. С оспореното пред съда Становище изх. СТ-84-616/05.09.2023г. на заместник-министъра на културата не е била съгласувана предложената схема за разполагане на съоръжения във връзка с провеждане на процесната премиерна изложба. В акта е възприето становището на НИНКН, че тематиката на изложбата не съответства на високата културно-историческа среда. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че оспореният акт е приет от компетентен орган съобразно правомощията, установени в чл. 84, ал. 2 ЗКН и заповед РД 09-520/29.06.2023г. на министъра на културата, при спазване на изискването за писмена форма и не страда от пороци, които да обосновават неговата нищожност. Според съдебния състав са били спазени и изискванията, посочени в чл. 84, ал. 3 от ЗКН, като становището е било издадено, след изискване и получаване на писмено становище на НИНКН. По-натам съдебният състав е приел, че така оспореното становище не е и материално незаконосъобразно, тъй като съответствало и на целта на ЗКН и е било постановено при стриктно спазване на административнопроизводствените правила. Съдебният състав е посочил, че органът действа в разглежданото производство при условията на оперативна самостоятелност, поради което преценката му за несъответствието на тематиката с високата културно-историческа среда и за недопустимостта й спрямо режима на опазване на единичната културна ценност (парка) и представлява груба намеса в груповата културна ценност (комплекс Военна Академия), не подлежи на съдебен контрол. Така постановеното решение се явява правилно и обосновано. Според настоящия съдебен състав при постановяването на оспорения административен акт не е допуснато нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Според настоящата съдебна инстанция изразената позиция се подкрепя изцяло от обстоятелството, че по силата на самите установени защитни режими за съответния паметник същият е изначално поставен под засилена защита, с оглед опазване на облика и общото въздействие, които той създава pred обществото. В тази връзка от съществено значение за обосноваване на липсата на противоречия на планираната изложба с така установения специален режим е била необходимостта самият заявител да обоснове, липсата на предпоставки за застрашаване на предмета на защита от една страна и от друга съответствието на предвидената изложба с духа на резервираната културноисторическа среда. При липса на подробни и надлежнообосновани аргументи от страна на заявителя, органът правилно е предоставил приоритет на надлежно установената защита на паметника на културно наследство. Тази липса не може да бъде компенсирана на по-късен етап, особено то страна на първоинстанционния съд, който не е в състояние еднолично и за сметка на една от страните да излага съображения за предимството на изложбата пред обществения интерес по защита на културната ценност. В тази връзка правилно и обосновано според настоящия съдебен състав административният съд е приел, че от изложените в оспореното Становище на заместник-министъра на културата мотиви се мотивирал надлежно постановеният отказ, вкл. и чрез документи от адм. преписка, като е визирано становището на НИНКН. От изложеното в заявлението действително не става ясно това, защо заявителят смята, че тези фигури чрез временното си присъствие ще се впишат, респ. ще въздействат позитивно върху т.нар. висока културно-историческа среда и нейните посетители. Изложените от страна на заявителя аргументи са общи и като цяло обосновават необходимостта от съществуването на среда с културна и образователна стойност, но не и необходимостта тя да бъде реализирана именно в така защитената архитектурна територия. В този случай на органът не е била предоставена отправна точка и база за преценка в насока различна от тази да приложи установения по-рано защитен режим. Подобно въздействие не е обосновано и чрез вида, интензитета и качеството на очаквания посетителски поток. Липсата на конкретни съображения за необходимостта от конкретно разполагане на фигурите именно на това място, поради надлежнообосновано тяхно пряко или косвено позитивно въздействие както върху гражданите, така и върху самия паметник е само доказателство за необходимостта от прилагането от страна на органа на установения защитен режим. Въз основа на изложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, разноски на касационния жалбоподател не се дължат, а на ответната страна се дължат единствено за настоящата съдебна инстанция, тъй като заявлението за присъждане на такива и за предходната е направено след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, т.е. извън преклузивния срок за това. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, състав на Трето отделение,